Решил Дяволът да продаде целия си арсенал от инструменти. Наредил ги старателно на голяма стъклена витрина. Каква колекция само! Тук бил блестящият Кинжал на Завистта, до него кротко лежал Чукът на Гнева. От другата страна се простирали лъковете на Алчността и Желанието, а до тях живописно били подредени отровните стрели на Ревността и Въжделението. Там били и оръжията на Страха, Горделивостта и Ненавистта.

А на най-красивата етажерка, отделно от всички останали инструменти, лежал малък, неугледен и доста очукан дървен клин, на който бил закачен етикет с надпис „Отчаяние“. За всеобщо учудване, цената на този инструмент била по-висока от тази на всички останали, взети заедно. Един от насъбралата се тълпа пред витрината попитал Дявола защо е толкова скъп този нищо и никакъв клин, а той отговорил:

- Аз наистина го ценя повече от всички, защото това е единственият инструмент в моя арсенал, на който мога да разчитам, ако всички останали се окажат безсилни. Ако съумея да вбия този клин в главата на човека, той отваря вратата и за всички останали инструменти.

Погалил Дяволът нежно неугледния експонат и отсякъл с тържествуваща усмивка: - Няма нищо по-смъртоносно от отчаянието!

                                                        От блога на Дора Ангелова

Най- лесният път да стигнем до отчаянието е като загубим надеждите . А кога губим надеждите ? Като спираме да вярваме, когато спираме да мечтаем, когато нямаме илюзии за това, което ни очаква.....

А най-сигурното оръжие за борба с дявола е СМИРЕНИЕТО. То е тих, благ ангел, който прогонва от нашите същества гордия и страшен Сатана, прогонва гордостта, този най-голям и прелъстителен грях. Смирението ни дава сили да отхвърлим от себе си всичко, което е гордо, и да насадим Благовестието.
Веднъж, когато свети Макарий излязъл от своя пустинен манастир и отишъл в близкото село, което било на два-три километра, срещнал дявола. Целият окичен с украшения, злато, сребро. Свети Макарий го попитал къде отива.
– В твоята обител, в манастира – отвърнал дяволът.
– Какво ще правиш там, няма нужда да ходиш – казал монахът.
– О, имам нужда. Ето, твоите монаси се молят на Бога в храма; на един дадох да задреме, на друг вложих някаква мисъл, която е недостойна за храма, на трети отклоних вниманието към много други неща, разсеях ума му. И така спечелвам твоите монаси. Но само с теб на мога да изляза на глава – казал Сатаната.
– Защо? – попитал свети Макарий.
– Не мога да подражавам на твоята добродетел смирението. Не мога това.
Дяволът наистина може да се преобразява и в ангел на светлината (2 Кор. 11:14), но никога не допуска смирението да влезе в неговата душа, защото тогава би престанал да бъде дявол.

е казал, че само любовта може да ни промени, но отчаянието го прави по-бързо...

Навярно, любовта ни променя към добро, а отчаянието - към лошо.