2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ambroziia
8. bojil
9. vidima
10. milena6
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. rosiela
8. bateico
9. iw69
10. djani
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ !
Старецът Паисий
Често пъти изпитанията, които ни постигат са антибиотик, даван от Бога за болестите на душите ни, и те много ни помагат в духовно отношение. Човек понася една мека плесница и с това се размеква и сърцето му. Бог естествено знае в какво състояние се намира всеки от нас, но понеже ние не знаем, допуска да бъдем изпитани, за да познаем себе си, да открием скритите в нас страсти и да нямаме неразумни претенции в деня на Страшния Съд. Защото, дори и да пренебрегнеше страстите ни и да ни вземеше така, както сме си, в Рая, и там пак бихме създавали трудности. Затова Бог позволява на дявола да причинява тук изкушения, които да отърсят от нас мръсотията, така че душата ни да се смири и очисти чрез скърбите, след което Той ни дава благодатта Си.
Истинската радост се ражда от горчивината, която човек понася с радост за Христа, Който понесъл горчивини, за да ни спаси. Християнинът трябва особено да се радва, когато го постигне някое изпитание, без сам той да е дал повод за това.
Понякога казваме на Бога: “Боже мой, не зная какво ще сториш, изцяло Ти предавам себе си, за да ме направиш човек”. При което Бог се захваща да ме направи не само човек, но и свръхчовек, затова и оставя дяволът да дойде да ме изкушава и мъчи. Сега гледам как действа чрез раковите болести и се смея. Бре тоя дявол! Знаете ли вие с какъв сапун дяволът умива човека, когато Бог му позволи да го изкушава, за да бъде изпитан? С пяната на злобата му. Хубав сапун… има!
Бог гледа отблизо страданията на децата Си и като добър Баща ги утешава. Защото, как мислиш, нима иска да гледа детето Му как се мъчи? Взема предвид всички негови мъки и сълзите и след това му заплаща за тях. Единствено Бог дава истинска утеха в скърбите. Затова човек, който не вярва в истинския живот, който не вярва в Бога, за да потърси милостта Му в изпитанията, които претърпява, тъне в отчаяние и животът му няма смисъл. Винаги остава безпомощен, безутешен и измъчен в този живот, но и осъжда душата си за вечността.
Духовните хора обаче, понеже посрещат всички изпитания в близост до Христа, нямат собствени скърби.
Източник: “За семейния живот” Славянобългарски манастир
”Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон
-----------------------------
Докото не претърпим много сърдечна болка, няма да се научим на смирение
от старецът Тадей Витовнишки
Докато не се научим да бъдем смирени, има да изтърпим още много сърдечна болка. Господ стои до нас, допускайки да приемем болка под лявото ребро, за да се види каква смрад има там. А ние казваме: „Ох, как ме уязви в сърцето, не мога да му простя!” Как да не можеш да му простиш, като и ти си същият, мнозина си прогневил? Е, научи се да бъдеш мирен. Докато не претърпим много сърдечна болка, няма да се научим на смирение. Някой ще ни дразни, ще ни доведе до състояние на гняв, докато не се научим да оставаме спокойни, докато не усвоим този урок. Ето, врагът ни напада от всички страни, а ние го гледаме кротко, пазим своя вътрешен мир и не сме готови да го продадем толкова евтино. Тогава душата става кротка и смирена и с дълбоко разбиране на живота преминава през този свят. А хората ни гледат и казват: „Знам, човече, какъв беше пъргав, а сега си такава флегма, всичко ти е безразлично.” Не, това не е равнодушие, а е победа над злото.
Каквото е нашето отношение спрямо ближните, такова е и спрямо Бога
Нашите планове и интереси много объркват живота ни. Те биват едни, после стават други, трети, четвърти… И си мислим, че нищо няма да постигнем, ако не планираме, ако предварително не обмисляме. Разбира се, трябва да работим и се трудим съвестно, но не и прибързано, защото тогава ни хваща неприятелят. В бързината не обръщаме внимание дали обиждаме някого или засягаме нечии интереси, или пречим с нещо, нямаме време за това, защото сме погълнати от своите планове… И така цял живот съгрешаваме пред ближните. А когато грешим пред тях, грешим и пред Бога, защото Той почива тайнствено във всяка човешка душа. Каквото е отношението ни спрямо ближните, такова е и спрямо Бога.
Не разбираме, че сме се отклонили от добрия път, ако отвръщаме с любов само на тези, които ни обичат; а към онези, които ни мразят се отнасяме със същата мяра.
НА ГОСПОДА ДА СЕ ПОМОЛИМ ЗА ТЕЗИ, КОИТО НИ МРАЗЯТ
И НИ ПРИЧИНЯВАТ БОЛКА !
2. ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ
3. КОГАТО ДУШАТА ВИ ИСКА МИР И ПОКОЙ
4. ЗА БОЛКАТА
5. В МИГОВЕ НА БОЛКА
6. ЗА ИСТИНАТА И НОВАТА ЕПОХА
7. ЗАЩО ВИНАГИ СМЕ НЕДОВОЛНИ ?
8. НЕПРЕХОДНА МЪДРОСТ
9. НЕЗАВЪРШЕНА МИСИЯ НА ЗЕМЯТА
10. 10 СПОДЕЛЕНИ ПРАВИЛА В ЖИВОТА
11. ЕДНО МЪДРО ЧЕТИВО
12. ИЛЮЗИЯ ИЛИ СЪН
13. ЕДНО РАНЕНО СЪРЦЕ
14. ЗА КРЪСТНИЯ ЗНАК, КАК ДА ГО ПОЛАГАМЕ.
15. ЗА ВЯРАТА,БЛАГОЧЕСТИЕТО , БОГ И ЗА НАС.
16. УМЕЕМ ЛИ ДА ПОМАГАМЕ??
17. ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ
18. НАДЕЖДА ЗА СРЕЩА ...... НЯКЪДЕ ТАМ.......
19. КАК ДА ПОЛУЧИМ ДУШЕВЕН МИР
20. НЯМА КЛЕТКА 3А ДУША !
21. НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ВЕРНОСТТА.
22. ИЗБРАНИ МИСЛИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
23. ТАЙНИТЕ, КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС.....
24. СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОБИЧАМЕ ТАКА ?
25. ЗНЕМ ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ?
26. ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ОБИЧ И ПОЕЗИЯТА
27. ВСИЧКО Е ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ