AKO

Ако можеш да запазиш разума си,
когато всички около теб са го загубили
и те обвиняват затова.
Ако можеш да повярваш в себе си,
когато всички се съмняват в теб
и да приемеш тяхното съмнение.
Ако можеш да чакаш, без това да те изморява,
и лъган да не се занимаваш с лъжи,
и мразен да не се поддаваш на омраза
като в същото време,
нито да изглеждаш много добър,
нито да говориш твърде мъдро.

Ако можеш да мечтаеш и мечтите да не ти стават господар;
Ако можеш да мислиш, без мислите да са единствената ти цел.
Ако можеш да посрещнеш Успеха и Бедата
и да се отнасяш към тези две измами безразлично.
Ако можеш да понесеш да чуеш истината, която си изрекъл
изопачена от мошеници, направили от нея капан за глупци.
Или да видиш нещата, на които си отдал живота си сринати
и да се наведеш, и да ги изградиш отново с износени инструменти.

Ако можеш да направиш един куп от всички твои победи
и да ги рискуваш в игра на “ези или тура”,
и губейки да започнеш отново, от самото начало
и никога да не прошепнеш и дума за твоята загуба;
Ако можеш да заставиш твоето сърце, нерви и мускули
да ти служат добре още дълго след тяхното изхабяване
и така да се държиш, когато нищо не е останало в теб,
освен Волята, която им заповядва: “Дръжте се !”

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or, being lied about, don’t deal in lies,
Or, being hated, don’t give way to hating,
And yet don’t look too good, nor talk too wise;

If you can dream – and not make dreams your master;
If you can think – and not make thoughts your aim;
If you can meet with triumph and disaster
And treat those two imposters just the same;
If you can bear to hear the truth you’ve spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to broken,
And stoop and build ‘em up with wornout tools;

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: “Hold on”;

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings – nor lose the common touch;
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds’ worth of distance run –
Yours is the Earth and everything that’s in it,
And – which is more – you’ll be a Man, my son!