Още в утробата на майка ми ,

ти, Господи сътвори душата ми.

Още в утробата на майка ми

пак ти, Господи и даде ум и тяло.

Пак ти Създателю мой,

с Кръщението, ми даде

Ангела - хранител

да ми пази душата.

Колко пъти забравях това.....
Колко пъти душата ми страдаше..

Колко пъти ранен Те упреквах

и питах : Защо Господи ?

Колко пъти се препъвах и падах..

С колко болка страдах и страдах.

Бях Те оставил Господи,

но ти мен не ме изостави.

Горчиви уроци ми даваше,

Изпитанията бяха безчет,

но когато мислех , че всичко е свършило

Ти ме подкрепяше и ми даваше съвет.

Така Господи се върнах към Теб

Такъв какъвто Ти ме създаде

в утробата майчина

озарен с твоят светлик.

Преоткрих те в себе си Боже,

и коленичих пред светлият Ти лик.

За прошка помолих

и чрез Теб просиях.

Толкова искам и се моля

Пред огледалото, когато застана

Теб да виждам о Боже,

Това да е отплатата ми голяма.