ПРЕД ГРОБА В СМИРЕНИЕ

Приседнах под старият кипарис,

на пейката до китният чимшир.

Снегът покрил е земята черна,

но моята душа остана верна,

на спомена за теб, сине мил....

Пред гроба ти дойдох и днес

да се поклоня и да очаквам вест,

кога дошло е моето време,

да тръгна, от този чужд за мене свят

така като ти си тръгна и остана богат.

Стоях безмълвен пред студеният гроб,

сняг, мир и приведени клони.....

Няма вече болка и отчаяние,

може би защото осъзнах

Този живот не е моето желание,

от отвъдното не ме е страх....

Нямам стремежи и мечти

мисълта за земята не ме гнети.

Кандилцето във фенера е малка звезда,

пътеводна в пътя към неизвестността....

към теб се стремя , о Боже Велики,

в края Ти ще ми дадеш радостта,

на несбъднати мечти в моята душа....

Почивай в мир единствена истинска обич !!!

****

Който не го е преживял

Взех шепа от черната земя,

тази земя, която от мен те взема

преди шестнадесет години.

На гроба ти съм аз сега

и сълзите капят една по една.....

Времето лекувало....

вятър и мъгла....

Има болки, които не минават

траур и мъка не отзвучават.

Има хора, които си отиват

и отнасят с тях и част

от нашата душа......

Почивай в мир, синко !

Сърцето ми се пресуши

и саката остана душата ми,

за бъдните дни......

Ако беше жив, в утрешният ден

щеше да празнуваш ден рожден.

Може би твоя музика би зазвучала

онази която душата е създала.

Може би щеше да имаш дете и жена

и щеше да има радост, а не тъга.

Щеше да си на маса богата,