Остави се от мен,

докато не съм напълно загубена за теб!

Докато не изчезнат от устните ми

и последните плодове на топлината към теб!

...Докато не изчезнат от очите ми

и последните зрънца светлина,

дето хвърлям върху лицето ти!

Докато не заглъхнат ушите ми

за всяка твоя дума за прошка!

Остави` се от мен,

докато не изчезна напълно от теб!

Зазвънял е вече звукът на моето бягство от теб!

Думите на равнодушието ти

са по-непоклатими

и от най-тежкия камък върху гробна пещера!

Не зная дали сили ще имам

след четвъртия ден да изляза под него,

ако не чуя любимия Му глас : стани!

Не зная дали ще мога,

затрупана от бездушието ти,

да чуя и една въздишка на присъствието Му вън.

Остави се от мен,

докато още имам лъчите на щастие,

дето ти проправят път!

Моето бягство ще ги скрие,

не защото са твои и мои,

а защото са нашата светлина на взаимност!

Докато още викам към Него

от гроба на забравата,

се остави от мен!

Докато още казвам името Му,

за да те защитя от безплодността,

те моля, се остави от мен!

Как да изнеса тялото си

от немилостивостта на твоя поглед,

пред Него, не зная!

Цялото е покрито с повивки

- като броня - срещу стрелите

на непримиримостта ти,

дето си проправяха път към мен

и ме покриха със смъртоносни рани,

дето разкривам пред Него,

понеже заповядва да развият повития.

Не зная какво ще ми причини слънчевата светлина,

като падне саванът,

който се спусна с разочарованието от съприкосновението ни!

Не зная с какво ще отмия зелените палци пясък,

дето паднаха в пролуките на повивките,

след ръцете ти,

дето понесоха знанието ни един за друг

към среща със злополуката!

Не зная как ще те погледна с новите си очи,

след като изляза от престоя си в СМЪРТНАТА СЯНКА

НА СЪМНЕНИЕТО В ЛЮБОВТА НИ!

                                                        Веска Илиева /Захумски песни/