Когато земните неща,

яхнат крехките ни рамена,

Бог ни праща изпитания

за да опази нашата душа.

Дава ни уроци за да ни спаси,

но ние проклинаме и питаме:

-Защо , Боже , ни го причини ?

А колко е по лесно

да кажем с благоволение:

-Благодарим ти Господи,

за Твоите добрини.

Защото не Нему

са необходими болка и тъга,

а за нашата радост,

Той се грижи сега.

С изпитанията ни дава

шанс да вървим напред

и в заблудите наши

да сложим ред.

Да извадим поуки

и да не грешим

Душите ни Той пази

от земните съблазни.

Защото е вечна

само нашата душа

и нищо земно не остава

след като се върнем

в майката Земя.

29.08.2012