Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2012 13:21 - ПРЪСКИ ОТ ОГЪНЯ-1
Автор: ivoki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1519 Коментари: 0 Гласове:
2




Снегът пада като пелена,  но не тихо и спокойно, а със свистенето на вятъра , който завърта всичко в един хаос от снежинки и студ, проникващ през кожата ти и вледеняващ всяка клетка от тялото ти. Има мигове , в които си мислищ, че всяко нещо има предел и след вледеняването не може да няма отпускане и унес, който е приятен и те завежда в небитието…………..  Разумът ти казва да се бориш и да преодолееш умората , студа самотата и леденият въздух , който сякаш не дишаш , а дъвчеш , докато нещо друго в теб те успокоява и спасително и нежно те успокоява : “Какво от това…?” .Кара те да се отпуснеш и да не изпитваш болка от вихрушката около теб…………. Не е ли хубаво и величествено, диво и силно като красиво диво животно, което не можеш да опитомиш ? Защо е този стремеж да се пребориш, след като се възхищаваш и прекланяш пред непреодолимата му сила ? Може би защото и на теб ти се иска да си силен , горд и непреодолим. Може би това е което те кара да продължаваш да вървиш и ти дава сили да не се отпуснеш с премръзнали крайници , с уста пълна със сняг. Не си ли и ти част от това величие на Природата, която те заобикаля ? Не си ли и ти една частица от необятния Космос, която има право на съществувание , възход и падение , както хилядите снежинки, които се издигат и падат нагоре и надолу носени от вятъра и виелицата. А не са ли вятъра и виелицата резултат от могъщото движение на въздушни маси с различна температура - нагоре, надолу , в кръг?  Не е ли така  и в нас с мислите и чувствата ни …..? ……………После вятърът ще утихне , снегът тихо и нежно ще продължи да вали още много часове , не снежинките ефирно и безтегловно ще се стелят по земята, за да натрупат своята покривка студена, но топлеща земята под нея, и ще и дадат онази топлина необходима за покълването и раждането на новият живот,  когато дойде пролетта. Не е ли странно снежната покривка да дава топлина ….? Не е ли странно , че в ледените иглута на ескимосите се създава, ражда и съхранява живота? Колко много неща са странни и в същият момент са толкова логични  в един по всеобхватен поглед………..                               

 

 

С премръзнали ръце , след много часова битка или игра с виелицата отключвам и влизам в къщата, която ме посреща хладна, мълчалива и спокойна, наситена с вътрешната тишина и външният вой на вятъра и снежната бура , с намалени до минимум функции, което съм направил преди да излезна преди повече от ……… о Боже, та аз съм бил повече от двадесет часа във виелицата……….. Колко бързо минава времето ! Ще мога ли някога да опиша всичко онова, което преживях и изпитах в снега и планината ? И ще има ли на кого да го разкажа и защо ли ? Не е ли прекалено лично ? Кой го е грижа и кой се интересува от това? Но това е вече минало, макар и много скоро .

................................................................................................ 

 

 





Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3800561
Постинги: 2782
Коментари: 3628
Гласове: 10171
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031