2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 1389 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 30.11.2013 00:37
Автор: Митрополит Филарет (Вознесенски)
„И като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари; и казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци. И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него” (Мат. 4:18-20)
За призоваването н апостол Андрей Евангелието говори два пъти. Един път за неговото първо призоваване, за което той и бил наречен Първозвани, а друг - вече за втория момент, когато той окончателно оставил всичко и тръгнал след Христос Спасителя. За първото се говори и в Евангелието от Йоана (това Евангелие се чете днес на литургията), за това как след Кръщението Господне и завръщането на Спасителя от пустинята, след четидесетдневния пост, Йоан Кръстител стоял при водите Йордански.С него стояли двама негови ученици. Йоан, посочвайки им приближаващия Се Спасител, казва: „Ето Агнецът Божий, вземащ греховете на света”. От тези думи е видно колко дълбоко разбирал, колко много знаел Светият Кръстител за какво Синът Божи е дошъл в света
И когато чули това неговите ученици, тръгнали след отдалечаващия Се Спасител. Той се обърнал към тях и попитал, виждайки, че те вървят след Него: „Какво искате?” Те Го попитали: „Рави (т. е. Учителю), где живееш?” Той им казал просто: „Елате и ще видите”. Те тръгнали към Него и пребивавали при Него до вечерта
Ние не знаем за какво те тогава беседвали, но знаем, че беседата на Господа Иисуса Христа била такава, че самите Му врагове говорили за Него: „Никога ни един човек не е говорил така, както Този Човек!” Но след това, още не настъпило окончателното откъсване на апостолите от техния обичаен живот.
В Евангелието евангелист Матей ни благовести за това как Господ Иисус Христос окончателно призовал всички Свои апостоли. Андрей и неговият брат Симон-Петър, като риболовци, били заети със своята работа на брега на Галилейското езеро или море, - кърпят свои мрежи. Минава Някой и се обръща към тях, и казва: „Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци”. Несъмнено е, че те не могли да разберат тогава дълбокия смисъл на този призив.
Но Господ умее да привлича към Себе Си. Неговото слово е слово с власт, слово, покоряващо човешките души. И когато те чули този, неразбираем за тях призив, оставили мрежите и тръгнали след Него. Тук станало следното: Иаков и Йоан, синове Зеведееви, се занимавали със същото, заедно със своя баща, и когато Господ призовал и тях, те тръгнали след Него веднага, оставили мрежите и баща си.
Но има още по-поразителен пример за такова всецяло следване изведнъж, по този призив. Това е, когато Господ призовавал апостола и евангелиста Матей. Когато Спасителят вървял по пътя и се приближил до кръстовище, на което, обикновено, седели митари – събирачи на данъци, тук седял Матей, нает на служба от римското правителство, защото събирал данъци за него. Когато Господ повикал и него, Матей не се разпоредил със своите дела, не приключил с тях, не ги предал някому – захвърлил всичко и тръгнал. Това е още по-поразително.
Апостолите Андрей и Петър, Иаков и Йоан захвърлили своето, оставили своето. Те пред никого не били отговорни, а Матей трябвало да отговаря пред тези, които са поставили на това място. Но той не мисли за това ни най-малко, всичко оставил и тръгнал след Спасителя. Несъмнено е, че той нямал никакви неприятности за това, защото в такива случаи, когато Господ зове и човек по Неговия призив действа направо, всецяло Му се доверява, напълно не се тревожи с никакви земни различни опасения, Господ Сам прави каквото е нужно, така че човек да не пострада никак.
Ние сме далеч от апостолите, но тази апостолска решимост, поради която те оставили всичко и тръгнали след Учителя, те е за нас назидателен пример. Господ не ни зове както апостолите - да оставим всичко и да тръгнем след Него, но нали всеки знае, че съвестта е непрекъснато и редом у човека, неговият вътрешен свят, изискването на тази съвест е незабавно, в името на Божия закон, за Бога, в подчинение на светия закон, да направи нещо.
Толкова често се случва, че човек, сякаш е готов да направи нещо, а го спират земни, дребни съображения: да не би да има някакви неприятности, да не би някой да се обиди и т. н. А ето тук и трябва да вземем пример от самите апостоли. Всецяло доверили се на Призоваващия ги, те тръгнали след Него, без да разсъждават, без колебания. Християнинът трябва да умее, в такива случаи, без да разсъждава и без колебания, по гласа на съвестта, по закона Божи, да постъпи незабавно.
Ако той прави това, всецяло уповавайки се на Господа, всецяло доверявайки се на Неговата Света Воля, доверявайки се на себе си, нека помни, че Сам Господ ще се погрижи за него и за това усърдие и вярност ще го възнагради, не само с милост в бъдещето, но и с това, че човек няма да претърпи никакви неприятности от това. Стига само той да не остави Господа в своите дела, тогава Господ никога не ще го остави. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев
Източник: www.brooklyn-church.orgнеговият вътрешен свят, изискването на тази съвест
е незабавно, в името на Божия закон, да направи нещо...
30.11.2013 21:03
Поздрави!
Съвестта е регулатор на човешкото и духовното в нас.
2. ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ
3. КОГАТО ДУШАТА ВИ ИСКА МИР И ПОКОЙ
4. ЗА БОЛКАТА
5. В МИГОВЕ НА БОЛКА
6. ЗА ИСТИНАТА И НОВАТА ЕПОХА
7. ЗАЩО ВИНАГИ СМЕ НЕДОВОЛНИ ?
8. НЕПРЕХОДНА МЪДРОСТ
9. НЕЗАВЪРШЕНА МИСИЯ НА ЗЕМЯТА
10. 10 СПОДЕЛЕНИ ПРАВИЛА В ЖИВОТА
11. ЕДНО МЪДРО ЧЕТИВО
12. ИЛЮЗИЯ ИЛИ СЪН
13. ЕДНО РАНЕНО СЪРЦЕ
14. ЗА КРЪСТНИЯ ЗНАК, КАК ДА ГО ПОЛАГАМЕ.
15. ЗА ВЯРАТА,БЛАГОЧЕСТИЕТО , БОГ И ЗА НАС.
16. УМЕЕМ ЛИ ДА ПОМАГАМЕ??
17. ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ
18. НАДЕЖДА ЗА СРЕЩА ...... НЯКЪДЕ ТАМ.......
19. КАК ДА ПОЛУЧИМ ДУШЕВЕН МИР
20. НЯМА КЛЕТКА 3А ДУША !
21. НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ВЕРНОСТТА.
22. ИЗБРАНИ МИСЛИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
23. ТАЙНИТЕ, КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС.....
24. СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОБИЧАМЕ ТАКА ?
25. ЗНЕМ ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ?
26. ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ОБИЧ И ПОЕЗИЯТА
27. ВСИЧКО Е ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ