Преди да продължа да пиша за Светата Литургия , ще се опитам да обясня няколко думи, които ще срещате в текста по нататък:

ЕКТЕНИЯ- На гръцки  означава разширение, разяснение, приложно действие. В богослужението ектения се нарича редът на прошенията, които свещеникът принася на Бога или дяконът ­ от името на молещите се. В зависимост от прошенията, които включва ектенията, се разделя на велика и малка. “Господи помилуй” се пее след всяко прошение. Ектения, в която “Господи помилуй” се пее три пъти, се нарича сугуба, т.е. усилна. Ектения, която започва с думите: “Изполним молитву...”, се нарича просителна, а ектения, в която се молим за починалите, се нарича заупокойна. Тази хвалебна песен към Бога не само съпровожда изпълнението на тайните молитви от свещеника, но тя се изпълнява молитвено от всички вярващи. В древните богослужебни паметници тя е наречена дяконска молитва.
КОНДАК - Кратка църковна песен за възхвала. песнопение, представляващо сво­е­об­раз­на про­по­вед с биб­лейс­ки сю­жет в сти­хо­ве, из­пя­та след про­чи­та­не­то на утриното Св.Евангелие (или след шес­та­та пе­сен на канона). Наз­ва­ни­е­то идва от къ­са­та пръч­ка, око­ло ко­я­то на­ви­ва­ли сви­тъ­ка (от kontax ­ пал­ка). Кондак наричат също строфите на акатиста..
ТРОПАР -  е едно от най-древните песнопения, с което църковната химнография започва своето развитите. Произходът на думата тропар е спорен. Вероятно произхожда от гръцката дума τροπάριον, т.е. образец. Употребата на тропари в бого служебната практика на Александрийската и Малоазийски църкви е засвидетелствана още през IV век. С името на св. Йоан Златоуст преданието свързва въвеждането на тропари в богослужението. Вероятно той ги взаимства от богослужебната практика на Антиохия, откъдето произхожда. Копската  и сирояковидска  богослужебна традиция приписват на св. Ефрем Сириец повече от десет хиляди химна. Тропарът представлява кратко песнопение, прославящо определено събитие. Съществуват няколко вида тропари.
КАНОНИТЕ  са част от утренята , не­дел­на­та полунощница и повечерието. Осо­бе­на по­пу­ляр­ност по­лу­чил Ве­ли­ки­ят по­ка­ен ка­нон на св. Ан­д­рей Крит­с­ки. Най-ран­на­та му ре­дак­ция пред­с­тав­ля­ва­ла по­ре­ди­ца от тропари, тъй ка­то по не­го­во вре­ме ирмосите все още не съ­щес­т­ву­ва­ли. Ре­ди­ца из­с­ле­до­ва­те­ли счи­тат ка­но­ни­те за връ­ща­не на­зад в раз­ви­ти­е­то на цър­ков­на­та хим­ног­ра­фия.
                                                                                                                                /следва/