Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2013 18:30 - ОТНОВО С МЪДРОСТТА НА ПРИТЧИТЕ /за много търпеливи и четящи/
Автор: ivoki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2005 Коментари: 2 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Обичам да чета мъдрости от Изтока , надживяли много векове. Има мисли още от времето на Конфуции / IV в. пр.Хр./ , които звучат толкова съвременно.Много са притчите, които ни учат на мъдрост и духовност. За съжаление, малко хора ги четат и за това светът става все по материален и бездуховен.......
Скоро ми попадна една притча, която дава обяснение за много наши неблагополучия в ежедневието ни. Много от нас /повечето/ вторачени в ежедневието , гонейки някакви цели, често продиктувани от амбиции, алчност, злоба, гордост, егоцентризъм пропускаме правилният отговор за проблемите ни. Гонейки някакви цели, ние не решаваме проблемите си, а ги задълбочаваме и ги правим нерешими. А пътят е различен. Всеки проблем идва с решението му, стига да не задълбочаваме вглеждането в него , а с неговото решаване. Не трябва, заради някаква наша амбиция, внушение/самовнушение да допускаме проблема да не се решава. Днес една млада дама сподели , колко много неща иска да направи, без да има идея, как може да се случи това. Без търпението и последователносттта на онова, което иска да се случи. Иска СЕГА И ВЕДНАГА ! Но това никога не може да се случи! Защото за да имаме успех в желанията и амбицийте си трябва и разум, който да ни даде шанс, нещата да се случват. АЗ ИСКАМ е грешна формула. Аз МОГА и ще го направя е правилната. Не с кредити и необмислени действия , а с инвестиране с нашият труд, търпение, последователност , и инвестиране с нашият ум , опит, познания. Да, става бавно и постепенно, но това е логиката на живота. Никое семе не пораства за един ден. Трябва труд, грижа и много себеотдаване. Останалото са фантазии на недозряли мозъци. На първо място трябва да решаваме текущите ни проблеми , не със стягане на възлите/проблемите ни , а с разумна последователност и с онова, което в дадения етап е постижимо за нашите желания. Останалото е глупост, която води до затягане на проблемите и създаване на нови. Кому е необходимо ? Какво решава това ? НИЩО !
Ако нещо съм постигнал в живота си, то се е дължало на решаването на текущите проблеми . Без ”ИСКАМ СЕГА“ с надеждата, че ще успея с търпение, последователност. Никога не съм се подчинявал на догми, внушения, гордост и някакви ”правила“, които са ме карали да се вглеждам в песъчинките, а не в пирамидите. И определено постигнах в живота си много повече, от колкото, дори , съм мечтал. Пожелавам го на всеки , който има това, което имам сега, не само в материален, но и в духовен план, защото, за мен е много значимо.
     Дано тази притча ви помогне да се замислите. Амин !
     Ето и притчата, която ме провокира:

ВЪЗЛИТЕ

Веднъж един Учител отишъл при своите ученици с кърпа в ръка - красива копринена кърпа. Вероятно е била подарък от някого. Обикновено той не приемал такива неща, и сега всичко го гледали в недоумение защо държи тази кърпа в ръцете си, сякаш им казвал: "Погледни внимателно, виж!" Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа.

След това Учителя започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, той ги попитал:

Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?

Един ученик казал:

Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.

Човече, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?

Едва сега ученикът разбрал смисъла и казал:

Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.

Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от мен. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! Ти - си кърпа с пет възела. Тези възли са - агресивност, алчност, лъжливост, неосъзнатост и егоизъм. — След това Учителя казал — Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя? — Той започнал да дърпа двата края на кърпата и възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати.

Някой възкликнал:

Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.

Учителят им казал:

О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по- стегнати. След това попитал — Кой ще каже как да се развържат възлите?

Един друг ученик предложил:

Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите. — Той разгледал кърпата и казал — Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем, това не е трудно. Това са прости възли. — Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите един след друг.

Учителят казал:

 

Днешната проповед свърши. Вървете да мислите!







Гласувай:
7



1. mariniki - сто каратова мъдрост
24.01.2013 19:34
преминала през вековете... дано повече хора
да прочетат...
цитирай
2. ivoki - ДАНО !!
25.01.2013 01:25
ДАНО !!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3801197
Постинги: 2782
Коментари: 3628
Гласове: 10171
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031