Нежно вятърът приказва
с разшумените листа,
за света отвъд разказва
в кротък унес вечерта.

Сгушена под тихи клони,
църквицата сякаш спи,
сладко чучурът ромони
под цъфтящите липи.

В храма пеят монахини
със смирени гласове.
Сякаш славят Бога сини
и далечни върхове.

Как е леко на душата
в тоя мирен, скромен кът!
Тук са близо небесата,
тук е по-добър светът!

Тиха вечерта припада.
Тих е целий монастир.
Във молитвена прохлада
пий душата сладък мир.