Казват, че в болка с раждат

най-хубавите неща.

Но може ли една мечта

да ражда само тъга?

Не ли тя надежда

родена в самота?....

Звучи една любима песен

”Хотел Калифорния“.

В отминала есен,

телата си притиснали

отдадени на любовта,

очите си сме стиснали,

и няма болка самота.....

Душите ни, сляли се

са две в една,

и всичко е забравено,

има само топлота.

Ех, мигове незабравими

не сте ли вии една мечта?