В това гнездо на руси пепелянки
със златопурпурни пера покрити
и моето сърце с крилете на мечтите
остана в плен на диви графоманки.

О, извор непресъхващ за поета,
къде е твоя образ неописан
и оня стих за тебе ненаписан
в небето горе на кръвта с цвета.

И търся те и бродя вдъхновен
по друмите пребродени от тебе,
от Черното море до синьото небе

и вече съм толкова уморен
да те откривам всяка пролет
разперила криле за полет.

,, ... и вече съм толкова уморен...,,

Направо досадно... :)

Обичаш я, а тя отлита и се връща и няма край...

Музите бягали на Краско!

Що така бе хубавици ,
литнали кат нощни птици ,
Краско вие не пъдете ,
ами здраво го държете!
Щото той ни е дружинка ,
да се гушкате дваминка,
има няма и годинка
хай, хапнете си малинка!

Хе хе , Краско, надминах себе си!
Твоята тъга ме трогна човече!
Бива ли така!

Но да ти кажа, само за това са при мене, да им пиша стихчета,
да готвя вкуснотии и да ги разхождам по планините.

А ти ги надмина тук поетесите, дето пишат все едно и също:

Ела, вземи ме,
мачкай ме, люби ме,
тиктакай ме,
танцувай ме
и налуни ме.

Тези поетеси яко за го закъсали, големи мераци ги гонят ;)

Пиши,пиши момче със стихове и песни ,
да си прелитнем върхове над облаци чудесни!
Във вихъра свиреп на страсти и заблуди
една искричка ще трепти и нощем ще ни буди!