Прочетен: 3717 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 31.03.2020 08:46
ПРИКАЗКА ЗА МЛАДАТА МАГЬОСНИЦА
И ДОБРИЯ ЗМЕЙ
В Старата гора се случват най-различни чудни събития. Появяват се и изчезват много странни същества, всяко със своите грижи и радости, всяко със свой собствен живот, добри и лоши, пакостливи или вършещи добри дела. Така например преди години, кой знае откъде, се беше появило едно младо момиче. Забелязали го още в началото поради факта, че беше много красиво. С дълги руси коси , бяла кожа и искрящи зелени очи. Отначало всички си помислили, че е принцеса, но какво ли ще прави една принцеса в дебрите на Старата гора? Не била принцеса, не била и фея, още по-малко човек. Била млада магьосница, все още неопитна в занаята. Говорила тихо, спокойно, ласкаво и правила път на всеки срещнат, а Зайко, Лисана, Порчо, Мецана, Доктор Га, даже Сивия Вълк и Кроки се надпреварвали да й правят услуги. Зайко я черпил със сладолед в своята сладкарница, Сивия Вълк й предложил да му стане секретарка в горското кметство, Доктор Га й направил безплатна имунизация срещу страшния грип, който беше върлувал преди време в гората, Костенурката гърбата й предлагала да отпият от прословутата й бутилчица, а Порчо все се опитвал да й пробута от веселите бонбонки, които Кроки вече напълно легално доставял през реката. В началото момичето живеело с калинките и дивите гълъби, но скоро се намеси бригада „Нов дом”, която изградила гиздава къщичка за младата магьосница. Тя също помагала. Със своите скромни магии тя спасила сринатия от голямата грипна пандемия бизнес на Зайко, не останала безучастна и към мигрантите, нахлули в гората, бягащи от голямата Джунгла.
Младата магьосница заживяла в своята къщичка, но си останала самотна. Мечтаела нещо да се промени в живота й, така изпъстрен с игри и весели случки с горските обитатели. Вечер заспивала погалена от лунните лъчи и сънувала прекрасни сънища бленуващи съкровената й мечта.
Обичала да се разхожда сама без да се страхува от слуховете за страшния змей, бродещ из дебрите на гората.
И го срещнала... Не му се сторила страшен. Не се изплашила, а го загледала с искрящия си закачлив поглед. Змеят бил също млад, не бълвал огън и обичал да върши добрини. Запознали се бързо, така както се запознават младите и заиграли на гоненица сред пъстрите цветя и големите и стари дървета. Неусетно и за двамата настъпила нощта. Било вече късно да се прибират, а и нямали такова желание. Тогава Змея я прегърнал и така изкарали нощта под огромно дърво в топла приятелска прегръдка. Така той не позволил на студения вятър да разболее прекрасната магьосница. На сутринта тя се събудила и щом отворила очи се усмихнала на Змея.
- Искаш ли да те отведа в моята гора? - попитал той.
- Искам - доверчиво отвърнало момичето.
- А, не те ли е страх?
- Не, щом съм с теб, не ме е страх от нищо на света.
Змеят я качил на гърба си и я отвел далече от Старата гора. Неотлъчно бил до нея, пазел я от всичко което можело да я застраши или уплаши, а тя го обикнала с цялото си сърце. Пътували дълго, толкова дълго, че се изтощили от пътешествието. Пристигнали в Гората на Змея.
Щом се приземили Змеят попитал:
- Имаш ли някакво желание, мило момиче?
- Имам желание – усмихнала се тя и го погалила по люспестия гръб.
- Пожелай си го и то ще се сбъдне.
Тя го погледнала с очи изпълнени с любов
и казала:
- Искам да ме обикнеш и да ме обичаш до края на дните си.Отговорът бил бърз и ясен:
- Та аз те обичам, обикнах те още щом те срещнах, но и аз имам едно единствено желания, но то едва ли може да бъде изпълнено. Ех, ако можеше да се превърна в човек...
Усмивката, която последвала била от онези, истинските, които толкова рядко се срещат вече. Прошепнатото едва се чуло, но било достатъчно:
- Та аз защо съм магьосница?!
И чудото станало! Добрият Змей се превърнал в принц, а магьосницата в красива принцеса, от онези приказните с дълги руси коси и искрящи зелени очи И двамата заживели щастливо до края на дните си. И знаете ли защо? Защото се обичали, любовта им била чиста и истинска, а когато две сърца се обичат по този начин и са изпълнени с доверие едно към друго намират пътя към сбъдване на желанията и сила да покорят света.
Тази приказка ми разказа Разказвачът на приказки от Старата гора. Той е жив и от време на време се мярка из Старата гора колкото да не забрави как се разказват приказки.
ПРИКАЗКИТЕ ОТ СТАРАТА ГОРА
http://valben.blog.bg/poezia/2010/04/24/detska-prikazka.533975
http://valben.blog.bg/poezia/2010/04/26/oshte-edna-detska-prikazka.535091
http://valben.blog.bg/poezia/2010/05/05/prikazkata-prodyljava.540252
http://valben.blog.bg/poezia/2010/12/21/prikazka-za-diado-koleda-i-lisana.654557
http://valben.blog.bg/poezia/2010/12/23/prikazka-za-diado-koleda-i-negovite-podaryci.655505
http://valben.blog.bg/poezia/2010/08/22/prikazka-za-dobrata-i-loshata-duma.594593
http://valben.blog.bg/poezia/2010/09/04/prikazka-za-sgovornata-drujina.600522
http://valben.blog.bg/poezia/2010/07/19/zdravna-prosveta-3-prikazka.578901
http://valben.blog.bg/poezia/2010/07/21/zdravna-prosveta-4-prikazka.579883
http://valben.blog.bg/poezia/2010/07/05/zdravna-prosveta-prikazka.572523
http://valben.blog.bg/poezia/2010/07/09/zdravna-prosveta-2-prikazka.574684
http://valben.blog.bg/poezia/2010/11/05/prikazka-za-vylkyt-i-sedemte-vylcheta.630303
http://valben.blog.bg/poezia/2011/04/01/prikazka-za-tygata.720718
http://valben.blog.bg/poezia/2011/01/14/prikazka-za-hranitelnata-veriga.667735
Пък в Старата гора е нямало други змеици. Едва ли нашият змей нямаше да се засурне след някоя от тях. :)))
Благодаря за определението "бяла приказка". Радвам се, че ти хареса.
Добре знаеш, че мога да го направя, но дали е необходимо. Та по цял ден ни заливат със зловещи приказки от телевизори, интернет, пресконференции, брифинги, щабове. Генерали и политици размахват пръст и плашат. Но животът не спира и много повече са необходими "бели" приказки, както ги определя elineli. Днес ще се срещна с Разказвача на приказки и ще му предам твоето предизвикателство.
Разказчето се нарича ПРИКАЗКА ЗА МАЛКОТО ВИРУСЧЕ.
Приеми го с усмивка.
А аз вярвам че някои приказки са истински колкото и да ни внушават че са детска Фантазия и вяра в любовта... и интересно че точно от тези които нямат такава, заместена от вменявани страх злоба и ненавист...
Вярата в красотата и любовта е не само победител но и лечител...
За това, точно в тези трудни времена трябва да си разказваме такива приказки! :-))
Още приказни и пролетни и сбъднати фантазии ти пожелавам!
Лекс
А аз вярвам че някои приказки са истински колкото и да ни внушават че са детска Фантазия и вяра в любовта... и интересно че точно от тези които нямат такава, заместена от вменявани страх злоба и ненавист...
Вярата в красотата и любовта е не само победител но и лечител...
За това, точно в тези трудни времена трябва да си разказваме такива приказки! :-))
Още приказни и пролетни и сбъднати фантазии ти пожелавам!
Лекс
Доволен съм, че успях да те зарадвам с моите "бели" фантазии. За съжаление живеем в особена ситуация, която не ни дава много време да фантазираме, а ни кара внимателно да се вглеждаме в действителността и, щем не щем, да отвърнем на предизвикателствата й. Аз се опитвам да реагирам с усмихнати фантазии и се радвам когато бъдат прочетени и разбрани правилно. Ти успяваш и ще ми е интересно как ще реагираш на следващото ми писание.
Благодаря за похвалните думи.
Вал.
А приказката наистина е бяла, както казва Елинели - и актуална с идеята за добротата и любовта като надежда за спасение.
Благодаря ти за тази красота и удоволствие! Поздрави, Вал!
Имах нужда от такава приказка.
Благодаря ти!
Бъди здрав!
А приказката наистина е бяла, както казва Елинели - и актуална с идеята за добротата и любовта като надежда за спасение.
Благодаря ти за тази красота и удоволствие! Поздрави, Вал!
Срещнах Разказвача в края на Старата гора. Беше избягал от града, страхуваше се от едно много лошо същество с корона на главата. Освен това го карали да ходи навсякъде с маска, а маската му пречила да разказва приказки. Разказа ми тази приказка, за да ме ободри и ми обеща да ми разкаже и за Вирусчо, но трябвало малко да почакам. Нямаме някаква бърза работа, така че ще почакаме, нали?
Поздрави от Вал!
Имах нужда от такава приказка.
Благодаря ти!
Бъди здрав!
Изключително се радвам, че и ти си харесала тази приказка. Тя има за цел да ни ободри, да ни накара да се изправим и да видим, че все още по този свят има добри неща. Наистина ги има, не само в приказната страна на Змея, но и в нашия свят, светът на хората...
Поздрави от Вал!
Поздрави!
Поздрави!
Ех, ако можеше така да си щракаме с пръсти! Описаната магьосница въобще не се е замислила за гадните вируси. Тя се е интересувала единствено от змея-принц. Какво да се прави - приказка е все пак :)
Поздрави!