2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Снегът пада като пелена, но не тихо и спокойно, а със свистенето на вятъра , който завърта всичко в един хаос от снежинки и студ, проникващ през кожата ти и вледеняващ всяка клетка от тялото ти. Има мигове , в които си мислищ, че всяко нещо има предел и след вледеняването не може да няма отпускане и унес, който е приятен и те завежда в небитието………….. Разумът ти казва да се бориш и да преодолееш умората , студа самотата и леденият въздух , който сякаш не дишаш , а дъвчеш , докато нещо друго в теб те успокоява и спасително и нежно те успокоява : “Какво от това…?” .Кара те да се отпуснеш и да не изпитваш болка от вихрушката около теб…………. Не е ли хубаво и величествено, диво и силно като красиво диво животно, което не можеш да опитомиш ? Защо е този стремеж да се пребориш, след като се възхищаваш и прекланяш пред непреодолимата му сила ? Може би защото и на теб ти се иска да си силен , горд и непреодолим. Може би това е което те кара да продължаваш да вървиш и ти дава сили да не се отпуснеш с премръзнали крайници , с уста пълна със сняг. Не си ли и ти част от това величие на Природата, която те заобикаля ? Не си ли и ти една частица от необятния Космос, която има право на съществувание , възход и падение , както хилядите снежинки, които се издигат и падат нагоре и надолу носени от вятъра и виелицата. А не са ли вятъра и виелицата резултат от могъщото движение на въздушни маси с различна температура - нагоре, надолу , в кръг? Не е ли така и в нас с мислите и чувствата ни …..? ……………После вятърът ще утихне , снегът тихо и нежно ще продължи да вали още много часове , не снежинките ефирно и безтегловно ще се стелят по земята, за да натрупат своята покривка студена, но топлеща земята под нея, и ще и дадат онази топлина необходима за покълването и раждането на новият живот, когато дойде пролетта. Не е ли странно снежната покривка да дава топлина ….? Не е ли странно , че в ледените иглута на ескимосите се създава, ражда и съхранява живота? Колко много неща са странни и в същият момент са толкова логични в един по всеобхватен поглед………..
С премръзнали ръце , след много часова битка или игра с виелицата отключвам и влизам в къщата, която ме посреща хладна, мълчалива и спокойна, наситена с вътрешната тишина и външният вой на вятъра и снежната бура , с намалени до минимум функции, което съм направил преди да излезна преди повече от ……… о Боже, та аз съм бил повече от двадесет часа във виелицата……….. Колко бързо минава времето ! Ще мога ли някога да опиша всичко онова, което преживях и изпитах в снега и планината ? И ще има ли на кого да го разкажа и защо ли ? Не е ли прекалено лично ? Кой го е грижа и кой се интересува от това? Но това е вече минало, макар и много скоро .
................................................................................................
2. ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ
3. КОГАТО ДУШАТА ВИ ИСКА МИР И ПОКОЙ
4. ЗА БОЛКАТА
5. В МИГОВЕ НА БОЛКА
6. ЗА ИСТИНАТА И НОВАТА ЕПОХА
7. ЗАЩО ВИНАГИ СМЕ НЕДОВОЛНИ ?
8. НЕПРЕХОДНА МЪДРОСТ
9. НЕЗАВЪРШЕНА МИСИЯ НА ЗЕМЯТА
10. 10 СПОДЕЛЕНИ ПРАВИЛА В ЖИВОТА
11. ЕДНО МЪДРО ЧЕТИВО
12. ИЛЮЗИЯ ИЛИ СЪН
13. ЕДНО РАНЕНО СЪРЦЕ
14. ЗА КРЪСТНИЯ ЗНАК, КАК ДА ГО ПОЛАГАМЕ.
15. ЗА ВЯРАТА,БЛАГОЧЕСТИЕТО , БОГ И ЗА НАС.
16. УМЕЕМ ЛИ ДА ПОМАГАМЕ??
17. ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ
18. НАДЕЖДА ЗА СРЕЩА ...... НЯКЪДЕ ТАМ.......
19. КАК ДА ПОЛУЧИМ ДУШЕВЕН МИР
20. НЯМА КЛЕТКА 3А ДУША !
21. НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ВЕРНОСТТА.
22. ИЗБРАНИ МИСЛИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
23. ТАЙНИТЕ, КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС.....
24. СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОБИЧАМЕ ТАКА ?
25. ЗНЕМ ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ?
26. ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ОБИЧ И ПОЕЗИЯТА
27. ВСИЧКО Е ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ