Живей, когато дъх не ти остава.
Живей, когато искаш да умреш.
Живей, когато шанс не ти се дава
и тичай без да можеш да се спреш.

Живей по-мъдро и достойно
на другото махни с ръка.
Живей, за да оставиш спомен,
и светла диря в паметта.

Когато ти сълзят очите,
живей, за да опиташ пак.
Когато се разминеш със мечтите,
живей, за да пробиеш своя мрак.

И пак "Живей", живей сега,
защото някога ти ще умреш,
вдигни глава и виж света,
и тичай без да можеш да се спреш!


Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

ДАМЯН ДАМЯНОВ