"Подигнете, князе, своите порти,
                                                                                            подигнете се, вечни порти, и ще
                                                                                                влезе Царят на Славата“
                                                                                                      (Пс. 23:7 - слав.).
                                                                                           Това установява и провъзгласява 
                                                                                                 Светият Дух чрез уста на
                                                                                                    вдъхновения пророк.





       Възлюбени братя!
Бог изразява Своето всесвето благоволение да живее в нас.
На волята на великия наш Бог особено подобава да възвести в днешния празник, в който спомняме влизането на Господа в град Йерусалим, в града на мира, в града на истинното служение на Бога; Йерусалим е образ на благочестивата душа. Подигнете, князе, своите порти, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на Славата.
Словото на Духа трябва да разберем и обясним духовно, е казал светият Апостол (1 Кор. 2:14). Да призовем свише Божествената благодат, и да разгледаме в Господа Неговия зов към нас: Подигнете, князе, своите порти, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на Славата.
Кои са князете, към които се обръща тук словото Божие? С душата и тялото на човека, с всичките му сили и способности, с неговия живот разполага и управлява умът. Умът е владика, цар, свещеник, княз в този малък свят - в човека. Нашият Господ Иисус Христос е Божията Истина. Тъй като истината се приема изключително с ума, то словото Божие, приканвайки хората към приемане на Спасителя, се обръща към тяхното начало, към духа, към ума и казва: Подигнете, князе, своите порти. В насочването на ума към Истината, в пребиваването на ума в светата Истина - в Христа - се състои същността на нашето спасение.
Кои порти заповядва да се вдигнат, за да стане възможно влизането на Царя на Славата в богосъздадения град, в човека? Тези порти са грехът: беззаконията ви, казва пророкът, произведоха раздяла между вас и вашия Бог, и греховете ви отвръщат лицето Му от вас (Ис. 59:2).
Портите са наречени вечни: грехът, с който сме се заразили в своя корен, в праотците, е безкраен. Спасителят му е поставил край. Но и сега грехът е безкраен и вечен в тези, които не признават Спасителя, или, признавайки Го с уста, се отричат от Него с живота си. Подигнете, князе, своите порти, подигнете се, вечни порти.
Какво означава в Божието призоваване и повеление изразът подигнете! Обикновено вратите се отварят, а тук се узаконява вдигането им. Така! За тези порти - за греха - се е оказала недостатъчна думата „отворете", трябвало е да се употреби думата „подигнете", трябвало е да се вдигне вратата, да се премахне напълно. „Покаянието за греха - е казал един велик отец - се състои в това, да осъзнаем своя грях, да се разкаем за него и повече да не го повтаряме". Само в тази душа, която решително отхвърли греха, която удовлетворително се очисти с покаяние, ще влезе Царят на Славата.
Светият Дух, заповядвайки да вдигнем портите, заповядва и на портите да се вдигнат: подигнете се, вечни порти. Това означава следното: за първоначалното оставяне на греха игреховния живот са необходими личното усилие и разположение на човека; но опрощаването на греховете на човека, освобождаването му от насилието на греховните навици, очистването от греховните свойства, усвоили се на падналото естество, се извършва по действие на всесветия и всесилен Божий Дух. Подигнете се, вечни порти! Когато се вдигнат вечните порти - тогава в душата влиза Царят на Славата.
Многожелано и радостно било за Йерусалим споменатото и празнувано от нас влизане в него на Изкупителя, Спасителя и нашия Господ Иисус Христос. Възлюбени братя! Всички ние можем да се удостоим с това превелико щастие, ако пожелаем това и се устремим към придобиването му от цялото си сърце. Да се отвърнем от греха, поради който се отвръща от нас Господ; да се отвърнем от греха с искрено и действително покаяние! Нашите мисли, сърдечни чувства, думи и дела да бъдат израз на Христовите заповеди, чрез които се преподава най-точно отклоняване от злото и правилно, богоугодно вършене на добро. С такова поведение да направим себе си дом, храм, град, достоен за Христа. Ако някой Ме люби, е казал Той, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим (Йоан. 14:23). Подигнете, князе, своите порти, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на Славата. Амин.
                                                                                     Светител Игнатий Брянчанинов
                                                                                      Из „АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД „