Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2015 12:27 - ВИНОТО НА ЛЮБОВТА /Едно дълго мъдро четиво само за търпеливи читатели/
Автор: ivoki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2184 Коментари: 5 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Сложи малко вода във виното, направи се, че не виждаш, не бъди толкова строг. Понякога е нужно, понякога не. Понякога е нужно да сме много строги и  категорични, а друг път да бъдем малко по-отпуснати и снизходителни. Например  детето ти е казало, че ще се върне в 00.30, а  се  е върнало  в 1.15. Добре, ако не разредиш  „виното” на твоя характер, и започне една хубава кавга през нощта, скарате се и си крещите, нито ти ще заспиш спокойно, нито детето, нито ще се помолиш, нито нищо. Тоест  понякога е нужно да разредиш  малко „виното”, малко снизхождение, малко отпускане. Направи се, че малко не разбираш. Не се прави, че всичко разбираш, да миришеш дрехите на детето за цигари, да търсиш скрити неща  къде беше, какво прави, видях те! Ако имаш  такова мислене и логика на строгостта и как да го кажа коравосърдечие, не е ли така?- нека не бъдем такива.

 

Определени пъти някои родители са по-строги от необходимото. Докато те самите, ако видят своите младежки години,  как са живели, как са мислели и как са се държали, и сега определени пъти - как мислят дълбоко в себе си, и те не са толкова строги в своя личен живот. Това е една тайна, където всички си патим и към едни сме много строги, а към самите нас много снизходителни и отпуснати, оправдаваме много себе си и казваме: добре де, детенцето ми, добре. Хапнах малко сирене и си казвам: И какво стана сега? Увлякох се. Но спрямо другия, ако видим нещо такова, веднага  бързаме да го осъдим, да бъдем без „примеси”, чисти, православни. Това не е Православие, това по-скоро прилича на папизъм, на непогрешимостта от папския догмат. Православието е пространството на истината на Христос, където намират място, кураж и прибежище всички страдащи на света - грешни хора, изтерзани, които се подвизават да доближат истината, която я живеем цялостно, като Тяло Христово. Никой сам не е абсолютната истина, абсолютно истинен, един човек, а сме истинни и прави като Тяло Христово. Индивидуално всеки прави много грешки. Нека разберем това и бъдем снизходителни, да станем като Христос, Който цяла нощ се молил, но преди да се помоли ходил и дружал с други хора, обичал ги, говорил им, въпреки че някои Го нарекли отпуснат, снизходителен, любезен, опасно любезен, защо си толкова приятелски настроен към грешниците?, а Господ бил толкова строг със Себе Си, забравял да яде, много пъти не ядял, а опирал лице в земята и се молил цяла нощ. Строгост. Но към другите – любов, снизхождение, приспособимост. И казва: Искам да те променя! Да ти помогна, да ти покажа  другото лице на Бога, лицето на любовта, лицето на истинския Бог, на троичния Бог, Който обаче е Бог на любовта, снизхождението и благостта.  Това ни  показва Христос.

Достойно за удивление е как Христос, Който бил толкова любезен и приятелски настроен към другите, правил в техните сърца такива промени.  Как тази грешна жена се променила чрез Христос? Това ми прави голямо впечатление, а Него обвинили – ако беше свят и пророк, щеше да знае, че тя е голяма грешница. Бог щеше да Го просветли. И Христос казва - зная го! Е, как го знаеш и дружиш с нея? „Разреждаш” толкова много Твоето вино? И Той казва: не слагам вода във виното на Моята любов, нито във виното на Моята истина, а в Моя подход, тоест какво искате да правя сега? Да взема един бич и да закрещя, да взема камъни. . . Добре, направете го вие - казал в друг случай, който е без грях, нека пръв хвърли камък. Ако така сте се научили да подхождате към хората, ако мислиш, че неподправен, формален, строг човек, който знае да хвърля камъни, е, Аз не го правя, ти го прави. Но не го правиш. Никой не го прави. Помните ли? Никой не хвърлил камъка на анатемата, нито Господ го направил. Любовта означава да имам строгост и акривия без отстъпки спрямо самия мен, но да слизам до твоето равнище и тук да размесвам моето вино. Единственото място, където размесвам мото вино, е там, където слизам малко до твое равнище. Кой? Аз, порядъчният, изрядният и външно ставам като теб и моята цел не е да потъна заедно с теб, защото, ако  двамата потънем, така не ти помагам. Въпросът е да те изкарам оттам, където се намираш, ще дойда да те изкарам, ще дойда там, където си, да те почувствам, да те разбера, но да излезеш от блатото и да дишаш. Ще изцапам малко моите ръце, но не моето сърце. Сърцето не, ръцете да, защото, ако дружа с някои хора, където ще чуя нещо лошо и ще се забъркам в разни истории, които не са много чисти, зацапвам ръцете си, но не сърцето си. Бог не ме оставя - ще изляза от моето удобство, но не и от пространството на истината, оттам не. Ще пребъдвам в истината. Трудно е човек да прави това. Ако го направиш по този начин, другият се променя.

 

За всички станах всичко, казва св. ап. Павел, за да спася някои в Христос. За да ги отведа при Христос и ставам като юдеин, когато дружа с тях, ставам като тях, влизат в тяхната атмосфера, климат, говоря на техния език. Говорѝ на езика на другия, той да разбере, че го разбираш, че го чувстваш. Разбираш ли? И след това другият започва да ти се доверява и да ти се открива, докато в твоята стая ти бъди строг, категоричен, подвижник, аскетичен към себе си, но към другите да си уютен, в килията си можеш да плачеш за твоите грехове, но когато си с другите, ще се усмихнеш, ще им предадеш радост, щастие, духовно въодушевление, веселие, жизненост. Като онзи подвижник, който в килията си пиел само вода. Отвън имал една щерна, в която се събирала дъждовна вода и пиел само от нея и нищо друго. Но когато отивал с другите отци и искали да му дадат да пие вино, той не искал, не пиел вино, а само вода за аскеза. Но когато искали да го почерпят, той умишлено не бил толкова строг и пиел вино. И след това какво правил? Той казвал - колкото чаши вино изпия с отците, когато отида в килията ми, толкова дни ще живея без никаква вода. Ако изпия една чаша вино, ще остана един ден без вода да пия. Заради аскезата, заради борба, за да водя борба. Някой знаел това и когато му давали много вино, казвал - не му давайте ! Има причина -  защото знаел, че той е строг към себе си, но пред другите не се прави на някакъв, а „разреждал” виното на строгостта. Този уют, където показваш, че Христос не те прави едностранчив, странен, а много  приятелски настроен, достъпен, снизходителен човек, да не казват другите за мене, за тебе: Защо е такъв? Не разбира какво става с него!  Не разбира нашето време! Не живее тук и сега.

Ти живей тук и сега, но не с греха, а за да можеш да подходиш към човека от твоята епоха. Това не е ли много хубаво? Прави ми впечатление това, което отново казва авва Пимен в Патерика, че цяла нощ се молил и бил много строг към себе си, вдигал ръце високо и изобщо не сядал някъде, бил неподвижен, цяла нощ! Някой видял как в молитвата пръстите му били  като пламъци. Къде? В килията му. Аскетичен, строг,  в личния си живот можел, искал, издържал, направил го. Към другите обаче не бил такъв.  Когато стоял в храма и сънят унесъл леко един друг подвижник, авва Пимен облегнал главата му върху неговото рамо. За да се облегне дремещият. Някой друг му казал:

- Отче, събуди го!

- Остави го малко! Изморил се е! Нека поспи малко!

- Ама в църква да спи?!

- Ама, много е изморен, милият.  Ние ще се помолим и за него! – отговорил аввата.

 

Колко хубаво нещо! Да не иска да вижда другия да се измъчва.  Тази любов. И да кажеш, че го е казал някой духовно отпуснат човек, защото понякога си патим това, ние сме отпуснати в нашия живот, и след това караме и другите да се отпускат. Имало един свещеник, който пиел малко алкохол. Понякога се напивал. Четох го в една история, не знам дали е истинска. Аз не съм виждал такъв свещеник, но казвам какво прочетох. Отишъл някой, който се изповядал, че често пие и този свещеник му казал:

-  Е, от време на време, не прйчи!

Защото той самият пиел. Това не е тактиката на светеца, на св. Пимен, за която ви казах, нямам предвид това.

 

 

Тази тактика на светеца е похвална и Христос те похвалява и ти казва - браво! Умно постъпи! Като Мене постъпи, детето Ми! Това направил авва Пимен и когато подвижникът заспал, знаеш ли какво направил авва Пимен? Взел тялото му и го сложил върху своите колене. Колко добър подвижник! Велик аскет, в преголяма степен, но в себе си, към себе си, а към другите сърцето му било като майчинско сърце, което знае колко издържа всяко детенце, всеки човек, знае границите на всяка една душа. Не превишавай границите на другия в името на духовната строгост. Ако искаш строги неща, ти ги прави, върши подвизи колкото можеш, защото определени пъти в църковното пространство изпълваме другите хора с вини в името на това неподправено вино (на строгостта) и казваме на другия: трябва да правиш това! Трябва да си такъв! Църква означава,  че който ходи на църква и не прави това и това и  не отсича този недостатък и не се поправя. . . Живееш с друг човек? Не си се оженил? Не си родил дете? Направил си едно, друго? Ах! Постоянно забележки, строгост, един бич, който някои хора чувстват постоянно над главата си. Питаш другия: защо не ходиш на църква? А-а, да отида да ми се скарат?! Знам, че ако отида, ще ми направят забележки! Ще ми наложат епитимия. Ако отида...  И някой казва: защо е такава картина, която дадохме за Църквата, това  ли е Църквата? Този дух ли донесе Христос в света? Затова ли Христос остави на земята нас, Неговите приемници – свещениците, но и теб-християнина? Христос ни е оставил като Негови ученици, за да показваме Неговото лице на целия свят и какво лице показваме? Ти казваш:  не трябва ли да кажем нещата с тяхното име? Да, ще ги кажеш с тяхното име, но твоето отношение да не е така строго и непреклонно. Какво ще правят другите е техен въпрос. Ако другият иска да пие вода, вино, т.е. да бъде или да не бъде строг, това е негова въпрос, той е свободен. Ти опил ли си се от Христовото вино? Ти имаш ли тази акривия(строгост) в живота си? Хубава дума - акривия в живота, строгост, но спрямо другия и дума  да не става да го критикувам, никой не ми е дал пълномощно да съдя другия, да му правя забележки, да му се карам. Напротив! Христос ми казва: внимавай как предаваш на другите тези неща, внимавай какво даваш на другия, внимавай в твоето отношение и изражение. Хората се ужасяват определени  пъти. Христос ни казва да имаме снизхождение към другите. Колко пъти да му прощавам, ако съгреши моят брат. Седем пъти? Достатъчно ли е?  Той казва не само седем,  а седемдесет пъти по седем, тоест много пъти. Снизхождение. 

 

Повече от нас не сме се научили на това, слушайки проповеди, слушаме беседи, четем, а след това отиваме и вземаме всичко чуто, отправяме го към  другите и им правим забележки. Докато Господ иска да проявяваме към другите това, което казахме - снизхождение, съчувствие, прошка, любов, великодушие. Колко хубави думи! Така че след това, когато виждат теб толкова благ, да усетят нещо, да усетят неподправеното опияняващо вино (на любовта), което ти пиеш, да те видят опиянен и да кажат- как си така?! Защо си такъв? Защо ме привлича твоето присъствие? Защо искам да ти говоря, да ти кажа моите мъки, зная, че си строг, че не правиш тези неща, които аз правя, но искам да ти ги кажа на теб.

- Защо идваш да ми ги кажеш на мене, строгия, докато ти живееш греховен и светски живот?

- Защото не ми се скара! Затова идвам. Не ми се караш и това ме трогва.

 

Затова пред Христос грешната жена плакала и Той й казал: простих ти много, защото силно Ме обикна. Сърцето ѝ жадува за любов, за топлина, за прошка, за благост, за сигурност, за Божията милувка. Ти виждаш само външното, виждаш една грешна жена и казваш: Кажи ѝ го! Грешна е, да ѝ го кажеш! Да ѝ се скараш! Ама, не  това е целта, а тя сама да се скара на себе си, сама да възстанови нейната връзка с Бога и сама да дойде и да заплаче. Разбираш ли? Колко хубаво нещо е да текат сълзи без никой да ти се скара, без никой да те удари. Твоето дете понякога ти дотежава, ти му удбри един шамар и  го накара да заплаче. Но нищо не постигаш така. Защо? Защото то плаче, тъй като си го накарал да изпита болка, защото си бил строг, но зъл строг, по лош начин, плаче и не след дълго, когато засъхнат сълзите му, знаеш ли какво ще направи? Ще възнегодува срещу теб и ще ти се нервира, ще се разгневи, ще се ядоса, ще изкара  вълна от себе си, един океан, който иска да избухне и да влезе в спор с теб. Но ако го беше погледнал така, както Господ погледнал св. ап. Петър и го накарал да заплаче, да плаче горчиво, с един поглед, (щеше да бъде много по-различно). Какво опиянение донесъл този поглед в душата на св. ап. Петър! Един поглед без много думи го накарал да се пробуди вътрешно и да порицае себе си. Ние вървим в обратна посока - отвътре навън. Но не става. Покаянието не идва насила. Покаянието, промяната на другия, на неговата душа не идва с твоето строго поведение. Ето – твоето вино трябва да бъде неподправено, чисто, опияняващо, когато го пиеш. На другия не давай същото, на другия бъди свободен да му кажеш: имаме от всичко - какво издържаш, детето ми? Какво можеш, колко искаш.

Сещаш се това, което казва майка Гавриила. Ти правил ли си някога това?  Питали ли са те  това, което попитали на майка Гавриила? Това само ми отговори. Тя не правила както правят много хора, които  съдят живи и мъртви и понякога заемат мястото на Бога, където Бог още не е съдил света. Когато била на мисия, тя дълго време не говорила на другите хора за Христос, но живяла Христос, тя самата била опиянена от Христос, обичала Го, но не Го налагала на другите, никого не карала насила да последва Христос. Тя помагала на прокажените, чистела ги, миела ги, с голи ръце, без да се гнуси, без да страхува, без да казва: ще се разболея! Ще се заразя! Нещо ще се си изпатя! Нищо. И другите я гледали, че тя никого не натискала, а ги оставила свободни, но това трогвало техните сърца. След известно време хората отишли и я питали:

- Я ни кажи, в кой Бог вярваш? Кой Бог те направи такава?

Тоест каква съм?

- Виждаме те, че си опиянена от любов, обичаш един Бог, Който те кара да обичаш нас толкова хубаво и искаме (да узнаем повече).

-  И какво искате, деца, аз не съм направила нищо, не ви принудих да правите нещо, не исках нищо от вас, не изисквах нищо.

- Знаем го! Затова казваме, че Бога, Който ти обичаш, по-скоро е истински Бог, Най-Добрият! Защото е Бог на любовта, свободата, истината, уважението към нашата личност. Ти ни уважаваш.

                                      
Написано от архим. Андреас Конанос 

                                                  превод: Константин Константинов






Гласувай:
14



1. lubovakoniamash - "Защото е Бог на любовта, с...
21.08.2015 10:21
"Защото е Бог на любовта, свободата, истината, уважението към нашата личност. "
Благодаря за споделеното Иво!
Поздрави,
Дора
цитирай
2. ivoki - Как може да очакваме милост, ако ние ...
23.08.2015 18:20
Как може да очакваме милост, ако ние не сме милостиви??
цитирай
3. ivoki - Темата за греха е вечна като земята. ...
24.08.2015 22:56
Темата за греха е вечна като земята. Ако се замислим по-сериозно и в друга посока, човешкият грях възниква още при създаването на света, по времето на Адам и Ева. Подлъгана от змията, Ева откъсва забранената ябълка и нарушава Божията заповед! Именно тогава Бог изпраща на хората добро и зло, а на жената отрежда с болка и сълзи да ражда децата си...
Всеки ден животът ни среща с хора, които сочат с пръст грешките на другите, без да виждат своите собствени. Истината е, че няма безгрешни хора. На света няма човек, който да не е съгрешил поне веднъж, а щом е кривнал от правия път няма право да съди никого. Никой не се замисля за своите грешки.
Всеки е вперил очи в другите и зорко наблюдава кой кога ще съгреши. Човек се опитва да бъде по-добър от другите с цената на всичко и животът се превръща в една надпревара за величие и кой е по-по-най... Хората стават все по-лоши, по-злобни, алчни и грешни. Но продължават да виждат само чуждите грешки, защото много по-лесно е да сочиш грешките на другите, отколкото да си признаеш:"Аз сгреших".
Но кои сме ние, за да съдим другите, нима не сме същите грешници, молещи за прошка?Много по-удобно е другите да са виновни, вместо сам да признаеш вината си. И когато някой каже: "Нека, който е безгрешен, пръв да хвърли камъка", никой няма да се осмели, защото всеки прави грешки, кой по-малки, кой по-големи. Но "човешко е да се греши, а божествено - да се прощава"...
цитирай
4. ivoki - Блудницата извършва грях от любов. ...
24.08.2015 22:56
Блудницата извършва грях от любов. Книжниците и фарисеите искат от Иисус да се изпълни това, което повелява законът, а именно да я убият с камъни. Бог надига за миг глава, но не за да каже "убийте я" или "пощадете блудницата", а за да каже: "който е без грях, нека пръв хвърли камъка върху нея".Силни думи, които са достатачни, за да спрат тълпата, готова да погуби грешната жена. Никой от тях не посмява да хвърли и един камък, защото всеки от тях е грешник. Кой по-малко, кой повече, всички те са хора и като такива правят грешки, от които после да могат да се поучат. Няма безгрешни хора, но човек, който се поучава от грешките си, е мъдър.
Има грешка - има и прошка! Грехът и прошката - това са две неща, с които човек се сблъсква почти всеки ден. Грехът - това е нарушаване на нормите и законите. Нарушаване на Десетте Божи заповеди и незачитане на Божията воля. Старите хора казват, че човек не бива да заспива сърдит.
Ако волно или неволно сте обидили някого, ако сте наранили неговите чувствата и достойнтвото му - извинете се, поискайте прошка. Защото понякога прошката закъснява - човек си отива от този свят, а съгрешилият цял живот ще носи вината и греха в себе си... Прошката е чудо, която на мига освобождава душата ни. Прощавайки, ние отхвърляме омразата към другия. В ума и душата ни настава покой. Прошката е нещо лично и искрено, човек трябва да прости с цялото си сърце и душа, за да се пречисти от гнева и омразата.
Почти е невъзможно човек да не извършва грехове, но преди това трябва да помисли за примера, който ще даде на други хора, да помисли за наказанието и накрая да поиска прошка. И освен на другите, човек трябва да прости и на себе си.
А ако някой смята, че е безгрешен – нека пръв хвърли камъка.
Прочетено в нета
цитирай
5. stela50 - !!!
28.08.2015 12:51
...Защото е Бог на любовта, свободата, истината,
уважението към нашата личност...
С милост и благост, както казваше моята баба.
Понякога е толкова трудно да простиш... да, прошката е чудо.
Благодаря за споделеното !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3800462
Постинги: 2782
Коментари: 3628
Гласове: 10171
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031