Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2014 18:44 - УМЕЕМ ЛИ ДА ПОМАГАМЕ?
Автор: ivoki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3736 Коментари: 3 Гласове:
18

Последна промяна: 29.09.2014 18:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg




Всеки човек в живота си и отвъд него се нуждае от помощ. В земният ни път има много мигове на възход и падения.Това е част от великият проект на Бог, наречен ЖИВОТ. Нашият жизнен опит ни помага да вървим по пътя на земното ни съществувание и да постъпваме така както ние изберем да го правим. Това е исконното ни право да избираме. Много често грешим по много зависещи и независещи от нас причини.И се нуждаем от помощ. Една от най- големите грешки ,които ние правим е, че в желанието си да помогнем на някого, ние го правим така както ние си мислим , че трябва да помогнем, не както е необходимо на този, на когото искаме да помогнем. За да спасим някого от самотата му създаваме профили в сайтове за запознанства и от негово име се представяме във виртуалният свят, което му е противно поради самата му същност . Друг път го осъждаме /без да го разбираме/ за това, че е избрал път , който не отговаря на нашите критерии. Друг път даваме ”ценни“ съвети на децата му, без самите ние да имаме какъвто и да било опит във възпитанието на деца. Вместо да подкрепим човекът и да му вдъхнем увереност за да се справи в труден момент, ние го наставляваме с менторски тон и постоянно го депримираме още повече. Корим родителите си за това, че с възрастта вече не са толкова с умът си, че допускат грешки, забравят или не правят нещата по начин който НИЕ си мислим /само си мислим/ , че е правилен. В повечето случаи ние проектираме върху околните всичко онова, което не сме успяли да постигнем, като намираме , че с това ще им помогнем. ГРЕШКА ! ОГРОМНА ГРЕШКА ! Ако един човек се дави, не трябва от брега да го наставляваме и осъждаме за това, че е влязъл във водата , а трябва да се хвърлим във водата и да му помогнем да изплува . Наставленията и осъждането в случая са ВРЕДНИ и с НИЩО НЕ ПОМАГАТ !!! Създаването на профили в сайтове за запознанства , не помагат за намиране на сродна душа. Навикването на родителите ни им вреди и ги кара да се чувстват нещастни и отблъснати, след толкова години грижи за нас.Прилагането на старите отживяли времето си принципи, младите да се женят рано е вредно и много провинциално , ограничено. Това поставя,/особено жените/ в едно подчинено положение на зависимост, което никого не би направило щастлив. Сега е време за инвестиране в обучение и квалификация за младите хора, за да се чувстват свободни, тогава когато имат семейство. Защото всяка зависимост е неморално деяние. Единствено свободният човек се чувства добре и е себе си , а не едно жалко зависимо /от каквото и да било /същество без собствена волеизява. Не с думи, напътствия,осъждане може да сме в помощ, а с ЛИЧНИЯТ ПРИМЕР, който можем да дадем, разбира се , ако има нещо полезно, което сме постигнали за да можем да го дадем за пример. Забелязъл съм, че колкото по малко неща са постигнали някои хора, толкова повече наставляват, опитват се да командват , осъждат и се опитват с менторски тон да налагат мнението си. ОГРОМНА ГРЕШКА! Тя е видима от околните и вместо като помощ, приемат такова поведение с болка и огорчение, дори с насмешка.
Моята позиция формираща понятието помощ е да подадем ръка на "давещият" се / а дали се дави?/ да го попитаме, от какво имаш нужда, да поемем в определен ,тежък за него момент , част от грижите, които са го налегнали, без да коментираме защо е влязал във водата/ защо се е стигнало до това положение/. Да сме съпричастни с болката му. Да оценим високо усилията, които е положил. Да насърчим това, което прави. Да не го съдим, че е остарял или е инвестирал в образование за сметка на блудкаво семейно съжителство без любов и взаимност или, че е пренебрегнал себе си и личният си живот за да образова себе си и децата си. Поощрението, добрата оценка дават надежда и енергия на човек за да излезе от една трудна ситуация.Осъждането съсъпва, но не само ”осъденият“, но и този който осъжда. Защото това генерира в него гняв и агресия, които му ”изяждат“ душицата. Генерират омраза , злоба и ненавист,завист. Ако ние не можем да да приемем околните такива каквито са, как можем да очакваме те да ни приемат ??? Такива хора са вредни за околните си и не само не им помагат, но им вредят. Те не са в състояние да дадат помощ, защото те самите се нуждаят от такава.Те са тези, които се давят . Но за тях е важно сами да осъзнаят, защо са такива. Дали защото не са постигнали кой знае какво в живота? Дали не са станали зависими, благодарение на принципите, които проповядват толкова свободно, като постулати? Дали защото не могат да дадат толкова много, колкото са получили от родителите си? Дали, защото провинциалното мислене и ограничения не са съсипали инициативата, духът им. Колко много и разнообразни могат да са причините.... Но е важно да ги осъзнаят преди да започнат да дават ”помощ“ /според тях/.

Помощта е даване на надежда, увереност, съпричастие , обич.
Силните и мъдри хора не бягат от проблемите, но не се концентрират върху тях, а върху решаването им. Те ги решават, защото няма нерешими проблеми. Проблемите не отблъскват никого, ако той обича и разбира и приема нещата в реалните им измерения . Те престават да са проблеми , а предмет на решение. Аз имам принцип в живота си, който наследих от мой много близък доста по възрастен роднина ,Бог да го прости :“Аз мога да се справя с всичко, а онова, което е невъзможно, просто ще ми отнеме повечко време“
И така , нека се запитаме : КАК ПОМАГАМЕ ???






Гласувай:
18
0



1. emi1ts - Благодаря!
29.09.2014 19:56
За мен беше ценно и интересно да прочета!И спо ред мен е необходимо да помогнеш в труден мо мент,но най-вече трябва всеки сам да си решава проблемите от своята гледна точка и разбиранията си в момента.Това всъщност ще е най-доброто възможно решение!Да "...Помощта е даване на надежда, увереност, съпричастие , обич..."
Поздрави!Хубава вечер!
цитирай
2. distrelets - Изненада ме!
30.09.2014 00:18
Чудесно написано! Благодаря!
цитирай
3. ivoki - Цял живот живях с това кредо.
30.09.2014 00:58
Цял живот живях с това кредо.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1648780
Постинги: 1846
Коментари: 2995
Гласове: 6815
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31