/продължение /

Когато децата на религиозните хора, свещеници дори и богослови се опитаха да станат монаси или свещеници, тези хора станаха по-лоши и от демони. Възроптаха срещу всичко. Станаха най-големите врагове на хората. Сещам се за родители, които водеха децата си на беседите и когато детето им в един момент направи една крачка напред, те станаха най-лошите хора и изричаха най-лоши думи. Аз им казвам: «Ама ти доведе детето на беседата, не го доведох аз». Веднъж казах на един баща, когато виждах,че дъщеря му имаше ревност в църквата, и му казвам: «Виж, не я води повече на беседите. Не я води, защото дъщеря ти ще стане монахиня и утре аз ще съм виновен.» «Не, отче, горко ми, ние се прекланяме пред тебе.» А дъщеря му стана монахиня вече седем години, а той още не ми говори. Хора, които не спираха да говорят, не спираха да говорят.

Те винаги бяха първи – беседи, бдения, книги, какво още, всичко. Водеха и децата си, а когато настъпи моментът, в който детето им в своята свобода вземаше решение да тръгне по свой собствен път, тогава тези хора отидоха в напълно противоположния лагер и показваха, че за тях Христос никога не е говорил в сърцето им. Просто бяха религиозни хора. Затова религиозните хора са най-трудният тип в Църквата. Защото, знаете ли? Тези хора никога няма да се изцерят. Защото мислят, че са близо до Бога. Докато грешниците, погиналите например, така да се каже, те знаят, че са грешни. Затова Христос е казал, че митарите и блудниците ще отидат в Царството Божие, а на фарисеите е казал – „Вие, вие, които сте религиозни, никога няма да влезете в Царството Божие“. Защото Словото Божие никога не довело до промяна в тяхното сърце. Просто се задоволявали в спазването на религиозните форми.

Следователно, нека внимаваме върху себе си и да разберем, че Църквата е лечебница, която ни лекува, кара ни да обичаме Христос, а Христовата любов е пламъкът, който гори в сърцата ни, и нека изследваме себе си дали се намираме в Божията любов. Ако в нас виждаме всички тези пороци, користолюбието и лукавството, тогава трябва да се безпокоим. Защото не е възможно Христос да е в нашите сърца и да сме кисели като оцет.

Как е възможно да се молиш и да си изпълнен с жлъч срещу другия човек? Как е възможно да четеш Евангелието и да не приемаш брата си? Как е възможно да казваш, че еди-колко си години си в Църквата, еди-колко години си монах, духовник или каквото и да е, и в същото време да не си научил азбуката на духовния живот, която е любовта – да търпиш брата си, да бъдеш малко търпелив, а ако не го приемаш, означава, че нищо не си направил. Нищо, абсолютно нищо. Христос е стигнал дотам да каже за девиците, че няма нищо общо с тях. Той ги е изхвърлил от чертога, въпреки че са имали всички добродетели, но нямали любов. Защото е искал да им каже, че може да са имали външни добродетели, може да са останали девици, може да са направили хиляди неща, но не са постигнали същността на това, което е най-важно от всичко. Ако това не си постигнал, защо искаш всички други неща? За какво са всички други неща– да ям днес олио или да не ям. . . Може, например, да не ям олио, а да ям брата си от сутрин до вечер.

На Света Гора казват да не питаш дали ям олио – „рибаря да не ядеш, а рибата изяш“ – човека да не ядеш, а една капка олио изяш. Да ядеш другия с езика си е много по-лошо, отколкото да изядеш една лъжица олио. Но въпреки това ние се концентририме върху това – да ядем ли олио или да не ядем, да ядем ли риба или не. Например някой е потопил лъжицата си в чинията на другия и затова могат да се скарат, да се сбият, защото бил натопил лъжицата си в чуждо ястие. Разбирате ли колко комични са тези неща и ни се подиграват демоните, но и хората извън Църквата? И когато те идват близо до нас вместо да виждат човеци, преобразени в Иисус Христос, да виждат приятни хора, зрели хора, уравновесени хора, завършени хора, изпълнени с хармония в себе си, за съжаление ни виждат с всички тези страсти и цялата тази язвителност и казват: «Е, такъв ли да стана? По-добре без това».

                                                                                            /следва/

Всеки ще открие нещо за себе си. Винаги е така, когато публикуваш избрани от теб четива. Поздрави, Иво! И най добри пожелания!

и колко бедна може да е човешката душа...
...„рибаря да не ядеш, а рибата изяш“ – човека да не ядеш,
а една капка олио изяш. Да ядеш другия с езика си е много
по-лошо, отколкото да изядеш една лъжица олио...
Поздрави сърдечни, Ивоки !