РАЗНИ НЕВЧЕСАНИ МИСЛИ :: ВЕЛИКА СЪБОТА

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.04.2014 11:44 - ВЕЛИКА СЪБОТА

Автор: ivoki Категория: Лични дневници

Прочетен: 844 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 19.04.2014 11:52

митрополит Антоний Сурожски СЛОВО ЗА ВЕЛИКА СЪБОТА

“Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Ииуса; няма Го тук: Той възкръсна,както беше казал”/Мат.28:5-6/.

Братя и сестри!
Случва се след дълга, мъчителна болест умира наш близък и взирайки се в него, ние се проникваме от чувство на покой и радост: преминали са мъчителните дни, преминало е страданието, преминал е предсмъртния час, преминало е отдалечаването от близките, когато час след час човек чувства, че той си тръгва и че оставя след себе си на земята любимите си същества.
А в смъртта Христова преминало и най-страшното – този миг на Богооставеност, който Го заставил в ужас да възкликне:”Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил?…
Случва се, стоим при постелята на току-що умрелия човек, и в стаята се чувства, като че ли се възцарява неземен мир – този мир, за който Христос е казал, че Той оставя Своя мир, такъв мир, какъвто земята не дава…
И така стоим днес пред гроба Господен. Преминали са страшните дни и часове на страдания. С плътта, с която е страдал Христос, сега Той почива; с душата, сияеща от славата на Божеството, Той слязъл в ада и разпръснал неговата тъмнина, и поставил край на тази страшна богооставеност, с която се представяла смъртта до Неговото слизане в нейните недра. Действително, ние се намираме в тишината на преблагословената събота, когато Господ е починал от Своите трудове.
И цялата Вселена е в трепет: адът е погинал; безнадеждната отделеност от Бога е победена с това, че Сам Бог е дошъл в мястото на последното отлъчване. Ангелите се покланят на Бога, възтържествувал над всичко страшно, което земята е създала: над греха, над злото, над смъртта, над разлъката с Бога.
И ето ние трепетно ще чакаме този миг, когато тази нощ и до нас ще достигне победоносната вест и ще видим сиянието на Възкръсналия Христос…
Ето защо е така тиха литургията в тази велика събота е защо, още преди да сме възкликнали:”Христос възкресе!” ние четем Евангелието за Възкресение Христово. Той удържал Своята победа, всичко е направено: остава ни само да лицезрем чудото и заедно с всички твари да влезем в това тържество, в тази радост, в това преобразяване на света.
Слава Богу за Кръста, слава Богу за смъртта на Христа, за Неговата Богооставеност, слава Богу за това, че смъртта вече не е край, а само сън, заспиване… Слава Богу за това, че няма повече прегради ни между хората, ни между нас и Бога! С Неговия Кръст, С неговата любов, с Неговата смърт, със слизането в ада и Възкресението и Възнесението, които ние ще чакаме с такава надежда и радост, и с даровете на Светия Дух, Който живее и диша в Църквата, всичко е завършено – остава ни само да приемем това, което е дадено, и да живеем с това, което ни е дарувано от Бога! Амин.
Източник: http://www.pravmladeji.org

Нагоре