ПРОДЪЛЖЕНИЕ !!!

Понякога за храна на боговете се изискват дори човешки жертви. Ето цитат от съвременен вестник, съобщаващ за печални находки на археолозите: „Американският антрополог Джон Рейнхард започнал изследвания в района на вулкана Люляляко, защото преди време прочел за древни селища на инките по склоновете на този вулкан. Членовете на експедицията живели в палатки на върха на вулкана (височина 6705 метра). След почти един месец разкопки изпод камъните и сухата земя били извадени три мумии, увити в някакъв парцалив плащ. Мумиите били изкопани от място, което външно напомняло ритуално погребение. Край мумиите били намерени 35 предмета от злато, сребро и раковини, остатъци от материи, украсени с орнаменти и бродерии, мокасини и керамични съдове. В тях все още имало запазени остатъци от храна. Мумиите – телата на две момичета и момче на възраст между 8 и 13 години – се отнасят към доколумбовия период, тоест от около преди 600 години. „Тези мумии – заяви пред журналистите професор Рейнхард – са най-съхранените от всички, които съм успял да видя през цялата си кариера. Те бяха замразени, докато другите мумии бяха балсамирани. Имам подозрения, че са замразени, докато все още са били живи“. По думите на американския професор, момичетата и момчето, съдейки по всичко, са принесени в жертва на боговете на инките в хода на някакъв ежегоден ритуал. „Ние също така възнамеряваме да изясним – продължи ученият – как са умъртвени децата, доколкото нямат следи от удари по черепите, които по принцип се откриват по труповете на тези, които били принасяни в жертва на боговете“. През септември миналата година около град Арекипа на юг в Перу във вулканична зона са намерени шест замразени мумии, наистина не в такова запазено състояние като аржентинските. Те също, както предполагат експертите, са принесени в жертва на боговете на инките и на черепите им са открити характерни белези от удар, което е свидетелство, че те са извършени при обред на жертвоприношение“.

Значи, най-важният проблем за езическите религии е въпросът за това какви жертви трябва да принасят хората на боговете. Кога трябва да се принася жертва. Кой трябва да я принася. В какво е трябвало да се състои жертвата. Чрез какъв ритуал трябва да бъде принесена. На кой от многочислените богове… За това разказват книгите, разясняващи езическите церемонии. Но в Евангелието ние виждаме нещо противоположно. Ако езичниците говорят за това какви жертви трябва да принасят хората на боговете, то Евангелието говори за това каква жертва е принесъл Бог на хората: „Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и да даде душата Си откуп за мнозина“ (Мат. 20:28); „Защото Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан. 3:16). Разбирате ли, Бог на Библията дотолкова превишава цялата вселена, че не може и дума да става за това, че Той слабее при сътворяването на света. Да, Бог чрез Своята сила, Своята енергия поддържа съществуването на космоса. Но Неговата безкрайна мощ ни най-малко не намалява от това. И по тази причина не се нуждае от презареждане от страна на хората. Поради това библейските жертвоприношения са нужни не на Бога, а на хората. Хората трябва просто да се научат да бъдат благодарни. Хората трябва да се научат поне част от своя живот, от имуществото си и от времето (спомнете си заповедта за съботата) да умеят да отделят от себе си и да предложат пред лицето Господне. И не затова, че на Бог е нужна уделената Му част. А затова, че така хората се приучават на жертвена любов. Едва една десета или стотна част в религията се състои от това, което внасят в нея хората. Главното в религията е това, което Бог привнася в нея. Главното в религията не е това, което хората внасят в храма, а това, което те изнасят от там. Това, което можем да принесем Богу, ние можем да Му принесем на всяко място. Всичко, което е в света и без друго Му принадлежи.

Но има такава частичка от битието, в която Бог е позволил да царства не на себе си, а на другия. Това е моята душа. Това е тази стаичка в безкрайното здание на Вселената, където Съзидателят не влиза без позволение. И от нас зависи в служба на какво ще поставим свободата си, дарена ни от Бог. На Бога ли ще служим, или сами на себе си и на своите прищевки и похоти. Единственото, чрез което ние можем да обогатим безпределната власт на Господа, това е ако отдадем на Него и своята свободна воля. Поради това - „жертва Богу е дух съкрушен“ (Пс. 50:19). И тази жертва може да принесе всеки от нас. В този смисъл всеки от нас е свещеник. В този смисъл следва да се разбират думите на ап. Петър, че християните са народ, състоящ се от свещеници (1 Петр. 2:9). Никой вместо мен не може да принесе в жертва на Бога моята воля. Единствен аз я владея и аз сам мога да я поднеса към Божия престол. Да дам клетва за вярност и да кажа: „Господи, Твоята воля да бъде, а не моята! Благодаря Ти за всичко, което пожелаеш да привнесеш в живота ми! Дай ми възможност да Ти послужа с всяко свое дихание!“ – може на всяко място.

Следователно, това, което можем да принесем в жертва Богу, винаги е с нас. И затова можем винаги да кажем на своето „АЗ“ думите, с които някога философът Диоген отвърнал на предложението на властелина на света Александър Македонски да изпълни всяко негово желание: „отмести се и не ми закривай слънцето!“. За да може християнинът да принесе жертва Богу, той не се нуждае от храм. Но в религията съществува не само това, което даваме ние. По-важното е това, което получаваме. Важно е не това защо ние търсим Бога. По-важното е защо Той търси нас. За какво най-често отиваме в храма и се обръщаме с молба към Бог е добре известно. Ние сме склонни да виждаме в Бога своеобразен генератор за хуманитарна помощ: „Дай ни, Господи, повече здраве, успех и увеличение на заплатата!…“. Прекалено често търсим Господа, по израза на светителя Димитрий Ростовски – „не заради Иисуса, а заради парчето хляб“