Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2014 18:27 - Въведение на Пресвета Богородица в храма. /Ден на християнското семейство/
Автор: ivoki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1798 Коментари: 2 Гласове:
17

Последна промяна: 20.11.2014 18:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image
Акатист на Въведение на Пресвета Богородица в храма

Кондак 1

На избраната от Предвечния Цар Богоотроковица Мария, Царица на Ангели и човеци, въведена някога в храма Господен в Светая Светих, за да обручи Своето девство с Небесния Жених и да се възпитава в Божието Жилище, усърдно принасяме достойно поклонение. А Ти като наша всемогъща Застъпница ни избави от всякакви беди и скърби, та с любов и умиление да Ти зовем:

Радвай се, Богоизбрана Отроковице, отворила райските врати за нас със Своето влизане в храма.

Икос 1

Архангелските и Ангелските ликове се стекоха от небесните висоти, за да видят Твоето преславно въведение в храма Господен, о, Богомайко, и заедно със земния лик от чисти деви, невидимият лик на безплътните умове вървеше с веселие, придружавайки Тебе, Пречиста Дево, и обкръжавайки Те по Божие повеление като избран съсъд на Бога и служейки Ти като на своя Господарка. И макар и да не виждаха тайните на Твоята сила, Те виждаха неизказано изпълнена с небесна чистота и гледайки всичко, което ставаше с Тебе, се ужасяваха и със страх Ти пееха така:

Радвай се, обрадована Дево, защото ще бъдеш Майка на Царя; радвай се, предпочетена пред всички Царице, защото ще живееш в Царевия храм.

Радвай се, избрана и превъзнесена Дъщеря на Бог-Отец; радвай се, отвека предизбрана за Майка на Бог-Син.

Радвай се, непознала брак, Невесто на Бог Дух Всесвети; радвай се, всежелана Владичице на всички видими и невидими твари.

Радвай се, Богоизбрана Отроковице, отворила райските врати за нас със Своето влизане в храма.

Кондак 2

Като видяха Твоите праведни родители, Пресвета Дево, че се изпълниха три години от Твоето рождество, пожелаха да изпълнят на дело своето обещание, което бяха изрекли с устата си, и да Те принесат в дар на Бога. Затова събраха в Назарет всички свои сродници от царски и архиерейски род и много свещеници, поканиха и лик чисти деви, за да Те придружават със запалени свещи, както бе казано в Писанието: след Нея водят при Тебе девици, Нейни дружки, довеждат ги с веселие и ликуване, влизат в Царевия чертог[1]. И всички, събрани заедно, се помолиха за Теб на Бога и Му възпяха: Алилуия.

Икос 2

Откривайки Небесния разум, Богоотроковице, Ти си благоволила да застанеш в храма пред Небесния Цар не в бедни дрехи: затова си била облечена в голяма слава и красота, за да се изпълни над Теб предреченото от Твоя праотец Давид: Застана Царица Теб отдясно, облечена в позлатени дрехи и преизпъстрена[2]. А когато си била преукрасена като Божия Невеста и всичко се устрои достойно за Твоето всечестно въведение, Твоите родители Те поведоха като тригодишна Агница в Иерусалим и Ти пееха така:

Радвай се, богато облечена в златните ресни на девството и чистотата; радвай се, преукрасена с небесна красота.

Радвай се, Дъще на Царя, имаща вътре в Себе Си цялата слава на девството; радвай се, Невесто Божия, отиваща да застанеш отдясно на Небесния Жених.

Радвай се, одушевен Божий Кивоте, извършващ Своето шествие между девици с тимпани; радвай се, пречист Храм на Спасителя, насочващ Своя път към законния храм.

Радвай се, Богоизбрана Отроковице, отворила райските врати за нас със Своето влизане в храма.

Кондак 3

Силата на Всевишния Те осени и Дух Свети слезе върху Теб и бе Твой Предводител, когато след три дни път достигна до град Иерусалим и като Божий Кивот бе водена към храма Господен, Богородице Дево, за да се сбъднат псаломските думи, които казват: Видяхме Твоето шествие, Боже, шествието на моя Бог, на моя Цар в светинята[3]. И така, за Твоята преголяма небесна чистота Ти си се удостоила да бъдеш храм Божий, където да живее Дух Свети, за да Те направи Свое жилище, небесна обител, и пак да се изпълни над Теб друго Писание, което казва: Освети Своето Жилище Всевишният, свят е Твоят храм, Господи, дивен в правдата[4]. Затова всички Ти пеем: Алилуия.

Икос 3

Когато стана на три години, Пресвета Дево, Ти бе въведена в храма, и Твоите свети родители, единият от едната страна, другият от другата, взеха за ръце Тебе, дадената им от Бога Дъщеря, кротко и честно Те въведоха в храма и казваха: “Вървете пред Девата със свещи, предшествайте Богоотроковицата”. И цялото множество сродници и съседи, и свещеникът Те следваха със свещи в ръце, и Те обкръжаваха, както звезди обкръжават светла луна. Събра се и целият Иерусалим, за да види това ново, тържествено шествие на тригодишната Отроковица, облечена в такава слава и почетена със свещи, и Ти пееха така:

Радвай се, тригодишна по тяло, и по-пространна от небето на небесата; радвай се, многогодишна по дух, превъзхождаща горните сили.

Радвай се, Агнице непорочна, принесла Своето девство в чиста жертва на Бога; радвай се, нескверна Гълъбице, удивила Ангелите със Своята чистота.

Радвай се, приведена пред Господа с девствените ликове; радвай се, съпровождана до храма с горящи светилници.

Радвай се, Богоизбрана Отроковице, отворила райските врати за нас със Своето влизане в храма.

Кондак 4

Имайки буря от помисли на съмнение, първосвещеник Захария се смути, виждайки, Пречиста, Твоето въведение в храма Господен с голяма слава и Твоето приближаване към затворените врати, гледащи на изток. А когато си спомни древното пророчество на Иезекиил: Тези врати ще бъдат затворени, и никой няма да премине през тях, защото Господ Бог ще мине през тях, и ще бъдат заключени, се изпълни с Дух Свети, и получил откровение свише да отвори заключените врати на приведената Богоотроковица, въззова към Бога: Алилуия.

Икос 4

Чуй, Дъще, и виж, наклони ухо и забрави Твоя народ и дома на баща Си, и силно ще пожелае Царят Твоята красота[5]. Така Ти говореха, Пресвета Дево, Твоите родители, когато бе приведена в храма Господен. А свещениците, извършващи службата, видяха Твоето пришествие, излязоха да посрещнат Твоето славно въведение, и Те приеха с песни, като бъдеща Майка на Великия Архиерей, преминал набесата, и казваха:

Радвай се, предобраз на Божието благоволение, предизвестена от пророците; радвай се, проповед на човешкото спасение, явена на нас сега.

Радвай се, съпровождана от небесните Ангели със слава; радвай се, посрещната с радост от Божиите иереи.

Радвай се, оставила дома на баща Си и Твоя народ; радвай се, осветила Божия дом със Своето явяване.

Радвай се, Богоизбрана Отроковице, отворила райските врати за нас със Своето влизане в храма.

Кондак 5

Бидейки Боговместим храм, Богородице Дево, Ти си била съпроводена до законния храм с голяма слава, за да се изпълни предсказаното от пророк Агей:И ще изпълня тоя Дом със слава, защото славата на тоя последен храм ще бъде по-голяма, отколкото на предишния, казва Господ Вседържител. А Твоята майка Те съпроводи до църковния вход и казваше: Върви, Дъще, при Този, Който Те дари на мен. Върви, осветен Кивот, при добросърдечния Владика. Върви, Врата на живота, при милосърдния Подател. Върви, Кивот на Словото, към храма Господен. Влез в Църквата Господня, радост и веселие на света, за да пея за Теб на Бога: Алилуия.

Икос 5

Като видя Твоята майка, Богородице Дево, Божиите иереи, излезли от храма, и великия светител Захария, идещ да Те посрещне, му рече: “Приеми, Захарие, нескверната Сянка; приеми, свещениче, непорочния Кивот; приеми, пророче, Кадилницата на невеществения Въглен; приеми, праведниче, духовното Кадило. Приеми, о, пророче, даруваната от Бога моя Дъщеря и Я въведи в храма на твоя Създател, въведи Я и насади в Твоята светиня, в готовото Божие жилище, без да изпитваш нищо, защото чрез Нея ще дойде избавление”. С нея и ние Ти зовем така:

Радвай се, развеселила небесните ликове с Твоето въведение; радвай се, зарадвала Божиите иереи с Твоето явяване.

Радвай се, Небесно Жилище, осветила с благодат законния храм повече от първия; радвай се, земно Небе, Сама приготвила Себе Си с чистота за Христово жилище.

Радвай се, Невесто Божия, защото велико и дивно е Твоето предшествие; радвай се, чиста Дево, защото страшно и преславно е Твоето обитаване в храма.

Радвай се, Богоизбрана Отроковице, отворила райските врати за нас със Своето влизане в храма.

Кондак 6

Проповедник на Твоето влизане в храма Господен, праведният Захария силно се удиви, като видя Твоето дивно възлизане, Богородице Дево, по църковната стълба, имаща петнайсет стъпала: поставена от Твоите родители на първото стъпало, Ти веднага Сама се изкачи на следващите стъпала, неподкрепяна от никого, и стигнала до най-високото стъпало, застана там, укрепявана от невидимата Божия сила; а свети Захария, като видя това, се изпълни с Дух Божий и рече на Твоята майка: “Благословен е Плодът на твоята утроба, о, жено, преславно е твоето привеждане; защото въвеждаш истинната Майка на Живота, Която как ще вмести храмът?” Затова, благодарейки на Бога, Му пееше: Алилуия.

Икос 6

Велика радост възсия за всички, предстоящи в законния храм, когато великият светител Захария, изпълнен с Дух Свети, Те прие, о, Богомайко, пред църковните врати, държейки Те с ръцете си и въвеждайки Те в Светая, Ти говореше така: “О, нескверна Отроковице! О, неопетнена Дево! О, прекрасна Девице! О, украшение на жените! О, красота на дъщерите! Ти си благословена между жените, Ти си препрославена с чистота, Ти си запечатана с девство, Ти си разрешение на Адамовата клетва. Върви, сбъдване на моето пророчество. Върви, изпълнение на Господните обещания. Върви, откриване на Неговия съвет. Върви, Огледало на всички пророци. Върви, обновление на овехтелите. Върви, Светлина за лежащите в тъмнина. Върви, най-ново и Божествено Дарование. Влез в радостта, в Църквата на Твоя Господ, сега в земната, в която влизат човеците, а не след дълго и в небесната и непристъпната”. С него и ние Ти пеем така:

Радвай се, одушевена Лествице, изкачила се по стъпалата на високата стълба в храма Господен; радвай се, Врата, непроходима с човешки помисли, влязла през вратите на храма.

Радвай се, защото по стълбата на добродетелите си се изкачила до висотата на Небесния Олтар; радвай се, защото на крилете на девството и чистотата си достигнала и Града на Великия Цар.

Радвай се, достигнала Божия Дом на върха на планината; радвай се, преминала през заключената врата.

Радвай се, Богоизбрана Отроковице, отворила райските врати за нас със Своето влизане в храма.

Кондак 7

Като искаше да спаси човешкия род, човеколюбивият Господ избра Тебе единствена за Своя Майка и Те въведе в светия Свой храм, та там, в уединение и дълбока тишина, далеч от съблазните на света, да се възпитаваш в Господнята светиня и в Божието жилище. А Ти, играейки и радвайки се, като в чертог, си влязла в Божия дом, макар и малка на възраст, едва тригодишна, но съвършена по благодат, като предузната и предизбрана от Бога преди сътворението на света, и там си Му пеела: Алилуия.

Икос 7

Нови, дивни и велики неща извърши с Теб Господ, Богоблагодатна, когато великият светител Захария, бидейки вън от себе си, по тайнствено Божие откровение, въпреки закона, Те въведе зад втората завеса, във вътрешната скиния, наречена Светая Светих, където не само женският пол, но и свещениците не подобаваше да влизат, а само първосвещеникът, и то веднъж в годината; защото на Тебе като одушевен Кивот, преизпълнен с чистота повече от всяко естество още преди зачатието, подобаваше да застанеш на мястото на законния Божий Кивот, скрит от Иеремия, та храмът Господен пак да се изпълни със слава. А ние, като виждаме Твоето пречудно влизане, Ти зовем така:

Радвай се, влязла в Светая Светих като в земно небе; радвай се, по-голяма от Светая Светих, застанала пред Божия Престол.

Радвай се, удивила Ангелите с Твоето преславно влизане в Светая Светих; радвай се, развеселила човеците с това, че си изпълнила със слава храма Господен.

Радвай се, прекрасен Чертог, в който Свръхестественият сътвори жилище на Пресвета Троица; пресвет Престол, на който се подготви сядането на Пребожествения в плът.

Радвай се, Богоизбрана Отроковице, отворила райските врати за нас със Своето влизане в храма.

Кондак 8

Странно е Твоето зачатие и рождество. Странен е начинът на Твоето израстване. Странно и преславно, Богоневесто, е Твоето въведение вътре в светилището, Твоето постоянно пребиваване в молитва, и всичко, което е Твое: защото през всички дни, от сутринта до третия час, си стояла на молитва в светилището, след това си се упражнявала в ръкоделие в притвора заедно с другите девици, а от деветия час пак си предстояла в храма, в Светая Светих, на молитва пред Бога, в Богомислие и в четене на Божествените Писания, докато Ангел Господен Ти се явяваше и Те хранеше с небесна храна. Като се удивляваме на Твоето равноангелно житие, зовем към така благоволилия за Тебе Бог: Алилуия.

Икос 8

Цяла Те освети Всесветият Дух, когато пребиваваше вътре в храма, Пресвета Дево. Затова, за да не се докосне до Теб нищо от земните скверноти, Ти си била хранена с небесна храна, а подаваната Ти земна храна си раздавала на бедните и странниците. И така, приемайки всеки ден небесен хляб от Ангела, Ти си преуспявала в мъдрост и благодат, радвайки се тялом и духом, за да вместиш непорочно невместимото Слово Божие. И Архангел Гавриил бе неотстъпен пазител на Твоята девствена чистота, и често Ти се явяваше с други Божии Ангели, укрепяваше Те в духовните подвизи, в молитвата и поста, в кротостта и смирението, и любезно беседваше с Теб, разкривайки Предвечния Съвет на Всевишния за Тебе, за да бъдеш готова да приемеш Бога, и Ти зовеше така:

Радвай се, предивно изпълнение на неизказаните Божии тайни; радвай се, всечудно осъществяване на Предвечния Съвет на Всевишния.

Радвай се, тайнствено хранена с небесен хляб от Ангела; радвай се, неизказано укрепявана от Божията благодат от небето.

Радвай се Ти, Която в Светая Светих посрещат многооките Херувими; радвай се Ти, с Която непрестанно беседват шестокрилите Серафими.

Радвай се, Богоизбрана Отроковице, отворила райските врати за нас със Своето влизане в храма.

Кондак 9

Всяко Ангелско естество се удиви на превеликата красота на Твоето девство, Всесвета Дево. Защото Ти, пребивавайки с Ангелите в Светая Светих, Сама си възжелала вечно да живееш в ангелска чистота и неповредено девство. Затова първа в света си дала обет за девство, обручила си се за вечно служение на Бога в девическа чистота и си станала Негова Невеста, за да бъдеш подготвена от Светия Дух за чисто и нетленно Жилище на Божието Слово, пеейки Му ден и нощ: Алилуия.

Икос 9

Богогласните витии не могат да изрекат тайната на Твоето житие в девствена чистота в храма, Богородице. Като растеше на години, Ти от ден на ден се укрепяваше духом и Твоето житие ставаше все по-високо: с трудолюбието умножаваше молитвата, издигайки се от сила в сила, докато Те осени силата на Всевишния. В Теб растяха и даровете на Светия Дух: колкото повече преуспяваше във възрастта, толкова повече се упражняваше в молитвата и ръкоделието, и цели нощи прекарваше в молитва с Ангелите зад втората завеса. Затова с удивление Ти зовем така:

Радвай се, Дево, по-свята от Светая Светих, принесла в чиста жертва на Бога Своето непорочно девство; радвай се, пречиста Палато на Светия Дух, възпитала се като Христово Жилище.

Радвай се, Небесна Врата, пребивавала в храма като на небесата; радвай се, Планина, оросена от Духа, процъфтяла в Светилището с всички добродетели.

Радвай се Ти, Която Божиите Ангели тържествено придружават; радвай се Ти, Която верните непрестанно славословят.

Радвай се, Богоизбрана Отроковице, отворила райските врати за нас със Своето влизане в храма.

Кондак 10

Радостната пролет на нашето спасение възсия за всички краища на земята чрез Твоето преславно въведение в храма, Богородице. Писанието и законът преминаха като сянка, и когато Ти влезе в Божия храм, Дево чиста, за всички изгряха лъчите на благодатта, просвещаващи душите и помислите на всички, седящи в тъмата на неведението. Затова да се радват небето и земята, виждайки идването на Умното небе, и Ангелските чинове и човешкото множество да зоват: в храма се въвежда радостта и избавлението за всички, които пеят: Алилуия.

Икос 10

Стена си за девиците, подвизаващи се в обителите в девствена чистота, Богородице Дево, понеже, като си дала обет за девство пред Бога, Ти дивно си го опазила и след като си достигнала дванайсет години, когато другите девици, живеещи при храма, се съчетаваха в съпружество по законния обичай. А Ти си открила тайната на Твоя обет, и затова си била дадена за опазване на Твоето девство на стареца Иосиф, посочен от Бога чрез излитането на гълъбица от неговия жезъл. И така, облякла се в цялата красота на девството като Божия Невеста, Ти на всички, извършващи своето служение в чистота, подаваш Твоя кротък и мълчалив дух, Твоята тишина, смирение и неизказана чистота, та всички, спасявани чрез Тебе, с благодарност да Ти пеят така:

Радвай се, вечно бодърстваща в молитви в Господния храм и не ни давай да заспим в грехове; радвай се, пребиваваща в безмълвие в Светая Светих, сподоби и нас да поживеем в тишината на живота.

Радвай се, събеседнице на Ангелите в Светилището, научи и нас да се вслушваме в думите на безплътните; радвай се, Съжителко на чистите деви в храма, помогни и на нас да преминем своя живот в девство и чистота.

Радвай се, одушевен Храм на Живия Бог, направи и нас храм на Светия Дух; радвай се, прескъп Чертог на всяка добродетел, утвърди ни във всички дарове на Светия Дух.

Радвай се, Богоизбрана Отроковице, отворила райските врати за нас със Своето влизане в храма.

Кондак 11

Пение всеумилно от неземни звукове Ти принасяха, Пресвета Дево, светите Ангели, служейки на Твоето девическо въведение и припявайки с небесни гласове на Тебе, Която влизаше да служиш на Бога. С тях на земята девствените ликове с човешки гласове пеят на Господа, псаломски възпявайки и почитайки Тебе, Неговата Майка. С тях сподоби и нас с чист ум и нескверни уста да пеем на честното Твое въведение: Алилуия.

Икос 11

Като светоносна свещ си възсияла за нас, Богородице, с Твоето идване в Господния храм, блестейки там с голяма радост и горейки в молитва в Светая Светих, откъдето си осияла с небесна чистота целия свят, пребиваващ в греховна тъмнина, та и ние с девите свещеносици, придружаващи Те тържествено с девствена слава към храма Господен, да Те посрещнем радостно, сияеща в светлината на душевна и телесна чистота, и да Ти пеем с такива похвали:

Радвай се, неугасваща Свещ, запалена в Светилището, съпътствана от деви свещеносици; радвай се, незалязваща Зора, озарила целия свят, посрещната от светли Ангели в храма.

Радвай се, Светилниче на небесната слава, възсиял с истинска светлина в целия храм; радвай се, Чертог на Божията благодат, приел словесния Хляб от ръката на Ангела.

Радвай се, предизбрана да бъдеш Майка на Светлината, просвещаваща всички със светлината на Твоята чистота; радвай се, Майко на Сиянието на тихата Светлина, утешаваща всички със Своите топли молитви.

Радвай се, Богоизбрана Отроковице, отворила райските врати за нас със Своето влизане в храма.

Кондак 12

Бидейки нов и одушевен Кивот на Божията благодат, Богородице Дево, в който, вместо чувствената манна и веществените скрижали, се вместват невеществените и неизчерпаеми Божии дарования, Ти си била достойно въведена в Светая Светих, като имаща да вместиш по плът безначалното Слово Божие, където небесните сили Ти служеха, страшните Херувими и пламтящите от любов Серафими Те осениха с крилете си, Престолите и Господствата, Началата, Силите и Властите паднаха пред Тебе с Архангелите и Ангелите, и Ти зовяха: Алилуия.

Икос 12

Като възпяваме Твоето пречестно въведение в храма Господен, всички възхваляваме Твоето пречудно пребиваване в Светая Светих с Ангелите и приемането на небесен хляб за храна, покланяме се на Твоята девствена, равноангелна чистота, Богородице, и вярваме, че си дошла от земния дом в Божия Дом като чиста жертва, като осветен дар за обручение на Твоето девство с Небесния Жених, за да се подготвиш достойно за нетленното и чисто Христово рождество в Божието Жилище. И като вярваме на това, Ти зовем така:

Радвай се, осветила Господния храм с пречистите стъпки на Твоите нозе; радвай се, умила Божието жилище от осквернението на грешните.

Радвай се, в светия храм, като на небесата, приела поклонение от горните сили; радвай се, застанала пред Божия Престол в Светая Светих като на небесата.

Радвай се, прекрасна Девице, принесла мир на целия свят с Твоето излизане от бащиния дом; радвай се, нова Гълъбице, чрез Твоето влизане в храма, първа дарила надежда на праведните в преизподнята.

Радвай се, Богоизбрана Отроковице, отворила райските врати за нас със Своето влизане в храма.

Кондак 13

О, Всевъзпявана Отроковице, дошла в храма Господен, за да се възпитаваш в Светая Светих като Божие Жилище, приеми нашето приношение за Твоето всечестно въведение в храма и ни избави от всякакви скърби, напасти и вражески изкушения, очисти ни от всяка сквернота на плътта и духа и ни запази до самия ни край в целомъдрие и чистота, та, осветени от Тебе, да бъдем достойни да влезем в райските обители с мъдрите деви, с които да пеем за Теб на Бога: Алилуия.

Този кондак се чете три пъти. След това се чете 1-ви икос “Архангелските и Ангелските ликове...” и 1-ви кондак “На Избраната от Предвечния Цар...”.

Молитва

О, Пресвета Дево, Царице на Небето и земята, преди вековете избрана за Божия Невеста, а в последните времена дошла в законния храм за обручение с Небесния Жених! Ти си оставила Твоя народ и дома на баща Си, за да Се принесеш в чиста и непорочна жертва на Бога, и първа си дала обет за вечно девство. Дарувай и на нас да запазим себе си в целомъдрие, чистота и страх Божий през всички дни на живота си, за да бъдем храм на Светия Дух, и най-вече помогни да бъдат Твои подражатели на Тебе на всички, живеещи в обителите и обещали пред Бога да прекарат живота си в девство и чистота и от младини взели на себе си Христовото благо и леко иго, свято пазейки своите обети. Ти, Всечиста, си прекарала всички дни на Своята младост в Господния храм, далеч от съблазните на този свят, в постоянно молитвено бодърстване и във всяко душевно и телесно въздържание, помогни и на нас да отблъскваме всички вражески изкушения от плътта, света и дявола, които ни нападат от младини, и да ги побеждаваме с молитва и пост. Ти, пребивавайки в Господния храм с Ангелите, си се украсила с всички добродетели, най-вече достойно си се пазела със смирение, чистота и любов, за да бъдеш готова да вместиш по плът невместимото Слово Божие. Сподоби и нас, обхванатите от гордост, невъздържание и леност, да се облечем във всяко духовно съвършенство, та всеки от нас да приготви с Твоя помощ брачната одежда на душата си и елея от добри дела, за да не се явим голи и неготови на срещата с нашия безсмъртен Жених и Твой Син, Христа Спасителя и нашия Бог, но да ни приеме с мъдрите деви в райските обители, където да ни сподоби с всички светии винаги да славим и прославяме всесветото име на Отца и Сина и Светия Дух и Твоето милостиво застъпничество сега и всякога и във вечни векове. Амин.

image

 






Гласувай:
17



1. ivoki - ЗА ПО ЛЮБОЗНАТЕЛНИТЕ ПРАВОСЛАВНИ
20.11.2014 18:54
Когато Иоаким и Анна и всички, които съпровождали Светата Девица, се приближили към храма, излезли да ги посрещнат с песнопения служещите в него свещеници и самият първосвещеник. Праведната Анна благоговейно поставила Дъщеря си на първото от стъпалата на входа на храма. При това тя - според свети Димитрий Ростовски - се обърнала към Отроковицата със следните трогателни думи: “Върви, Дъще моя, при Този, Който Те дари на мен! Върви, осветен кивоте, при многомилостивия Владика! Върви, врата на живота, при милосърдния Подател на блага! Върви, ковчеже на Словото, в храма Господен! Влез в Божията църква, радост и веселие на света!”. И предавайки Я на първосвещеник Захария, тя му казала: “Приеми, Захария, чист сенник! Приеми, свещениче Божий, непорочен ковчег! Приеми, пророче, кадилница с невеществен въглен! Приеми, праведниче, духовен тамян! Приеми Дъщеря ми, дадена ми от Бога! Въведи Я и Я всели на светата планина, в Божието жилище, без да изследваш за Нея, а изчакай какво ще бъде благоугодно на Бога, който Я призова, да стори с Нея!”.

Блажени Иероним пише, че входът на храма, на чието най-ниско стъпало била поставена благодатната Отроковица, имал 15 високи стъпала, по броя на “степените” псалми; свещениците и левитите пеели тези псалми, когато влизали в храма за служба, на всяко стъпало - по един псалом.

Пречистата Дева, при вида на Господнето жилище и на служителите на Неговата светиня, сякаш окрилена от дух на любов към Бога и укрепена от Неговата сила, сама, без да бъде придържана от никого, бързо и бодро се изкачила по всички стъпала до самата площадка в преддверието на храма. Божии Ангели - казва Георги Никомидийски - невидимо Я заобиколили и Й служили. И макар те все още да не знаели за тайната на въплъщението, но като слуги на Господа, по Негова заповед, служели на Богоотроковицата при Нейното изкачване. Това свръхестествено изкачване на слабото дете, което оставило зад себе си всички възрастни, поразило с удивление присъстващите.

Вървейки след Пречистата Отроковица, Захария Я поставил да седне на третото стъпало на жертвеника. Тук - казва древното предание - Господ Бог Я осенил с благодатта Си и Тя се възрадвала духом.

Като прозрял в нея таинница на великите Божии съдби, първосвещеникът не спрял там, където обикновено стоял молещият се народ, а повел Мария по-нататък, “зад първата и втората завеса”, във вътрешността на вътрешното светилище, в Светая светих, където не се разрешавало да влиза не само на никого от женски пол, но и на самите свещеници, и където само веднъж в годината, в деня на очистването, имал право да влиза единствено първосвещеникът с жертвена кръв. “Светата и непорочната бива въведена от Светия Дух в Светая светих” - пее светата Църква. Това необичайно, сякаш нарушаващо древните обичаи на старозаветната Църква въвеждане на Девицата в Светая светих поразило с недоумение всички намиращи се в храма, удивило дори и самите ангели, които, “като гледаха влизането на Пречистата, се удивиха: “Как Девицата влезе в Светая светих?”

Като въвел Мария в това място, Захария го определил за място на постоянните Й молитви. Докато на другите девици им било строго забранено да се приближават до светилището, Пречистата Дева, от времето на въвеждането Й в храма, по всяко време можела да влиза там за молитва, което било направено от Захария, без съмнение, по особено Божие внушение. Свети Теофилакт казва по този въпрос следното: “В това време първосвещеникът, осенен от Бога, бил извън себе си и разбрал, че тази Отроковица е вместилище на Божествената благодат и е по-достойна от самия него да стои ежечесно пред Божието лице. И като си спомнил за казаното в закона за кивота, за който е заповядано да се намира в Светая светих, той разбрал, че това пряко указва за тази Отроковица. И затова, без да се усъмни ни най-малко, се осмелил, въпреки постановленията, да Я въведе в Светая светих”.

Ето защо ангелите, съзирайки с недоумение и трепет в настоящото събитие дело на Божественото домостроителство, благоговейно се удивлявали на влизането на Девата в това най-свято място. По това време Светая светих вече не притежавала ковчега на завета с неговите свещени принадлежности, била съвсем празна - и с това сякаш свидетелствала за завършването на подзаконовите времена. Старозаветните тайни на сенките и гаданията започнали да се изясняват, откривайки редица други, по-високи тайни; и небесните служители вече разпростирали крилете си не над ковчега на Стария Завет, който не съществувал в храма на Зоровавел, а над новия, жив кивот на срещата, и славославели Господа.

Праведните Иоаким и Анна, след като поверили Детето си на волята на Небесния Отец, след принасянето на благодарствени жертви, дарове и всесъжения и получаването на благословение от свещениците, се завърнали с роднините си у дома си. Животът им отново потекъл самотен, макар и да не бил така печален, както преди. Сега не ги безпокоели нито собствената скръб за безплодие, нито странични укори за бездетство; но Детенцето - тяхното утешение - не било с тях! Бил им изпратен Божествен дар за страданията им, та дано на старини да вкусят отрадните чувства на родителското сърце; но предметът на радостта им пак не бил с тях! Впрочем, праведните Богоотци не плачели за раздялата с възлюбената си Дъщеря, а се радвали и славели Бога; сега те с безусловна готовност и с благоговеен възторг принесли всички естествени чувства на чедолюбие, цялата сладост на горещата си любов към Нея в приятна жертва на Този, от когото получили Детето си. При това светите съпрузи може би осъзнавали, че най-добрият израз на любовта им към дадения им от Бога младенец може да бъде само неприкосновеното му опазване от всичко лошо и най-добро възпитание в духа на Божия закон. А къде по-пълно и по-успешно би могло да се постигне това, ако не в Божия храм, където не прониква нищо нечисто, където всичко излъчва святост? И кога е било най-естествено да се започне това свещено дело, ако не в най-ранните години на Детенцето, когато сърцето му е така достъпно за всички прекрасни впечатления? Пресветата Дева - одушевеният Божий храм - трябвало да бъде възпитана в храма, както Й възпява светата Църква: “като беше предадена със светли свещи в Божествения храм, Ти, Която си същински Божествен храм, чист от младенчество, стана приятелка на непристъпната и Божествена светлина”.

Пресветата Дева, като останала в Иерусалим, растяла сред другите девици, възпитавани при храма в специални пристройки. При тях имало благочестиви надзирателки, вещи в Свещеното Писание и изкусни в ръкоделията, които Я обучавали и на едното, и на другото. За молитва Тя влизала в Светая светих, където не било разрешено човек да внася ръкоделието си или какъвто и да било страничен предмет. Пречистата Дева скоро почувствала неизяснима сладост от молитвата, а заедно с това обикнала и необходимото за нея уединение. При такова настроение на светата Отроковица всичко, отнасящо се към Бога (и въздействащо върху сърцата на другите деца слабо и за кратко време), пораждало в сърцето Й дълбоко и незаличимо впечатление. Величието на Иерусалимския храм с неговите украшения и завеси, безбройното множество стичащи се тук за поклонение хора не само от иудеите, но и от различни страни по света - всичко това възбуждало и усилвало в Нея най-дълбоко благоговение към Бога. Всеки предмет, всяко действие в храма насочвали мисълта Й към Бога и я карали да Го обича все по-силно и по-силно.

В разпределението на времето на заниманията Пресветата Отроковица следвала реда, установен в храма, и се отличавала с такива прекрасни качества на душата, че светите Отци наричат живота Й при храма пример за чист и свят живот. Така свети Иоан Дамаскин отбелязва: “В храма Тя живеела така, че бидейки отдалечена от общуване с неблагонравни мъже и жени, представлявала образец на най-добър и на най-чист в сравнение с другите живот”. Отличителните Й качества били: бдителност в молитвата, смирение, скромност, внимание и кротост към приятелките. С всеки изминал ден Тя все повече и повече се усъвършенствала. Никой не бил чувал от Нея какъвто и да било укор, никой не Я бил виждал в състояние на гняв. Речта Й била приятна и от нея се чувствало, че истината и само истината движи устата Й. Пресветата Отроковица - както разказва преданието, - живеейки при храма, разполагала с времето Си така: от ранно утро до третия час на деня стояла на молитва; от третия до деветия час се упражнявала в ръкоделие или в четене на книгите на Свещеното Писание; а от деветия час отново започвала молитвата Си и я продължавала дотогава, докато един ангел не се явявал при Нея с храна[3]. Пресветата Дева скоро напълно се обучила да чете писанията, от което и се ползвала за възможно по-задълбочено опознаване на Божия закон. Имала остър ум, обичала да се учи, често четяла Свещеното Писание и размишлявала за него. Благоразумието Й удивлявало всички. От ръкоделията се занимавала с предене на лен и на вълна; обичала да бродира с копринени конци, особено свещенически богослужебни одежди, и била твърде изкусна във всичко това.

Явяванията на ангели на Пречистата Дева в храма се потвърждават от песнопенията на светата Църква и от свидетелството на светите Отци. Чистата Й душа така привикнала към общуване с духовния свят, че впоследствие без боязън приела от Архангела благата вест. Не бихме могли да си представим как по време на благовещението младата Девица не би се уплашила от явилото се пред Нея същество от друг свят, ако тези явявания, зачестили още от ранната ѝ детска възраст, не биха били привични за Нея. Прославяйки пребиваването на Богооткроковицата в храма, светата Църква пее: “Бидейки същинска Светая светих, Ти, Чиста, обикна да пребиваваш в светия храм, и с ангелите, Дево, да беседваш, като преславно приемаш хляб от небето, Питателнице на живота”.

Един от древните учители на Църквата, Георги Никомидийски, описва ангелските явявания на Пресветата Дева така: “Според мярата, с която Пречистата от ден на ден растяла, в Нея растели и даровете на Светия Дух. Тя пребивавала с ангели, за което узнал и Захария. Веднъж, докато служел в светилището, той видял някого, странен на вид, приличащ на ангел, който Й подавал храна. Захария доста се удивил и си помислил: “Що за необикновено и ново видение е това? С Девицата явно говори ангел. Безплътен носи храна, хранеща плътта. Невеществен по естество подава на Девицата нещо веществено. Ангели се явяват само на свещеници, и то - твърде рядко; а да дойде ангел при девица, и при това толкова малка, това е необикновено. Ако тя бе омъжена и се молеше да бъде изцелена от безплодието си, като Анна, не бих се удивлявал на видението; но девицата не може да се моли за това. А ангелът Й се явява винаги, както виждам; и това е, което ме изпълва с голямо удивление, съмнение и ужас! Какво означава всичко това? Какво идва да Й известява ангелът и каква е тази храна, която той носи? Откъде е взета и кой я е сготвил? Защото ангелите не се грижат за телесните ни нужди. Разбира се, имало е хора, които те са хранели, но и тогава ръце на човек са приготвяли храната. Даниил бил хранен от ангел по заповед на Всевишния; но той взел Авакум заедно с кошницата с хляб, за да не би странното явяване на ангела и необикновената храна да уплашат хранения. Така и враната, която служела на Илия, действала по указание на ангел, и носела храна, приготвена предварително. А тук ангелът сам идва при Отроковицата. За мен е непостижимо, защо Тя е удостоена с такива дарове, с такова служение от безплътни духове. Какво означава всичко това? По чистотата и нрави Тя превъзхожда всички досегашни родове. И така, дали предсказанията на пророците няма да се изпълнят тъкмо над Нея? Дали не ще се изпълнят тъкмо чрез Нея вековните ни очаквания? Дали не ще приеме именно от Нея естество на човек Този, Който ще дойде да спаси човешкия род? Тази тайна отдавна вече е предвъзвестена и “Словото” търси Тази, Която би послужила за изпълнение на тайната. Дали тази Девица, която виждам, не е предизбрана за средство на великата тайна на Всевишния? О, колко блажен си, доме Израилев, от който е израснал такъв плод! О, колко благословен си, корене Давидов, произраснал клонка, на която ще разцъфне цветът на спасението на света! Колко славен е споменът за родилите Я и колко съм щастлив! Със собствените си очи виждам началото на това, което предишните пророци са виждали в сянка и образ”. Към това блажени Иероним добавя: “Всеки ден Я посещавали ангели. И ако някой би попитал, какво е било съдържанието на тези беседи, то това е било известно само на Бога, на Пресветата Дева, на Нейния неотстъпен пазител - Архангел Гавриил, и на другите ангели, които ежедневно беседвали с Нея”[4].

Естественият разум на Пресветата Дева, образован от четене на Свещеното Писание и укрепван от размишление и молитва, бил още повече просвещаван от ангелските наставления. Като изучила добре свещените книги, Тя неведнъж чела пророчеството на Исаия: ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, и винаги се възпламенявала от гореща любов не само към очаквания Месия, но и към Девицата, на Която Й било предопределено да стане Негова Майка. Размишлявайки при това за превеликото достойнство на тази блажена Богоизбраница и знаейки от пророчествата, че времето на пришествието на Месия вече наближава, Тя предполагала, че тази велика Девица вече би трябвало да съществува на света и често от дълбините на душата Си и със сълзи молела Господ да Я удостои да зърне лицето на Божията Майка.

Около това време благодатната Дева се лишила от престарелите Си родители, от които първо се преставил праведният Иоаким (на 80 години), а скоро след него починала и света Анна[5]. По такъв начин, със загубата на родителите си, Тази, на Която Й било съдено да стане впоследствие Майка на всички сираци в човешкия род, Сама изпитала положението на горчиво сирачество, и го изпитала тогава, когато то е най-тягостно, тоест в крехката млада възраст, когато детето още расте и търси нежния взор на майка си, както младото растение търси живителните лъчи на слънцето. Сега, след загубата на всичко най-скъпо, което можело да Я привързва към земята, Тя всецяло се отдала със сърцето Си само на Бога. Подражавайки ревностно на чистотата на небесните Си събеседници и преизпълнена със серафимски пламенна любов към Бога, Тя твърдо решила да не допуска до Себе Си и мисъл за каквато и да било земна любов. Сиротството и постоянното Й уединение, като Я предпазвали от познанства и хорски погледи, отчасти спомагали за утвърждаването на това свято разположение в Нея. Ако при това си представим простотата, безизкуствеността, безусловното Й смирение пред Бога, ще разберем как още от младини Тя станала това, което останала до края на живота Си, тоест рабиня Господня. В действителност цялата история на живота Й свидетелства, че при най-големите радости, които човешкото сърце може да побере, в Нея преобладавало само едно чувство - че е рабиня Господня, и при най-големите трудности, които някога обременявали сърцето Й, у Нея имало само един стремеж - да бъде покорна на Божията воля. Всевиждащото Божие око гледало този велик характер, толкова подобаващ за Божия Майка. Пречистата Дева, сякаш предчувствайки висшето Си предназначение, пожелала да прекара живота Си в ангелска чистота и да остане завинаги девица, и затова дала необикновен за онова време обет пред Бога - да запази девството Си до смърт. Тя била първата измежду иудейските девици, обрекли девството си на Бога и възлюбили девството повече от съпружеството[6]. Самото въведение на Пречистата Дева в храма било вече предобраз на този обет. “Невесто на Царя-Бог! - пее светата Църква. - Ти се посвещаваш сега в подзаконния храм да се пазиш за Него, Всечиста!”. По такъв начин, колкото и малко известни да са обстоятелствата от първоначалния живот на Божията Майка, все пак в него може да се отбележат три съществени черти: 1) Тя е била плод от молитвата на родителите Си, които дълго време преди това нямали деца; 2) Получила възпитание при храма; 3) Обрекла себе си на всякогашно девство. Дори само тези обстоятелства вече представят в Нея по-скоро небесно, отколкото земно същество.

След като пресветата Дева преживяла времето на девството сред назидателните впечатления на храма, Божият Промисъл наредил обстоятелствата така, че с цялата необходима поверителност се осъществило вечното предопределение за спасението на човечеството. Сгодяването на Девицата за праведен мъж наметнало покривало на тайнственост върху извършилото се дело на нашето изкупление. Преди всичко - както казват светите Отци - било нужно делото на Божественото домостроителство да бъде скрито от исконния враг на човешкия род - дявола. По този начин - отбелязва свети Игнатий Богоносец - “девството на Мария, раждането Й, а така също и смъртта на Господ се укриха от княза на този век”[7]. Цитирайки тези думи на древния отец на Църквата, свети Андрей Критски добавя: “Не без причина било скрито тогава от народа раждането на Христа от Светия Дух и Иосиф бил считан за Негов баща”. Свети Иоан Златоуст посочва още една причина за сгодяването на Пресветата Дева. “Защо - пита той - Девицата не заченала преди сгодяването?”, - и отговаря: “За да остане делото скрито от иудеите и Девицата да избегне всяко подозрение от тяхна страна”. “Ако иудеите бяха чули за това още от самото начало - казва на друго място светият отец, - то, като изтълкуват превратно случилото се, биха убили Девицата с камъни... Когато те безсрамно претълкували и това, за което имали примери в Стария Завет, какво ли не биха казали, като чуят за зачеването на Девица? Зад тях било цялото дотогавашно време, което не представяло нищо подобно... толкова ново, толкова необикновено явление, пример за което те не биха намерили у предците си, би ги смутило извънредно много”. Нека като обяснение на думите на светия Отец да напомним, че при иудеите действително, съгласно закона на Моисей, девиците, които не били запазили девството си, а също така и прелъстените съпруги заедно с техните прелъстители, били пребивани с камъни. Божията Премъдрост отстранила всички тези затруднения - устроила подобаващо за Бога рождество на Словото от Девицата и предпазила самата Девица от омразата на Христовите врагове.

Когато, според свидетелството на преданието, изминали 14 години и 11 дни, откакто Пречистата Дева била постъпила в храма, първосвещениците Й съобщили, че според обичая, който имал силата на закон, Тя трябва да напусне храма и като се пресели в дома Си, подобно на другите девици на Нейната възраст, да се омъжи. Но Пресветата Дева им отговорила, че бидейки още от раждането Си посветена от родителите Си на Бога, впоследствие сама Му дала обет да запази девството Си завинаги, и че няма сила в света, която да Я накара да измени на този обет и да встъпи в брачно съжителство. Това твърдо и решително заявление на Девицата удивило и поразило първосвещеника и свещениците. Новостта на обета и небивалата за средите на израилевите девици постъпка, а така също и неприкосновеността на клетвата (запазила за себе си силата на закон: “Ако човек даде обет пред Господа, да го изпълни”) - ги поставили в затруднително положение. Те не можели нито да отменят закона относно обета, нито да принудят Дева Мария да го наруши; а същевременно не можели и да Й позволят да изпълни този обет, а така също и да остане в храма, поради липсата на предишни такива примери. Те се събрали на съвещание помежду си, на което, с явно колебание, правели различни предложения и после ги отхвърляли: искали да не Я пускат повече в храма зад втората завеса, а същевременно не смеели да се решат да Я сгодят за някого, като обещала се вече на Бога; боели се да не би да разгневят Бога и не знаели как най-подходящо да уредят девическия Й живот. И колкото и да мислели, все достигали до едната от двете необходимости: или да Я принудят да се омъжи, или да Й позволят и след като стане пълнолетна да остане при храма, но в същото време считали и едното, и другото за явно нарушение на закона, а оттам - и за голям грях. Недоуменията им нямали край и съвещанието им не могло да стигне до никакво решение. Като видели, че съвещанието им не може да приеме никакво окончателно решение, решили да изпросят от Бога разрешение на недоуменията си. Като се събрали пред Светая светих, те усърдно се помолили на Бога да им яви волята Си. След тази молитва първосвещеникът се облякъл в свещена одежда и влязъл зад завесата, за да получи отговор. Там му се явил Ангел Господен и казал: “Захарие! Събери неженените мъже от Иудиното коляно, от рода Давидов, нека да донесат жезлите си и комуто Господ покаже знамение, на него ще дадеш Девицата, за да пази девството Й”.

Захария съобщил на свещениците за повелението на Господ, разпратил глашатаи по всички краища на израилевата земя, за да поканят мъжете в Иерусалим. Междувременно настъпил установеният от Макавеите празник на обновяването на храма, на който отвсякъде се стичал множество народ. Този път заедно с другите пристигнали и мъжете от Давидовия род. Първосвещеникът, като събрал мъжете от Давидовия род пред храма, взел от тях жезлите им, извикал пред целия народ: “Господи Боже! Посочи мъжа, достоен да се сгоди за Девицата!” и внесъл жезлите в храма. Като изнесъл жезлите от светилището, първосвещеникът видял, че повечето от тях нямали никакво знамение върху себе си, а онзи, който принадлежал на 80-годишния дърводелец Иосиф - родственик на Пречистата Дева Мария, мъж с праведен живот, който с нетърпение очаквал избавлението израилево, бил разцъфнал и върху него била кацнала гълъбица, която се спуснала над главата на Иосиф. Тогава първосвещеникът взел жезъла, подал го на Иосиф и му рекъл: “Приеми Девицата при теб, за да Я пазиш”. А когато Иосиф започнал да възразява, като казал, че има у дома си големи синове, че е вече стар[8], а Девицата е още млада и затова се бои да не би да стане за посмешище пред израилевите синове, Захария му рекъл: “Бой се от Господа, твоя Бог, и си спомни какво стори Бог на Датан, Авирон и Корей - как земята се разтвори и ги погълна заради съпротивата им! Бой се и ти, да не се случи нещо с дома ти”. Поразен от тези думи, Иосиф веднага изразил готовност да приеме Мария и затова Пречистата Дева още тогава била сгодена за него[9]. Други твърдят, че Тя твърде много се опечалила от това решение на свещения съвет и от необходимостта да напусне храма, но получила особено откровение да не се съмнява да отиде в дома на праведния мъж Иосиф, Нейния сродник и обручник, която Я приел от ръцете на първосвещеника и на свещениците не за обичайно съпружество, а за да пази чистотата Й, и под името на съпруг станал само пазител и служител на девството Й и на високата Й святост. По този начин Божият Промисъл устроил всичко така, че Мария, съединена с Иосиф, изглеждала като съпруга на съпруг, докато в действителност между тях нямало брачно общуване.

Праведният Иосиф произхождал от царски род и бил потомък на Давид и на Соломон. Майка му, чието име историята не е запазила, е била омъжена за Илий, който произхождал от Давид. След смъртта на Илий тя встъпила в брак с Иаков, който според съществувалия тогава закон на левиратството (родството), бил длъжен да възстанови потомството на брат си, който починал бездетен. От този брак се родил Иосиф и бил по естество син на Иаков, а по закон - син на Илий[10]. Иосиф не съединявал в себе си знатността на рода си със земното величие и богатство на предците си, мнозина от които били царе и пророци и се славели със земно величие. Вместо всичко това, той наследил от най-добрите измежду тях съкровище от добродетели, праведност и святост, така че Сам Светият Дух го нарекъл праведен и станал обручник на Пречистата Дева. От немногото данни за Иосиф в Свещеното Писание е очевидна зрелостта на характера му. Той бил доста твърд в стремежа си към святото, решителен, благороден, искрен, скромен, чист, миролюбив, внимателен към внушенията на съвестта си и към повеленията свише, и затова и бил удостоен с велика чест: било му поверено да служи на тайната, която, бидейки скрита от сътворяването на света, била предопределена преди вековете за слава на вярващите. По професия праведният Иосиф принадлежал към класата на обикновените занаятчии, бил дърводелец и изкарвал ежедневната си прехрана с труд на ръцете си. До 80-годишната си възраст той живял като обикновен, но честен и добродетелен труженик, и имал за съпруга Саломия. От тази благословена съпружеска двойка произлезли четирима сина и две дъщери.

Какъв бил съпружеският и семейният живот на Иосиф - за това не ни казват нищо нито Свещеното Писание, нито преданието. В Евангелието - повтаряме - той е наречен с името “праведен”, а това название посочва цял сонм от добродетели. Сведенията, които предоставя преданието относно предишния живот на Иосиф, се заключават само в това, че след кончината на жена си Саломия той “живял много години като вдовец”. В това положение го застигнал изборът на Божия Промисъл, действащ понякога в света по такива обикновени начини, че не само тези, пред които и за които това се извършва, но дори и тези, които биват избирани за инструменти за привеждането им в действие, не забелязват важността и значението им, както Господ направил това и в настоящия случай.

След годежа в храма праведният Иосиф не останал дълго в Иерусалим. Той тръгнал с Мария към Галилея, към своя малък Назарет. Праведният старец води Пречистата си Годеница в дома си, за да Я пази там; води я в бедното си семейство, за обичаен труд и незавидна, казано по човешки, съдба, не знаейки още какво ги очаква в бъдеще.
цитирай
2. avangardi - Молитва към ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦ...
21.11.2014 11:53
Молитва към ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА
О, Пресвета Дево, Владичице Богородице! Ти си по-горе от всички Ангели и Архангели и по-драгоценна от всички твари. Ти си помощница на обидените, надежда на обезнадеждените, застъпница на бедните, утеха на наскърбените, кърмителка на гладните, одежда на голите, изцеление на болните, спасение на грешните, помощ и защита на всички християни. О, всемилостива Дево Богородице и Владичице! С Твоята милост спаси и помилуй целия наш народ. Спаси, Богородице, и помилуй преосвещените епископи и целия свещенически и монашески чин; правителството, военачалниците, градоначалниците, войнството и всички православни християни защити чрез Твоя честен покров. Измоли, Владичице, въплътя се безсеменно от Тебе Христос Бог наш да ни препаше със Своята сила отгоре против невидимите и видими наши врагове. О, всемилостива Владичице Богородице, дигни ни от дълбочината на греха и ни избави от глад, мор, земетръс и наводнение, от огън и меч, от нашествие на другородци и от междуособици, от внезапна смърт, от вражеско нападение, от вредоносни ветрове, от смъртоносна язва и от всяко зло. Дай, Владичице, мир и здраве на Твоите раби, на всички православни християни, и просвети ума и сърдечните им очи, за да се спасят. Удостой нас, Твоите грешни раби, с царството на Твоя Син, нашия Христос Бог. Защото е благословена и препрославена Неговата сила заедно с безначалния Негов Отец и с пресветия, благия и животворящ Негов Дух, сега и всякога и во веки веков. Амин.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3801905
Постинги: 2782
Коментари: 3628
Гласове: 10171
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031