2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
О, велики угодниче Божий, пресвети и богоблажени отче наш Иване, земен ангел и небесен човек, добър пазител и закрилник на нашия народ, и благонадежден пред Господа Бога застъпник за всички, които в нужда с вяра притичат към тебе и с гореща молитва те призовават. Ти, който остави световните връзки и преходното богатство, прибягна към Христа, избра безшумния живот и сега, справедливо увенчан с нетленния венец на славата, предстоиш пред Бога на небето, откъдето не преставаш да помагаш благодатно на своите люде. |
|
Ти си горещ молител и ходатай за българската държава,
за народоуправителите, за войнството и за всички твои люде.
И така, преподобни отче, като чеда към баща си,
като към бърз помощник и молител за нашите души,
ние, грешните и недостойните, сега усърдно прибягваме при тебе и с дълбоко смирение умилено те молим.
Погледни, преподобни отче наш, от небесните жилища милостиво на нас и обърни внимание на нашата молба.
Постарай се в молитвата към Господа милостиво да пази под закрилата на Своята благост и от всяко зло обстоятелство нашия народ, да избавя твоето земно отечество -българската държава и целия наш народ от смутове, раздори и безредие,
от земетръс, от нахлуване на другородци и междуособни борби, от глад, мор и смъртоносни болести, от наводнение, огън и меч, от внезапна смърт и всяко зло; да ни дарува ревност за Православието; да даде на църковните пастири усърдие за душеспасението на пасомите; на
народоуправителите, началниците и съдиите - страх Божий, правота и безкористие; на войниците - търпеливост, мъжество и победа над враговете; на съпрузите - взаимна любов, вярност и домоуредба; на земеделците - трудолюбие;на болните - изцерение; на обидените - защита;
на оклеветените - оправдание; а на всички твои люде - помощ да изпълнят службата и призванието си,
и да имат помежду си взаимна любов и единомислие. Изпроси за всички нас, пресвети отче, от Господа и Бога нашего Иисуса Христа
Неговата всесилна благодат, нужна ни за победа над нашите изпитания и за нашия възход към богоугоден и праведен живот.
Бъди за наранените ни души спасителен лекар и ни утешавай в нашите скърби.
Подигни нас, падналите.
Помогни на нас, загиващите.
Съедини нас, разделените с Бога.
Изпроси ни пред Божия престол твърдост във вярата,
подкрепа на надеждата и умножаване на любовта.
Дай ни помощ да поживеем добре и да славим Бога.
Чуй молбата ни, всеблаги наш отче, и се смили над нас, които по ум, думи и дела сме в греховен мрак, и ни избави от Божия гняв, та да се удостоим с райските блага на небесното
царство, където винаги да славим Господа Бога - Отец, Син и Свети Дух, и твоето милостиво застъпничество во веки-веков.
Амин!
Преподобни Паисий Хилендарски, "История славянобългарска" (1762 г.)
18.08.2014 20:27
подкрепа на надеждата и умножаване на любовта.
Амин
Най-великият светец на българска земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. От крехка детска въраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя. Започнали да строят църкви и манастири из цяла България. След въвеждането на славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само огнища на религиозен живот, но книжовни и просветни средища. Чистият юноша Иван закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си желание – в някоя светла обител да се отдаде на монашески живот – на молитва и труд. След като напуснал своето родно село, Иван постъпил вероятно в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само засилил своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност да получи образование – да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги. Св. Иван приел монашество, но не останал за дълго в манастира. Той имал влечение към уединен живот.
Рилският манастирПреподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, гдето завършил земния си живот и основал манастир, който съществува вече над 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: чудесно нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила. Посетил го благословеният цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви. Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение в "горната постница", гдето съставил своето "завещание". Там и починал самичък на 18 август 946 година и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас.
Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с неговата канонизация. В 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно подир четири години. От София – подир повече от 200-годишно пребиваване тук – българският цар Асен, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г. А след като България била завоювана от турците, подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите от обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., гдето те почиват и досега.
Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит в България.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
18.08.2014 21:42
2. ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ
3. КОГАТО ДУШАТА ВИ ИСКА МИР И ПОКОЙ
4. ЗА БОЛКАТА
5. В МИГОВЕ НА БОЛКА
6. ЗА ИСТИНАТА И НОВАТА ЕПОХА
7. ЗАЩО ВИНАГИ СМЕ НЕДОВОЛНИ ?
8. НЕПРЕХОДНА МЪДРОСТ
9. НЕЗАВЪРШЕНА МИСИЯ НА ЗЕМЯТА
10. 10 СПОДЕЛЕНИ ПРАВИЛА В ЖИВОТА
11. ЕДНО МЪДРО ЧЕТИВО
12. ИЛЮЗИЯ ИЛИ СЪН
13. ЕДНО РАНЕНО СЪРЦЕ
14. ЗА КРЪСТНИЯ ЗНАК, КАК ДА ГО ПОЛАГАМЕ.
15. ЗА ВЯРАТА,БЛАГОЧЕСТИЕТО , БОГ И ЗА НАС.
16. УМЕЕМ ЛИ ДА ПОМАГАМЕ??
17. ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ
18. НАДЕЖДА ЗА СРЕЩА ...... НЯКЪДЕ ТАМ.......
19. КАК ДА ПОЛУЧИМ ДУШЕВЕН МИР
20. НЯМА КЛЕТКА 3А ДУША !
21. НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ВЕРНОСТТА.
22. ИЗБРАНИ МИСЛИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
23. ТАЙНИТЕ, КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС.....
24. СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОБИЧАМЕ ТАКА ?
25. ЗНЕМ ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ?
26. ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ОБИЧ И ПОЕЗИЯТА
27. ВСИЧКО Е ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ