След известно време този човек дойде при мен и ми каза: „Не знам, отче, облива ме някаква радост и някакъв неизказан мир. Постоянно слушам в сърцето: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния. Знам какъв бях, какво си мислех, сега вече няма нищо от това в главата ми. Имах грешни мисли към жените, разгневявах се и за най-малката дреболия, а сега, не знам, не мога да се ядосам. Не мога да помисля за нещо, което не е добро и когато искам, пак не мога. Не знам какво се случи с мен. Само се радвам, в цялото ми същество владее необясним мир и радост“. Придобил си безплатната благодат, казвам му, и ще я имаш дотогава, докато не вържеш мисълта си за някоя светска грижа. Ако допуснеш това, първо няма вече да слушаш молитвата в сърцето, а след това постепенно ще изгубиш мира и радостта в душата. Тогава отново ще те мъчат мислите от този свят, чрез които демонските сили владеят. Ако искаш да запазиш безплатната благодат, трябва постоянно да молиш Бога с молитвата да отблъснеш тежките туморни мисли от ума си и така да запазиш този мир и тази радост, които сега чувстваш...

Из "Мир и радост в Светия Дух"