ПРЕД ГРОБА В СМИРЕНИЕ

Приседнах под старият кипарис,

на пейката до китният чимшир.

Снегът не е покрил земята черна,

а моята душа ти остана верна,

на спомена за тебе, сине мил....

Пред гроба ти дойдох и днес

да се поклоня и да очаквам вест,

кога ще дойде и моето време,

да тръгна, от този чужд за мене свят

така като ти си тръгна и остана богат.

Стоя безмълвен пред студеният гроб,

мир без надежда под приведените клони.....

Няма вече болка и тъмно отчаяние,

може би защото разбрах в моето съзнание

че тоз" живот не е моето желание,

и от отвъдното вече не ме е страх....

Нямам аз стремежи и мечти

мисълта за земята не ме гнети.

Кандилцето във фенера е малката звезда,

пътеводна в пътя към неизвестността....

към Тебе се стремя , о Боже Велики,

в края Ти ще ме дариш с радостта,

на несбъднати мечти в моята душа....

Почивай в мир сине, сине мил !!!

 

Взех шепа от черната земя,

тази земя, която от мене те взема

прeди седемнадесет години.

На гроба ти съм аз сега

и сълзите капят една подир една.....

Времето лекувало, това вятър и мъгла....

Има болки, които не минават

траур и мъки, които не отзвучават.

Има хора, които като си отиват

отнасят със себе си и част от нашата душа......

Почивай в мир, синко и Бог да те упокои!

Сърцето ми без теб се пресуши

и саката остана моята душа

за бъдните самотни дни......

22 ноември 2014

КАКВО МИ ОСТАВА?


ИЛИ МОЖЕ БИ :

Господи помилуй нас грешните! Помогни ни!

Съпричастна към безутешната ви скръб...
Светла му памет!

Ох, голяма е мъката!
Бог да прости.
А детето да живее вечно в сърцето ти....

Болка, която не отболява. Няколко пъти прочетох. Застинах. Не намирах думите. Съпричастна съм, но каквото и да напиша от него няма да ти стане по - леко. Съдба ли е, какво е, знае ли някой? Но няма по дълбока рана от тази на прекършен полет и загубата на дете. Да почива в мир твоето момче! На теб - сили за да понесеш болката от не зарастващата рана!

Има болки, които не минават... много ме натъжи, Ивоки! Светла да е паметта му!

А на Вас да Ви е по-леко на душата, защото тази болка, за съжаление никога няма да отмине.

Дано прекрасната му душа намери в божията шир спокойствие и вечен мир!

Трудно се намират думи, които да носят утеха.
Утеха човек може да открие само във вярата, но все пак болката остава.
Бог да го прости и дано да е в по-добър свят от нашия!

НА ВСИЧКИ ЗА СЪЧУВСТВИЕТО !!
ДАНО НИКОГА И НА НИКОГО ДА НЕ СЕ СЛУЧВА ДА ГО ИЗЖИВЕЕ !!!
ДАНО БОГ НЕ ГО ДОПУСНЕ ЗА ВСИЧКИ ВАС.

Светла да е паметта на сина ти, мир и покой на душата му !
Тази болка не отминава...
...Има хора, които като си отиват
отнасят със себе си и част от нашата душа...
Мълчаливо протягам ръка и се прекланям пред мъката ти, Ивоки...
не намирам думи за утеха, само мислено те прегръщам.

ПОНЯКОГА СЪЧУВСТВИЕТО УСПЯВА ДА НАДДЕЛЕЕ БОЛКАТА !!!

Царство му Небесно и Мир на Духа му!
Сила и смирение на доброто ти сърце!

Поклон!
Светла да е паметта му!

ЗА СЪЧУВСТВИЕТО !!!

Поклон! Светлина за душата му!
Той е на по-добро място! Болката е за живите! Бог да ти дава сили да продължиш напред и да следваш мисията, която ти е отредил.

НА ВСИЧКИ БЛАГОДАРЯ !!!!
БОГ ДА ВИ ДАВА ЗДРАВЕ И БЛАГОДЕНСТВИЕ !!!

Смъртта не пита кой е млад и стар
изгаря всеки в нейния пожар.
Остава въглен да гори,
където падне вечно да боли!
Времето е безсилно пред безкрайната
Ви любов и неутешима болка,
с която го носите в сърцето си!
Светла му памет!

А Господ да упокои душата на детето в царството небесно.