Жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на мъртвите

Седмицата след Великден се нарича Томина неделя, Празна неделя, Светла неделя. Деня петък от тази седмица в Тракия наричат „Лятна Света Петка”, „Летен Петковден”. Посещават се параклиси, лековити извори - аязми и черкви, чийто патрон е светицата.

Устройват се състезания, борби, панаири, играят се кръшни хора, пеят се песни. В чест на Лятната Света Петка се колят курбани, за да предпази светицата землището от наводнения, градушки или суша. В странджанските села много почитат лятна Св. Петка Балъклия (Рибна Св. Петка). Болни хора отиват да преспят близо до аязмо или параклис, посветени на нея. Вярва се, че светицата ще се яви в полунощ до лековития извор във вид на златна патица и онези, които я видят ще се излекуват.

Великденският празничен цикъл завършва с Томина неделя, на която се почита паметта на Свети Тома, един от 12-те Христови ученици, известен с прозвището Неверни. Това наименование идва от евангелските писания, които разказват, че когато мълвата за изчезналото тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал и за да се убеди в чудото, поискал да пипне раните от гвоздеите, с които Исус бил прикован на кръста.

На осмия ден от възкръсването си Христос отишъл при апостола и му казал: "Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали." Когато Тома сам се убедил във възкресението, паднал на колене пред Спасителя и молил за прошка. Това моментно неверие на апостол Тома става олицетворение на миговете на колебание и съмнение, в които изпада всеки един човек. Апостол Тома е и един от най-верните Христови ученици. Когато Спасителят решил да отиде във Витания, за да съживи Лазар, апостол Тома казал на другите ученици: ”Да отидем и ние да умрем с Него”.

По-късно, след слизането на Светия дух на Петдесетница, апостолите хвърлили жребий, за да се види кой къде ще отиде да проповядва Божието Слово. На апостол Тома се паднало да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия. Там той правил много чудеса и хората повярвали в проповядваното от него Христово учение. Повярвала и жената на царя и се покръстила. Тогава владетелят се разгневил и подложил Тома на жестоки мъчения - хвърлил го в тъмница и в огнена пещ. Но апостолът все оставал невредим. Накрая Тома загинал, прободен от копие, а мощите му били пренесени в Месопотамия.

На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване. Имен ден празнуват всички с имената Тома, Томислав, Томислава.

В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се нарича „Софинден”, „Сувия”, „Сувинден”. Тачи се за предотвратяване на суша. Според народните представи този ден е „хаталия”, т. е. лош ден. Затова традицията повелява да се спазват някои забрани. Жените не перат и не трябва да сушат дрехите. Стопаните не копаят и не сеят, „за да не изсъхва храната”.

Не се вари мляко, за "да не се вдига" млякото на говедата и да не стават рани. На Софинден се изпълнява интересен стар обичай за предпазване на хора и добитъка от болестта „топалък” - да не окуцяват. Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, жените връзват на един кол на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и наричат: ”Тука да остане топаллъка!” и „Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца!” Някъде обичаят включва диалог между две жени: едната пита "Ко вързиш? Другата отговаря: „Топаллък вържа”! Наричат този ден и „Великден на умрелите”, защото жените носят и раздават на гробището червени яйца за „Бог да прости”.

На 14 април е Мартиния - малък християнски празник в чест на Св. Мартин изповедник, римски папа. Заради Христовата си вяра бил заточен в Херсон, където починал през 653 година. Българите наричат този ден Мартиния и в отделни райони на страната на него се изпълняват някои обреди. В Охрид „връзват” устата на вълците, за да не ядат стоката. Този стар обичай се прави така: събират гребените в къщата, сключват ги един в друг и ги слагат в един ъгъл на стаята. Това правят мижешком, „за да бъдат слепи вълците” и да не видят овцете като минат край кошарите.