2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
С този мой постинг ще затворя темата за ИЗПОВЕДТА И ПРИЧАСТИЕТО. Опитах се да бъда полезен, споделяйки не само моето мнение, но и подбрани текстове на много по духовни и по умни от мен хора.
Бях подготвил едим мой текст в заключение, но в един момент , по време на пост, осъзнах, че моят текст е изява на гордост и се смирих. За това предлагам един доста обширен текст на един духовник , /Бог да упокои душата му/ , когото много уважавам и често цитирах тук.
Дано съм помогнал на някого.
Имайте търпение да изчетете текста, няма да съжалявате.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ
Някои питат: при кой свещеник може да се изповяда човек? Отговорът е: при всеки, който е православен и е получил чрез законно ръкоположение благодатта за извършване на светите тайнства. Може и пред млад, и пред стар. Разбира се, препоръчително е да се намира човек опитен, възрастен свещенослужител, който било поради годините си, било поради опита си, било поради личния си авторитет би могъл да окаже по-благотворно въздействие върху изповядващия се. Но ако не се намери такъв, не бива само заради това да се лишаваме от духовните блага, които носи изповедта. Благодатта и у младия свещеник действува с еднаква сила, както и у стария.
Други задават въпроса: кога трябва да се изповядваме?
На това някои отговарят прибързано: през Великия пост. Тогава е време за изповед. Но правилно ли е това разрешение на въпроса? Ако някой тежко заболее и се посъветва с тебе кога да повика лекаря, ще му речеш ли: “Чакай Великия пост!”? Не, ти веднага ще повикаш лекаря. Ако тъй се грижиш за тялото, още повече трябва да се грижиш за душата.
Най-добре е никак да не отлагаш изповедта. Ако днес е проникнал някой Божий лъч в стаичката на душата ти и ти е показал с появата си колко много прах там лети из въздуха и колко много смет лежи из ъглите, не отлагай изповедта, с която можеш да очистиш духовния си дом. Ако днес някое Божествено слово е покъртило сърцето ти и те е накарало да се погнусиш от нечистотата си, незабавно се измий в банята на покаянието. Ако днес Бог е похлопал на съвестта ти, побързай да отидеш при духовника си и да се помириш с твоя Господ. Не отлагай за утре. Кой знае какви неочаквани замисли ще те връхлетят утре? Пък и дали ще имаш същото покайно настроение утре? Бог ти е обещал да ти прости, ако днес се покаеш, но никъде не е обещал, че ще живееш до утре. Напротив, Той ти говори, че не знаеш ни деня, ни часа на смъртта си. Затуй изповядай се веднага, когато почувствуваш нужда от това. Има хора, които казват: “Ще се покая на старост”. Но дават ли си сметка те на колко надеждна опора са се облегнали? Колцина доживяват до старост? Повечето хора напускат сравнително млади този живот. А мнозина са и онези, които внезапно са били повикани отвъд. Псалмопевецът, виждайки от небесна висота човешките съдби, говори за хората, че те всички “слизат в пръстта и не могат да опазят живота си” (Пс.21:30). Щом не можем да опазим живота си, колкото и страстно да сме вкопчени в него, трябва да се погрижим, докато е време, да се примирим с Бога в изповедта. Защото “страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!” (Евр.10:31).
Не се съгласявай, братко, с внушенията на приятели, които ти говорят успокоително: “Остави да се изповядаш, когато се разболееш. Тогава ще дойде свещеник да те изповяда и причасти”. Ти им отговори: “Много пъти викат свещеника при болния, едва когато езикът му е скован и мисълта потъмняла. Тогава е много късно. Болният и да иска тогава да се изповяда, вече не може. Ами ако се случи и с мене същото? Ако се парализира езикът ми? Ако старческата склероза на мозъка или друга болест ми отнеме паметта? Аз не ще мога да си спомня и да изкажа греховете си! Тогава никой от приятелите няма да може да ми помогне. Затова ще се изповядам сега, докато съм в сили и всичко помня!”.
Такова решение е спасително. И тъй, не отлагай изповедта!
Разбира се, има и по-специално установени от св. Църква случаи на покаяние и изповед. Това се четирите поста през годината, през време на които християнинът е длъжен да пости и се готви да приеме св. Причастие. Ако е препоръчително да се пристъпва към светото тайнство Покаяние всеки път при нужда, още повече туй е наложително преди приемането на св.Причастие.
Що е Причастието? Приемане на Самия наш Спасител и Господ в нашето сърце. Когато ние очакваме висок гост, почистваме стаите и ги проветряваме, нареждаме ги и тогава с радост поканваме госта. С колко по-голяма грижа трябва да подготвим душите си, когато се тъкмим да посрещнем най-великия Гост от небето Иисуса Христа! Който се изповядва пред Причастие, той поканва Господа в тих, приятен и радостен кът в сърцето си. А който не се изповядва пред Причастие, той поканва небесния Гост в мръсната и непочистена стаичка на душата си, за да Го оскърби. С това пренебрежение към своя висок Гост той Го пропъжда от себе си. И тогава идват и се настаняват сред паяжините и сметта бесовете.
Светото причастие е двуостър меч. То освещава и изгаря, то оправдава и осъжда, то животвори и умъртвява. Само ония, които предварително се изповядват, имат полза от него. Пристъпващите нехайно имат голяма вреда. Те ядат и пият своето осъждане. Някои от тях, по думите на св.ап.Павел, падат в разни немощи и болести, а други умират внезапно, за да отидат във вечната мъка. И всичко това става, понеже те не са изпитали предварително себе си, т. е. не са се изповядали (1 Кор.11:27-31).
Виновно ли е за това св. Причастие?
Виновно е не то, а нашето нехайство и лекомислие. Дайте на болен стомах най-хубави ястия, те ще го разстроят още повече. Тук не ястията са виновни, а онзи, който преди да се е излекувал, ги употребява.
Ако някой има рана и я наложи с мехлем преди да я почисти и дезинфекцира, ще я възпали още повече. Тъй и онзи, който не се изповядва преди причастие, още повече се огрешава. Изповедта измива греховната рана на душата. А св.Причастие полага мехлем върху раната. Мъдрият християнин, слушайки призива на св. Църква: “Със срах Божий, вяра и любов пристъпете!”, не смее да прояви дръзновено вярата си в св.Причастие и любовта си към Христа, преди да се е изпълнил със спасителния страх Божий и да го е осъществил в св.тайнство Покаяние.
Крайната цел на изповедта е да бъде основно прочистена душата, да бъде украсена и наредена като невеста, за да може достойно да посрещне своя небесен Жених, за когото е създадена. Душа, която редовно се изповядва, е като къща, която постоянно се мете. Пред такава чиста къща стои винаги като буден страж съвестта, за да не пусне в нея нищо, което не е за вътре. И ако нечистият дух, излязъл веднъж оттам, завиди на добродетелната чистота на такава обновена душа и пожелае да влезе пак в нея виждайки я празна, пометена и наредена (Мат.12:44), съвестта не го пуска вече вътре! Тя отблъсква всичко, което е чуждо, долно, гадно, греховно, и тогава идва сам Иисус Христос и чука на вратата!
“Ето, стоя пред вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него” (Откр.3:20). “Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим” (Иоан.14:23).
Будната съвест на постоянно изповядващия се чува хлопането на Христа, отваря вратите и казва: “Дойди, Господи Иисусе!” (Откр.22:20). За Тебе копнее душата ми! Тебе тя чака толкова време! Дойди и се засели у мене...” И влиза Божественият Гост в такава душа и остава да пребъдва там вовеки!
“Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити” (Пс. 31:1)... Преградата между него и Бога е паднала и той е в пълно, благо и вечно единение със своя Господ!
Архимандрит Серафим (Алексиев)
Нека постът ни да е успешен и спасителен за душите ни, а Причастието за очистване на душата и тялото ни !
Да бъде славата на Бог, сега и винаги и во веки веков. Амин !
ТИ ПОСТИШ ли, или само „постиш„
мерси за отговораа, ,ще бъда благодарна !!
Аз не съм тук за да се изповядвам. Постът е личен избор, но ще отговоря :
Постя във всяка сряда и петък и спазвам 4-те поста през годината.
Това е моят избор от много години.
Писах по темата за да помогна на колебаещите се, дано съм успял.
2. ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ
3. КОГАТО ДУШАТА ВИ ИСКА МИР И ПОКОЙ
4. ЗА БОЛКАТА
5. В МИГОВЕ НА БОЛКА
6. ЗА ИСТИНАТА И НОВАТА ЕПОХА
7. ЗАЩО ВИНАГИ СМЕ НЕДОВОЛНИ ?
8. НЕПРЕХОДНА МЪДРОСТ
9. НЕЗАВЪРШЕНА МИСИЯ НА ЗЕМЯТА
10. 10 СПОДЕЛЕНИ ПРАВИЛА В ЖИВОТА
11. ЕДНО МЪДРО ЧЕТИВО
12. ИЛЮЗИЯ ИЛИ СЪН
13. ЕДНО РАНЕНО СЪРЦЕ
14. ЗА КРЪСТНИЯ ЗНАК, КАК ДА ГО ПОЛАГАМЕ.
15. ЗА ВЯРАТА,БЛАГОЧЕСТИЕТО , БОГ И ЗА НАС.
16. УМЕЕМ ЛИ ДА ПОМАГАМЕ??
17. ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ
18. НАДЕЖДА ЗА СРЕЩА ...... НЯКЪДЕ ТАМ.......
19. КАК ДА ПОЛУЧИМ ДУШЕВЕН МИР
20. НЯМА КЛЕТКА 3А ДУША !
21. НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ВЕРНОСТТА.
22. ИЗБРАНИ МИСЛИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
23. ТАЙНИТЕ, КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС.....
24. СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОБИЧАМЕ ТАКА ?
25. ЗНЕМ ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ?
26. ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ОБИЧ И ПОЕЗИЯТА
27. ВСИЧКО Е ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ