На днешната дата преди 127г. в град Копривщица
е роден най- лиричният сред българските поети-
Димчо Дебелянов.

  ПОЧИВАЙ В МИР ПОЕТЕ, С ГОЛЯМА ДУША !!!

Развълнува ме с този прекрасен клип! Тъжен и меланхоличен, Димчо Дебелянов е прекрасен!
Поздрав!

За мен Дебелянов е много сродна душа.......

една нежна,чиста и лирична душа

Поклон пред Димчо Дебелянов

На младостта му белите цветя,
на черноликата му песен края,
на вечната му пламенна душа,
на истините в словото му зная,
че има миг, през който негасим
е всеки пламък в „радостта му плаха”,
че светлият безбродник-пилигрим
в душите ни посял е родна стряха.
Сега смирено в сянка на триптих
покланям се пред тихата икона
събрала негов лик с дълбокий стих
под вишнята прошепваща в амвона
на топлото добро сърце от жал,
което „в буря скършен злак помита”
и сякаш с Дебелянова печал
сърцето ми смирява се в очите му.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/03/28/poklon-pred-dimcho-debelianov.717642

БЛАГОДАРЯ ТИ !!!!

И на мен ми е един от най - любимите!

Поздрави за постинга! Поклон пред поета с голяма и нежна душа!!

Няма българин, който да не познава и да не цени прекрасната му лирика. Не всички знаят, че освен нежен лирик, той е и поет-сатирик и фейлетонист. Неговата сатира, писана в началото на миналия век, и днес звучи актуално.
КРИЗА
Шум се дига, шум до Бога,
шум и крясък, шум и бяс,
цяла София в тревога -
ето кризата у нас.
Шефове дебели, мазни
край палата се въртят,
с новини разнообразни
вестникарите крещят.
...................................
Само ние хич нехаем
със оръфаний балтон,
само ний не щем да знаем,
че в червения салон
разни планове се сплитат
зарад нов за нас ярем...
Хатовете там се ритат,
ний "магаретата" мрем!.

пред прекрасния поет и прекрасната му поезия...
Поздравления за постинга!

Благодаря ти. Много те ценя и всред любимите ми блогъри !

МНОГО БЛАГОДАРЯ !

"Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша,"

Изключителна чувствителност! Прекрасен поет!

"Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето стрели
и в марни валози потокът с вълни приспивни ръмоли,
меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра -
>виши колони непреконни успокоената Гора"


Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша,"

Изключителна чувствителност! Прекрасен поет!

"

Нас ни има, докато имаме памет за такива нежни души........