2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Прочетен: 2557 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 14.05.2015 11:43
Много често участвайки и служейки в Тайнството на Светата Евхаристия - Светата Литургия, наблюдавам с болка хората идвайки в храма за да "запалят свещичка" и да излезнат, други, които си говорят дори и при четенето на текст от Светото Евангелие, други, които не знаят дори и как да се прекръстят и правят някакви безполезни и безсмислени ръкомахания, без да влагат нищо в тях и много ме боли, защото тези хора не осъзнават какво се случва по време на службата. Чета в разни "православни" групи и сайтове безкрайно много безсмислици, изпълнени със злоба,амбиция и его, опити да се тълкува Светото Евангелие, да хулят и "поучават" Православната ни църква и вяра, да влизат в спорове за правотата на Христовото слово. Няма смирение, няма истинска вяра, няма разбиране какво е Църквата, кято НЕ Е сградата на храма. За съжаление това го правят и хора с познание, с богословско образование, дори и братя свещеници , ръкоположени да поучават миряните.
Не осъждам НИКОГО, само много ме БОЛИ.
Бог е в нас и чука на врата на душите ни, но ние , често отваряме друга врата. Вратата на злото, на амбициите на Егото ни , врата за бесовете на злобата, завистта, желанията за постигане материалното благополучие с цената на всичко, гордостта, липсата на смирение........ Бесове, които ни обладават и заключват вратата на Бог. А Той ни дава уроци, които ние не научаваме. Дава ни изпитания , за да Му отворим вратата и се съединим с Него, защото Той ни обича и страда за нас. А ние какво правим ? Упрекваме Го за нашите болки и страдания, които , самите ние си причиняваме , зад затворената пред Него врата. Тъжно, МНОГО тъжно..........
Скоро, попаднах на един текст на един монах, който много ми хареса и реших да го споделя с вас. Дано да помогне на тези, които имат търпението да го прочетат.
Бог да е с вас и да ви помага да отворите вратата на душата си за Него.
За мнозина Църквата е тъждествена с храма, с енорията и мислят, че стават въпрос за сдружение, колектив, организация, благотворително дружество, хубава идеология, която има добро финансово състояние и неизчислимо имущество. Не са малко тези, които смятат Църквата за мощна икономическа организация, добро бизнес-начинание, което подмамва невежи и немощни. Други мислят, че в Църквата ще осъществят запознанства, ще намерят компания, ще намерят работа, ще удовлетворят набързо своите метафизични търсения и ще уредят своите религиозни задължения, за да нямат никакъв проблем със съвестта си.
Църквата е майчина прегръдка, тя е тялото на живия Христос, събранието на Божия народ в горницата. Православната Църква не е някакво трудно и за малцина богословие, хубава философия, суха етика, жесток и безчовечен морализъм, пълен с ограничения и забрани. Православието е истина, свобода, любов, изкупление, услаждение, спасение и радост. Обикновено говорим за това какво прави Църквата, а не реално каква е нейната същност.
Църквата е богоустановена, основана върху кръвта на Христос и мъчениците. Нейната основа е мощна и тя не се страхува от никакъв силен трус, насрещен вятър, „враг”, „война” и „гонение”. „Иконом” на Църквата, както казваше светогорецът папа-Тихон, е Светият Дух, Който конституира цялото здание на Църквата. Светият Дух непрестанно бди, преподава вярно истините, вдъхновява, обезопасява, пази, облагодатява и укрепва вярващите – клир и народ. Смирената и пламенна молитва на вярващите съединява земята с небето и не оставя човека да се разочарова, да изпадне в униние, да се уплаши и да отпадне духом.
Молитвата не е частно дело или индивидуалистично действие. Никога. Молейки се, човек се съединява с Христос и с всички членове на Църквата. Това не му позволява да има досадна и изморителна самота. Това по-добре се вижда и е налице в Св. Литургия и в съзнателното и с предпоставки участие в светотайнствения живот на Църквата. Проповедта на Църквата не е изложение на идеи, красиви думи, вербализъм, преследване на призраци и бой по нечестиви и неверни. Проповедта на Църквата извира от безмълвието, молитвата, подготовката, труда, четенето, болката и изобилна любов към пропадналите и страдащите.
В Църквата никой не върши произволия, импровизации, не се изолира, не се преструва, че може да поправи Църквата и да бъде нейн адвокат. Единството, единогласието, благоразумието, доброто изповедание и отговор са от централно значение. Църквата се бори за спасението на всички. Нейната мисия е събирането не на фанатични последователи, а на възлюбените чеда, свързани чрез святата любов и святото смирение.
Поддържайки Православието, ние не можем да мразим никого. Християнската любов винаги е безкористна и жертвена, няма връзка с лицемерните усмивки, дипломатическите любезности, недопустимите отстъпки, повърхностните размени на прегръдки, фалшивите ласкателства и псевдо-учтивостта. Християнската любов се съпровожда от истината.
Автентичен църковен дух има този човек, който безкрайно обича Бога и ближния. Всичко останало са благочестиви приказки. Време е да видим същността на Църквата, да познаем нейната освобождаваща благодат, да се потопим в нейната неизказана тайна, да срещнем Самия Христос. .
Автор : монах Моисей Светогорец
Поздрав Дора
утвърждава, побеждава, това съчетание на нежност и сила
въздейства невероятно.
Споделям мислите ти, но все търся оправдание за поведението на хората, прекрачили прага на храма - хората са различни, много различни.
Съгласна съм, че някои хора прекрачват прага, придружавайки друг
и не се чувстват на мястото си, други - просто се опитват да споделят
болката си, да се помолят за здраве, но са се затворили толкова
в себе си, че наоколо сякаш нищо не съществува, трети - вярват силно,
но не умеят, или не искат да го покажат, приемат го като нещо
твърде лично /за което се говори в текста/, има и такива, които
влизат едва ли не по задължение, което е наистина тъжно,
много тъжно. А има и такива, които в църквата са пример във всяко
едно отношение, но излизайки от храма те стават коренно различни
и наблюдавайки ги, не може да не изпиташ жал.
Да, в текста на този монах има много мъдрост, разбиране, доброта
човешка - думите му са топли, силни, откровени... хубаво е да бъдат
прочетени, едно изречение да докосне само, понякога е достатъчно.
Музиката продължава да звучи - поздравления за подбора,
благодарности за споделения текст. С добро и любов се отварят сърца,
с вяра в сърцето живее дъхът. А Бог е живот, Бог е любов...
Поздрави !
Благодаря, Иво!
Вие ми давате мотив да пиша.
2. ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ
3. КОГАТО ДУШАТА ВИ ИСКА МИР И ПОКОЙ
4. ЗА БОЛКАТА
5. В МИГОВЕ НА БОЛКА
6. ЗА ИСТИНАТА И НОВАТА ЕПОХА
7. ЗАЩО ВИНАГИ СМЕ НЕДОВОЛНИ ?
8. НЕПРЕХОДНА МЪДРОСТ
9. НЕЗАВЪРШЕНА МИСИЯ НА ЗЕМЯТА
10. 10 СПОДЕЛЕНИ ПРАВИЛА В ЖИВОТА
11. ЕДНО МЪДРО ЧЕТИВО
12. ИЛЮЗИЯ ИЛИ СЪН
13. ЕДНО РАНЕНО СЪРЦЕ
14. ЗА КРЪСТНИЯ ЗНАК, КАК ДА ГО ПОЛАГАМЕ.
15. ЗА ВЯРАТА,БЛАГОЧЕСТИЕТО , БОГ И ЗА НАС.
16. УМЕЕМ ЛИ ДА ПОМАГАМЕ??
17. ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ
18. НАДЕЖДА ЗА СРЕЩА ...... НЯКЪДЕ ТАМ.......
19. КАК ДА ПОЛУЧИМ ДУШЕВЕН МИР
20. НЯМА КЛЕТКА 3А ДУША !
21. НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ВЕРНОСТТА.
22. ИЗБРАНИ МИСЛИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
23. ТАЙНИТЕ, КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС.....
24. СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОБИЧАМЕ ТАКА ?
25. ЗНЕМ ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ?
26. ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ОБИЧ И ПОЕЗИЯТА
27. ВСИЧКО Е ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ