2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. zaw12929
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Прочетен: 1484 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.03.2015 14:08
На Господа да се помолим с преклонени колене на сърцата ни пред Кръста Господен.
Митрополит Антоний Сурожки
Трета неделя на Великия пост. Кръстопоклонна
В името на Отца и Сина и Светия Дух.
С думите на Свещеното Писание ние провъзгласяваме, че Господ Иисус Христос е Цар, Първосвещеник и Пророк на всички твари, на цялото творение.
Господ ни е научил, че в Църквата и Царството цар е не този, който със сила подчинява другите на себе си, за да ги доведе до безусловно и робско послушание, но този, който служи на другите и отдава живота си за тях. И свети Йоан Златоуст казва, че всеки може да управлява народа, но само цар(ят) може да положи живота си за своя народ, защото по този начин, той се отъждествява с народ си, така че за него няма нито съществуване, нито живот, нито друга цел, освен да служи на този народ с живота си , и ако трябва и със смъртта си.
И днес, покланяйки се на Кръста Господен, ние с нова сила можем да разберем, да уловим с нова дълбочина, какво означава царското служение на нашия Господ Иисус Христос: то означава любов толкова всецяла, толкова съвършена, че Христос може да забрави (за) Себе Си съвсем, неограничено; да забрави (за) Себе Си до такава степен и да отъждестви Себе Си с нас така, че Той се съгласява, в Своето човечество, да загуби чувството за Своето единство с Бога, с източника на вечен живот – и дори повече от това: с вечния живот в самия Себе Си, и да се съедини с нашата мъртвост, с нашата смъртност. Такава любов прави Господ Иисус Христос наш достоен Цар; пред такава царственост се прекланя всяко коляно (Филип. 2:10) ... И защото Той е такъв, Той може да бъде и Първосвещеник на цялото творение, на всички твари. Първосвещениците на езическия свят, първосвещениците на Израел са извършвали жертвоприношения, с които са се отъждествявали само в преносен смисъл, символически, ритуално. Господ Иисус Христос обаче, пренесе в кръвна жертва самия Себе Си, макар че в Него нямало нищо, което да би Го осъдило на такава смърт, каквато Той взел върху Себе Си. Не говори ли Той в Своята Първосвещеническа молитва, в присъствие и в общение с учениците си: Приближава се княза на този свят, противник, и в Мен той няма нищо ... В Христа няма нищо, което да би принадлежало в областта на смъртта и греха. И на Своя Отец Той казва: Аз освещавам Себе Си за тях, в свещено жертвоприношение за Моя народ ... Първосвещеник, Сам приемащ заколение, освобождава всички останали твари, цялото творение, от ужаса на кървавите жертвоприношения, но с това същото ни поставя пред безкрайността, бездънната глъбина на Божествената любов, която иначе ние не бихме могли дори да помислим: Животът, съгласяващ се да бъде изтощен, Светлината, съгласяваща се да бъде угасена, Вечността, съгласяваща се да умре със смъртта на падналия свят ...
И затова Словото Божие може да ни говори като Пророк. Пророк не е този който предвещава бъдещето; пророк – това е този, който говори от Бога. Една от книгите на Стария Завет ни казва, че пророк – това е този, с когото Бог дели (споделя) мислите Си. Христос не само може да ни говори от Бога, но въплъщава в действие, въплъщава в Своя живот и в Своята смърт Божията любов – жертвена, всецяла, съвършена, отдаваща се.
Ето защо почитанието на Кръста е така дивно възпято в Църквата. Ние никога няма да бъдем способни да познаем опитно, какво е означавало за Христос да умре на кръста, и даже нашата собствена смърт няма да ни помогне да разберем, какво е била смъртта за Него: как Безсмъртието може да умре? Но ние можем да се научим, приобщавайки се със смели и самоотвержени усилия все по-дълбоко, все по-съвършено към живота и учението и пътя Христов, можем да се научим да обичаме с такава любов, която все повече и повече се приближава към тази Божествена любов, и чрез нея да познаем това свойство, с което смъртта – като забравяне на себе си, всецяло и съвършено – се съединява с победата на любовта, възкресението и вечния живот. Амин.
Превод: Димитър Петров
2. ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ
3. КОГАТО ДУШАТА ВИ ИСКА МИР И ПОКОЙ
4. ЗА БОЛКАТА
5. В МИГОВЕ НА БОЛКА
6. ЗА ИСТИНАТА И НОВАТА ЕПОХА
7. ЗАЩО ВИНАГИ СМЕ НЕДОВОЛНИ ?
8. НЕПРЕХОДНА МЪДРОСТ
9. НЕЗАВЪРШЕНА МИСИЯ НА ЗЕМЯТА
10. 10 СПОДЕЛЕНИ ПРАВИЛА В ЖИВОТА
11. ЕДНО МЪДРО ЧЕТИВО
12. ИЛЮЗИЯ ИЛИ СЪН
13. ЕДНО РАНЕНО СЪРЦЕ
14. ЗА КРЪСТНИЯ ЗНАК, КАК ДА ГО ПОЛАГАМЕ.
15. ЗА ВЯРАТА,БЛАГОЧЕСТИЕТО , БОГ И ЗА НАС.
16. УМЕЕМ ЛИ ДА ПОМАГАМЕ??
17. ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ
18. НАДЕЖДА ЗА СРЕЩА ...... НЯКЪДЕ ТАМ.......
19. КАК ДА ПОЛУЧИМ ДУШЕВЕН МИР
20. НЯМА КЛЕТКА 3А ДУША !
21. НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ВЕРНОСТТА.
22. ИЗБРАНИ МИСЛИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
23. ТАЙНИТЕ, КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС.....
24. СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОБИЧАМЕ ТАКА ?
25. ЗНЕМ ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ?
26. ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ОБИЧ И ПОЕЗИЯТА
27. ВСИЧКО Е ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ