Свети Димитър е един от любимите светци на българина. На празника, който се чества на 26 октомври имен ден имат всички носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни. Най-често свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – символ на неверника антихрист.

Свети Димитър е роден през 3 век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимилиян възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезли в килията му и го убили с копие по време на молитва. Това се случило през 306 година. Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията срещу тях били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Миротворец. Заради чудотворната сила на мощите му, Св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун.

Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят. За покровителството на светията днес си съперничат гърци, българи, сърби и руснаци.

Според народното предание Свети Димитър е брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.

Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома /полазник/, добър и заможен ли е госта, такава ще е и годината.

По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците цяла година. На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле — с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.

Според българския народен календар на 26 октомври приключва есенния цикъл на годината. В някои краища на страната денят се нарича „разпус” – на него ден всеки се е разплатил: каквото е имал да дава е дал, каквото е имал да взема – взел.

На Димитровден се пазарят и наемат новите работници, а стопани и ратаи – заедно – извършвали оброк в чест на Свети Димитър. За курбан на светеца се принасял най-тлъстият овен. Върху рогата на животното побивали големи варакосани ябълки. Пред така украсената глава на жертвата всеки от присъстващите правел дълбок поклон. Сетне чорбаджийте церемониално връчвали дарове на слугите си. Музиката свирела на угощение, всички пирували чак до привечер, без да забравят, че на другия ден и едните, и другите пак са на работа.

Оброкът имал не само религиозен, но и чисто светски характер, защото обединявал усилията на работодатели и работници в името на една обща цел: по-доброто бъдеще.

След приемането на христянството светците на българското небе постепенно поели функциите на старите езически божества. По начало в христянските жития на Свети Георги и Свети Димитър виждаме, че нито единият, нито другият, имат в живота си нещо общо с божествата и празниците на сезонните промени. Ето защо дедите ни измислили фантастични „допълнения”, които не фигурират в житията им.

Според една народна песен Свети Димитър се провинил пред Господ, защото допуснал да изгори манастирът Света гора. За наказание Господ го затворил в Джендем – турското име на ада. Навсякъде настъпила зима, паднали мъгли и започнали студове.

Светците се разтревожили. Света Петка и Света Неделя, покровителки на мъртвите, отишли при Господ да го молят да пусне Свети Димитър, за да се оправи времето.

Но Господ не изпълнил желанието им. Тогава те помолили Божата Майка да се застъпи за затворника. Тя наистина отишла и помолила Господ да го пусне. Господ й отговорил:

Леле, мале, леле, стара мале,
У тебе са ключовете!
Ти отключи тъмницата,
та пусни Свети Димитър!

Свети Димитър излязъл от ада и времето се оправило. Настъпила пролет.

Ето как светецът се превръща в божество на сезонните промени в българския народен календар. При това, също както и в древните легедни, излизането от подземното царство се дължи на богиня. В българския фолклор Божията Майка застава на мястото на Деметра – Великата майка на боговете.

Така светците на българското небе поели функциите на старите езически божества. Начело застава светата Майка Богородица, някои от светците, които ще диктуват сезоните, са Свети Георги, Свети Атанас, Свети Димитър.

В народния календар Свети Димитър е приет колкото като христянски, толкова и като митичен герой. Много народни песни и легенди го възпяват…

„Имало едно време бедно семейство. Мъжът бил рибар. В мир и сговор живеели двамата, само дето им било мъчно, че си нямат деца. Един ден мъжът уловил чудновата рибка. Тя му проговорила и му наредила да не я продава, а да я занесе у дома, жена му да я сготви и само двамата да я изядат. Костите да заровят в яхъра, под яслите на кобилката.

Рибарят я послушал. Минало време и жена му родила две момченца, близнаци. В същия ден и час и кобилата се ожребила, и тя близнила. Кръстили децата Митър и Георги и им нарекли жребците. Пораснали момчетата и тръгнали по света – единият на изток, другият на запад. Митър се сприятелил с баба Зима, а Георги другарувал с Пролетта.”

Тази народна притча се е отразила на иконографския образ на двамата светци, и те се изобразяват на коне. Народът ни вярва, че Свети Димитър е свързан със силите на мрака, със смъртта и студа. Това убеждение съответства и на една от големите задушници, Димитровденската, с която се отдава помен за починалите.

От Димитровден нататък може да чакаме и първия сняг. Светецът успивал природата, разтърсвал дългата си бяла брада и посипвал с нея земята.

На предела между лятото и зимата, Димитровден е особено подходящ и за гадаене. Както при други празници в българския календар, и на този ден се следи кой пръв ще почука на портата, какъв ще е първият гостенин /полазника/, и по неговото имотно състояние се гадае за берекета в къщата.

Ако вечерта срещу празника луната е пълна, това е сигурна поличба, че ще има много сняг, посевите ще са на топло, идната година ще е плодородна, а в кошерите ще имат много мед. Ако луната пък е празна, то и кошерите ще са на същия хал.

Животните също участвали в прогнозите на дедите ни. Ако на Димитровден добитъкът се връща от паша със сламки в уста, зимата ще бъде люта. Ако овцете лежат поотделно – зимата ще е топла и с малко сняг. Ако пък са на куп, това е сигурен знак, че ще е тежка и студена.

В много селища, за радост, все още е жива традицията на Димитровденските събори. Преди години празнуването на Димитровден не било проблем – почти нямало род без мъжка челяд, кръстена на Свети Димитър. Така семействата се събирали да почетат и именника, и големия празник като цяло. Днес има много други, модерни, имена, но Димитър си остава едно от най-българските. Затова, честито на именниците!

********

Димитровден - 26 октомври

Октомври е, а според календара на нашите прадеди това е месецът на овена. Името подсказвало, че е време да се заплодят овцете. От това зависело бъдещото плодородие, а в крайна сметка и животът на племето, рода и семейството.

Виноток, паздерники и листопад са само част от имената, с които славяните наричали месец октомври. А именно този в месец според християнската религия се почита Свети Димитър.

Празникът съществува още от V век, а житието разказва: Димитър Мироточиви Солунски бил градоначалник на Солун по времето на император Диоклетиан (240 - 316 г.). Императорът не знаел, че той е таен християнин и му наредил да избие всички поклонници на новата вяра. Вместо това Димитър ги увещавал да бъдат непреклонни пред езичниците. Разбирайки това, пратеници на императора го арестували и го приканили да се откаже от вярата си, но той не се съгласил и го хвърлили в тъмницата. Преди още да го осъдят, войници влезли в килията му и го убили с копие по време на молитва.
В народната традиция Димитровден се смята за начало на зимния период в годишния календарен цикъл. Свети Димитър е покровител на зимата, студа и снега. Според традицията на 26 октомври приключват работа пастири, ратаи и работници, наети в началото на летния сезон. На този ден се спазаряват и работниците за следващите шест месеца до Гергьовден. При наемането на ратай се давали освен определена сума пари още и кат дрехи и цървули за всеки месец.

Народното суеверие пък гласи, че на Димитровден започват така наречените Миши празници. Жените не работят никаква женска работа - не предат, не плетат, не тъкат, не хващат хурка и вретено, да не разсърдят мишките, че да проядат всичко, работено през годината. Но и мъжете не гребат жито от хамбара, не оронват нито зрънце от събраната царевица, само замазват с кал хамбара, праговете и ъглите, с вярата, че замазват очите на мишките.

Легендата разказва, че през ХІІ век по време на въстанието на Асеневци за освобождението от византийско робство в Търново се пуска слух, че Свети Димитър напуснал Солун, огорчен от безпътния живот на тамошните големци и търговци и чудотворната икона с образа му сама се преселила в бъдещата българска столица. Затова в града била построена църква на името на светеца, в която се коронясвали и венчавали българските царе от Второто българско царство в продължение на 208 години.

Трапезата за Димитровден е богата с много месо. Задължителните ястия, които трябва да присъстват на празника, са: курбан от овче месо, яхния от петел и пита с ябълки.
На този ден празнуват Димитър, Димитрина, Димка, Димо, Митра, Митьо, Димана, Димитра, Димитрана и производните им имена.

ВИЖ СЛЕДВАЩИЯ ПОСТИНГ, ТОЙ Е ПО ВАЖЕН !