2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
ПРОДЪЛЖЕНИЕ и КРАЙ
А за какво ни търси Бог? Иска да вземе нещо от нас ли? Или да даде? Защо Неговото Слово призовава: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени“ (Мат. 11:28)? Този призив няма продължение от рода на: „И дайте Ми това и това…“. С друго предизвестие завършва тази покана; то говори за това какво ще стори Бог за откликналите: „И Аз ще ви успокоя… ще намерите покой за душите си“. Следователно, Бог ни зове при Себе си, за да ни връчи нещо. Какво? Знание - „И се поучете от Мене“… Дух - „Приемете от духа Ми“… Любов, мир и радост - „Да пребъдете в любовта Ми… Давам ви Моя мир… Радостта Ми да бъде във вас…“. Но Христос ни дава и още нещо немислимо… „Да пребъдете в мен и Аз във вас… Приемете, това е Моята кръв, за мнозина проливана…“. Христос поверява целия Себе си на хората. И Своята божественост, и Своята човечност. В съвременната медицина има такава процедура: на човека му преливат собствената му кръв. Извежда се от тялото му, пречиства се от всякакви вредни примеси или се обогатява с тези компоненти, които болният организъм не може да произвежда сам в необходимото количество. И така обеззаразена и обогатена кръвта се влива обратно в човешкото тяло. Нещо подобно се случва и в нашите отношения с Христос. Бог става човек. Той взема в Себе си нашето естество, изпаднало в състояние на тление, изцелява го в Себе си, насища го с Божественост, Вечност, Безсмъртие и ни връща Своето човешко Тяло, вече преминало през смъртта и възкръснало. Своята човешка кръв, наситена с Божиите потоци, Той влива в нас, за да носим ние в себе си зародиша на Възкресението и да бъдем причастни на Вечността.
И така, ние отиваме в храма, за да получим нещо в него. Храмът това са стените, построени около Тайнството на Причастието. Тайнството се състои в това, че към хората е протегната ръка с Дарове. Поради това посещението на храма не е тежко задължение, а дивна привилегия. На нас е дадено правото да станем съучастници в Тайната Вечеря. На нас ни е дадена възможността да станем „причастни на Божието естество“. На нас ни е дадена възможността да се докоснем до тази Енергия, която не може да изработи нито една електростанция в света. Тези, които казват, че не са им нужни храмове и посредници, едва ли считат за авторитетно словото на Евангелието. Но може би те ще почувстват човешката достоверност в думите на любимия на всички Мечо Пух. Веднъж, в отговор на предложението на Прасчо да съчини песничка, Мечо Пух казва: „но това не е толкова просто. Че нали поезията не е нещо, което вие намирате, а е нещо, което вас ви намира. И всичко, което можете да сторите, е да отидете там, където могат да ви намерят“. Бог ни е търсил. И ни е намерил. Ние трябва просто да отидем и да застанем на такова място, където Той се приближава до хората най-близко, в такова място, където Той раздава на хората и най-чудните дарове. Ако Христос ни подава Чашата с причастието през Царските двери – струва ли си да отвръщаме нос и да твърдим „Бог и без друго е в душата ми“? Христос е казал къде ни чака и какво желае да ни даде. Той, Вечният, иска да се срещне и да се съедини с нас в този живот, за да може в бъдещия, вечен наш живот да не се окажем непоправимо самотни. Учтиво ли е, ако сме получили известие, че някой ни чака на среща на площад „Пушкин“, в определеното време да тръгнем на разходка по улица „Лев Толстой“? Ако срещата не се състои, кой е виновен в такъв случай? Ясна работа - „Пушкин“! Tези, които казват, че не са им нужни посредници в отношенията им с Бога, че в храма ги чака този Посредник, който вместо тях тъкмо е и принесъл жертва и е освободил хората от необходимостта да разрушават нещо в света и с плодовете на разрушението да подхранват богчетата. И нима е толкова изключително трудно да разтворим ръцете си, за да може в тях да бъдат вложени Даровете?
КРАЙ
превод: Николай Фенерски, източник: logos-bg.net
прочетено в : http://sveticarboris.net
2. ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ
3. КОГАТО ДУШАТА ВИ ИСКА МИР И ПОКОЙ
4. ЗА БОЛКАТА
5. В МИГОВЕ НА БОЛКА
6. ЗА ИСТИНАТА И НОВАТА ЕПОХА
7. ЗАЩО ВИНАГИ СМЕ НЕДОВОЛНИ ?
8. НЕПРЕХОДНА МЪДРОСТ
9. НЕЗАВЪРШЕНА МИСИЯ НА ЗЕМЯТА
10. 10 СПОДЕЛЕНИ ПРАВИЛА В ЖИВОТА
11. ЕДНО МЪДРО ЧЕТИВО
12. ИЛЮЗИЯ ИЛИ СЪН
13. ЕДНО РАНЕНО СЪРЦЕ
14. ЗА КРЪСТНИЯ ЗНАК, КАК ДА ГО ПОЛАГАМЕ.
15. ЗА ВЯРАТА,БЛАГОЧЕСТИЕТО , БОГ И ЗА НАС.
16. УМЕЕМ ЛИ ДА ПОМАГАМЕ??
17. ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ
18. НАДЕЖДА ЗА СРЕЩА ...... НЯКЪДЕ ТАМ.......
19. КАК ДА ПОЛУЧИМ ДУШЕВЕН МИР
20. НЯМА КЛЕТКА 3А ДУША !
21. НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ВЕРНОСТТА.
22. ИЗБРАНИ МИСЛИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
23. ТАЙНИТЕ, КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС.....
24. СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОБИЧАМЕ ТАКА ?
25. ЗНЕМ ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ?
26. ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ОБИЧ И ПОЕЗИЯТА
27. ВСИЧКО Е ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ