Не съм аз мрачен песимист

и няма само болка в мен.

И няма само тъжни мисли.

Защото знам че Бог

така създаде ме

с много неща да съм дарен.

И всеки Той така създава,

но в камъните падат

плодните зрънца

и не поникват, плод не дават

във вкаменелите сърца.

И благодарен са за всичко,

с което Той ме надари

за глътчицата въздух,

за капката вода, дори.

За тази моя благодарност

Милостта Му ми въздаде

и дарбите ми умножи.

Неее, не съм аз песимист,

получил толкова награди!

Щастлив съм, че съм оптимист,

успял в житейските несгоди,

Него да открия и прегърна

от злото, злобата, ненавистта

очите си , аз да отвърна !