2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
В последно време, в моята килия, четейки часове всеки ден , попадам на изключителни текстове , които ме навеждат на много дълбок размисъл. В моят не малък опит в живота , живеейки не само в България съм преживял много и съм намерил мирът и равновесието в себе си. Не си бях задавал въпросът как така се е случило това. Съвсем "случайно" попаднах на беседите на архим. Андреас Конанос и си дадох сметка за доста неща в живота и в частност в моя живот. Мисля, че съм постигнал, в живота си, повече от колкото съм очаквал и дори мечтал. И това не е в материален план, макар , че имам предостатъчно за да живея спокойно и дори да мога да помагам на околните хора. Моето богатство е в духовен план. Намерих в себе си мир и макар и сам никога не съм самотен. Ставайки от сън благодаря на Този мой Единствен Истински Приятел - Бог , за всичко, което ми е дал, дава и ще ми даде даром в моя живот. В молитвите си беседвам с Него и това ми дава спокойствие и радост , кара ме да се чувствам щастлив и защитен, доволен и благодарен за всичко, което имам или нямам. Защото кой по добре знае какво ми е необходимо освен най- добрият ми приятел Бога? Понякога получавам уроци с неблагополучия и изпитания, но аз съм благодарен за тях, защото ме научаават на нещо и ме правят по силен и мъдър. Скоро ми се случи да ме заболи от поведението на един човек, когото обичам и на когото съм дал частица от душата си. Много ме заболя. Но са замислих и си отговорих, че това е урок, който получих. Да не се привързвам към нищо земно. Припомних си и Евангелският текст по този повод.
"19. Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат;
20. но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат;
21. защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви." /Мат.6:19-21/
И намерих отново мирът и радостта в себе си.
А сега ви предлагам един много поучителен текст, за хората , които не понасят радостта:
By Ivo Ki
**************************
Ти се задавяш в мисли, които те карат да виждаш всичко в живота в черно. Недоумявам защо правиш това, недоумявам и определени пъти си поставил като цел в живота си да мислиш постоянно за неприятните неща, да виждаш всичко наопаки и отчаяно. Казват ти: "Имаш дом!" А ти: "Какво като имам? На мене ми липсва това и това!"- Имаш дом! Всеки ли има дом? Плащаш ли наем? Твой е? Твой е! И пак не го оценяваш. И дори да живееш под наем - лесно ли всеки днес да наеме дом? Не го оценяваш, не го разбираш. Знаеш ли какво правиш сега? Сякаш казваш – "Боже мой, не разпознавам Твоя дар, не го разбирам, не го ценя!" И предизвикваш Бога, предизвикваш самия живот да ти вземе този дар, не от отмъстителност, а защото вижда, че дарът е загубил своята цел. Ако дарът, който Бог ти изпраща, за да те направи по-чувствителен, по-мек, по–признателен, по-смирен, по-доволен, по-спокоен човек, не те прави такъв, тогава защо да го имаш? И Бог казва: "Донеси го, остави го, донеси го да ти го взема малко - не защото не искам да ти го дам. Аз искам да ти дам и други, но не можеш да задържиш малкото и да ти дам многото? И не мисли", че понеже имаш малко или много, ще си по-щастлив." Хленчещият е хленчещ и с много, а щастливият и спокойният е такъв и с малко. Това, което казва св. ап. Павел – "Научих се да живея и с много, и с малко. И в лишение да съм, и на изобилие да се наслаждавам. Във всичко да съм доволен. Намирам такива помисли, привеждам ги в мене и не се оплаквам." Спри жалването. Научи се да благодариш на Бога дори за нещата, които се случват наобратно в живота ти. Как да стигнем момента, където един човек казвал: "Благодаря Ти, Боже, че имам рак!" Тука аз не благодаря, че имам здраве! Как да благодаря, че имам рак? Друг казвал: "Благодаря Ти, Боже, че се разболях!" Защо го казва, след като се е разболял?: "Да, но болестта знаеш ли колко ме поучи, леле! Научих се на търпение, любов, смирение, молитва, незлопаметност, надежда, вяра, мислене за смъртта, надеждата във възкресението – всичко това го научих от рака. Не е ли дар?" И другият го изгледал. И другият има всичко, пращи от здраве, но душата му била в униние. Знаеш ли какво е да имаш здраве и да имаш униние? Знаеш ли какво е да имаш всичко и да не знаеш какво ти е виновно и какво ти липсва и постоянно да се жалваш в живота? Ама казва: "Аз, отче, се разведох, скарах се с мъжа си, жена ми не ме иска, ще се разведем – е как да бъдем доволни?" Но и тези неща – ако вложиш проблемите в Божия ум и помолиш Бога да ти каже Неговата мисъл, ще направи така, че да разбереш, че и за тези неща трябва да кажеш: "Благодаря!". Казвам ти го. Навярно не можеш да го кажеш днес, защото не можеш, защото, ако раната е прясна, и раздялата е отскоро – не можеш да разбереш, че дори това е било за твое добро, т.е. това, което ти се е случило. Казвам ти го, истина ти казвам. Благодеяние е.
Благодарим Ти за всички видими и невидими благодеяния. Всичко в живота е дар от Бога. Но не си видял така нещата. Не си ги видял. "Мъжът ми липсва половин година по корабите и аз какво съм виновна да се лишавам от него и да съм сама и да се притеснявам" – казвала една жена. След това старец Паисий говорил на тази жена и й припомнил нейната неблагодарност, защото била забравила: "Защо си такава? Сещаш ли се, когато беше млада и се косеше и казваше: Боже мой, искам да стана монахиня и защо да не стана калугерка и да не се посветя на Тебе? Не го ли казваше?" - "Казвах го, но след това в мене надделя това – хайде да се оженя, защото не мога!" - "Добре. Бог е чул молитвата, когато каза, че искаш и двете и не знаеше какво да избереш. А сега негодуваш." - "Е как да не негодувам, след като мъжът ми отсъства половин година!" - "Ама ти не се ли молеше да си сама като монахиня и след това казваше: да се оженя или да стана монахиня. Ето отговорът от Бога." И жената се шокирала и си припомнила, че наистина на младини молела Бога да направи едно от двете, но не знаела какво да реши и Бог я направил калугерка половин година, защото, когато мъжът й бил по корабите, тя живяла сама с децата си и така била посветена на Бога, на служение и себежертва, и другата половина от годината като съпруга със съпруга си и децата - водила нормален семеен живот, когато мъжът й половин година бил с нея. И тя казала: "Леле, имате право!" - "Вместо да негодуваш – й казал старецът - мисли!"
Ако помислиш правилно, ако се просветли умът ти, който е помрачен от скръб, от депресия, от тревога, от умора, от този ропот и скорост, която имаш, защото някои по навик мислят постоянно за неприятните неща, така са свикнали и са се научили. Някои хора не понасят радостта. Не я понасят. Даваш им радост и не могат да разберат, че Бог им дава радост, не я асимилират, дълбоко в себе си не я искат. Не говоря лъжи. Казваш: "Възможно ли е някой да не иска радостта? Ама сериозно ли говориш? Ама всичко за това се борим - да се радваме!" Когато обаче радостта дойде да те намери - някои чувстват голяма сигурност с това да имат проблеми, да се занимават с проблеми, те да изпълват живота им, да имаме с нещо да се занимаваме! Можем да направим една кавга да мине денят. Не могат да свикнат с мира и спокойствието, с поправянето на проблема, затова виждаш хора, на които се решава даден проблем и след това търсят друг и самички си създават проблеми. Не поради активност и съзидателност, а поради това недоволство, което имат, което отново иска нов материал, за да недоволства. Иска да му дадеш материал да недоволства и го търси.
Написано от архим. Андреас Конанос
превод: Константин Константинов
29.08.2015 00:39
Бъдете жив и здрав!
29.08.2015 12:02
2. ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ
3. КОГАТО ДУШАТА ВИ ИСКА МИР И ПОКОЙ
4. ЗА БОЛКАТА
5. В МИГОВЕ НА БОЛКА
6. ЗА ИСТИНАТА И НОВАТА ЕПОХА
7. ЗАЩО ВИНАГИ СМЕ НЕДОВОЛНИ ?
8. НЕПРЕХОДНА МЪДРОСТ
9. НЕЗАВЪРШЕНА МИСИЯ НА ЗЕМЯТА
10. 10 СПОДЕЛЕНИ ПРАВИЛА В ЖИВОТА
11. ЕДНО МЪДРО ЧЕТИВО
12. ИЛЮЗИЯ ИЛИ СЪН
13. ЕДНО РАНЕНО СЪРЦЕ
14. ЗА КРЪСТНИЯ ЗНАК, КАК ДА ГО ПОЛАГАМЕ.
15. ЗА ВЯРАТА,БЛАГОЧЕСТИЕТО , БОГ И ЗА НАС.
16. УМЕЕМ ЛИ ДА ПОМАГАМЕ??
17. ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ
18. НАДЕЖДА ЗА СРЕЩА ...... НЯКЪДЕ ТАМ.......
19. КАК ДА ПОЛУЧИМ ДУШЕВЕН МИР
20. НЯМА КЛЕТКА 3А ДУША !
21. НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ВЕРНОСТТА.
22. ИЗБРАНИ МИСЛИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
23. ТАЙНИТЕ, КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС.....
24. СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОБИЧАМЕ ТАКА ?
25. ЗНЕМ ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ?
26. ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ОБИЧ И ПОЕЗИЯТА
27. ВСИЧКО Е ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ