Господи! Чуваш ли ме ? Говоря ти!

Знам, че ме наблюдаваш. Знам, че ме закриляш. Знам, че вярваш в моите способности. Знам, че си с мен във всички хубави и лоши моменти. Знам, че ме напътстваш дори единствено чрез шепота на надеждата в душата ми.

Вярвам в теб, Господи! Вярвам, че ти си светлината в края на тунела. Вярвам, че ти си любовта в сърцето ми. Вярвам, че ти стоиш зад всички красиви неща в този не толкова очарователен живот. Вярвам в теб! Вярвам, че ми помагаш да премина през всички трудности. Знам, че ти си пламъкът доброта в мен. Знам, че ти си сълзите и болката, състрадателността и съпричастността.

Чуваш ли ме, Господи ? Говоря ти. И ти пиша. И се уповавам на вярата ми в теб. И се моля за по-благосклонен живот, макар че.. знам на какво ме научи, а именно, че всичко зависи само от мен. Знам, че ти си в песните на птичките и в шума на вълните. Знам, че ти си пламъкът в очите на добрите хора и в капките дъжд. Знам, че си в снежинките през зимата и силата в най-трудните ми моменти. Знам, че си до мен.

Чуваш ли ме, Господи! Говоря ти. И ти пиша. И се уповавам на вярата ми в теб. И ти благодаря за всичко, което си сторил за мен. За хората, които си изпратил в живота ми, без значение добри или лоши, без значение за кратко или за дълго. Благодаря за уроците, които ми даде чрез тях. Запомних всеки един. Благодаря за всички ситуации в живота ми. Без значение хубави или не, без значение за дълъг период от време или за няколко секунди. Без значение дали са били изпълнени с болка или с щастие. Благодаря за уроците, които ми даде чрез тях. Благодаря за светлинката в душата ми и пламъкът надежда. Благодаря за огнището от вяра и любов, за това, че ме направи по-добър, отколкото бях. Благодаря за всички бури, през които ме накара да премина.

Сега знам - пътят е труден. Спъваме се. Влачим се. Лазим. Разкъсваме кожата си по острите камъни до кости. Оставяме кървави следи и солени сълзи. Изгубваме частички от себе си, за да могат други да ни запълнят. И е хубаво, когато другите парченца са добри, не по-озлобени. Сега знам - животът е кръговрат. Случват се лоши неща. Губим хора, които обичаме. Някои си отиват от нас доброволно, други ни ги отнема смъртта. Но за да станеш силна личност.. е нужно да преминеш и през това. А след всяка буря, изгрява слънце. Сега знам - болката стяга сърцата ни. Болката ни задушава, отнема силите, надеждата и вярата ни. Отнема последната ни капка въздух. Тъпчи по душата ни, докато не я смачка. Разбива сърцето ни на милиарди малки парченца. И въпреки това... ние оцеляваме. И въпреки това.. ни даваш силата да продължим. И въпреки това.. ние продължаваме да живеем. И въпреки това.. един ден болното място претръпва. И вече не боли така силно.

Господи! Чуваш ли ме ? Говоря ти! И ти пиша! И ти благодаря! Сега знам - единствено аз отговарям за своите постъпки и за своя живот, а ти си просто моя ангел пазител, който ме напътства в живота. Благодаря ти!

Прочетено във ФБ на страницата на: ПОД ВСЯКА

.ТВЪРДА ЧЕРУПКА СЕ КРИЕ ЧОВЕК,КОЙТО, ИСКА

ДА БЪДЕ ОБИЧАН