Ах, колко мъка, колко труд ми струва
да те обичам, както те обичам!
От твойта обич тегне ми сърцето

Годините бързо минават,
Род иде и в гроба прехожда,
Ала любовта ми не стихва,

ЛУНАТА няма как да знае, че е несмутима
и светла, тя дори не знае, че луна е;
а пясъкът, че пясък . не ще узнае

СЪНЯТ
АКО сънят ни (както се говори) бил е
покой, почивка на разсъдъка бездейна,

УГРИЗЕНИЕТО
Извършил съм най-лошия от греховете,
които някой може да извърши. В своя

"Борхес е безспорен класик. Няма друг писател с такава дълбочина на сюжетите, с подобен искрящ лаконичен стил и с неуловимо трептене на думите, което не подлежи на анализ, но озарява текста и е категоричен знак за гениалност."
Умберто...

Ти няма да прежалиш никога
на слънцето горещото милуване.
Копнежът, който те подтикваше

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=hIcB1o_HqdY

Накрая на хоризонта
Изниква в мъглив полумрак
Градът с високите кули,