Аз за прошка от небето се моля,
много горд съм – знаеш това,
щом сам съм – викам неволята,
а не дойде ли – махвам с ръка.
И запретвам ръкави – до лактите,
дишам с болка – какво от това?!?
Даже пак против мен да са фактите –
пренаписвам ги. Нямам вина.
До последно отричам промените –
остарявам – (дали е така?)
Но за гушата стиснал аз времето
пак ще хукна със боси крака
след една-две мечти необмислени
и така ще изчезна нанякъде в света
А когато ме няма – измисляй ме!
Ще се върна с последния вятър.
Пак в нозете ти слагам живота си –
не поклащай със укор глава.
Аз с прошка научих урока си –
много горд съм. Знаеш това.