Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03.2015 14:00 - НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ВЕРНОСТТА.
Автор: ivoki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4047 Коментари: 4 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

    В не малкият ми жизнен път натрупах доста жизнен опит. Много срещи и раздяли. Много позитивност и негативи. Обич и омраза. Но никога не срещнах вярност и привързаност от човек такава, каквато имах щастието да получа от кучетата , които бяха около мен. В хората винаги надделяваше личният интерес . Аз се научих от кучетата на верност и привързаност , независимо от поведението на околните. Явно не съм само аз стигнал до такива изводи. Вижте мислите на двама велики / за мен/ мъже:     



"Кучетата идват в нашия живот, за да останат в него. Те не ни напускат, когато стане трудно и когато вече е преминала първоначалната тръпка, те продължават да ни гледат със същия този поглед, с който ни гледат от самото начало и така до последния им дъх. Може би защото още от самото начало са ни видели такива, каквито сме, а именно грешни, несъвършени хора - хора, които те въпреки това са избрали. Кучето решава веднъж завинаги. То не си задава въпроса дали иска да остарее с нас. То просто го прави. Неговата любов, след като сме я спечелили веднъж, е безрезервна."
                                                        Пабло Пикасо





ПРИЯТЕЛИ
Паулу Коелю

По дълъг път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени.Стигнали до оазис: красиви порти, зад оградата - музика, цветя, ромолене на ручеи.
- Къде се намираме?-попитал пътешественикът пазача на портата.
- Това е раят. Можеш да влезеш и да си починеш истински....
- Има ли вода?
- Колкото искаш - чисти фонтани, прохладни басейни.
- А ще ми дадат ли храна?
- Колкото поискаш.
- А кучето?
- Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане навън.
Пътникът продължил нататък. Скоро стигнал до друг оазис.
- Може ли да пием вода някъде тук?-попитал човекът пазача.
- Да, на двора има кладенец.
- А кучето ми?
- Да, до кладенеца има поилка.
- А дали имате малко храна?
- Да, ще се намери.
- А за кучето?
- Ще се намери нещо.
- Къде се намираме?
- Това е раят.
- Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди малко, ми каза, че раят е там.
- Лъже! Там е адът.
- Но защо търпите това?
- Те са много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.








Гласувай:
18
0



1. nikita8888 - Силен пост. . и страхотен клип!Б...
13.03.2015 15:28
Силен пост..и страхотен клип!Благодаря !
цитирай
2. stela50 - Вълнуващо... обич и вярност...
13.03.2015 19:44
... "Кучето решава веднъж завинаги. То не си задава въпроса
дали иска да остарее с нас. То просто го прави.
Неговата любов, след като сме я спечелили веднъж, е безрезервна."
Поздрави за този чудесен пост, Иво !
цитирай
3. troia - И на
13.03.2015 20:29
мен ми хареса постинга ти. Беше ми приятно, че те посетих.
Спокойна вечер!
цитирай
4. ivoki - БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ВИ !
14.03.2015 00:05
БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ВИ !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1648780
Постинги: 1846
Коментари: 2995
Гласове: 6815
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31