Чудно нещо са думите! Те имат огромна мощ. Излизат от устата навън и могат или да разкрият, или да скрият онова, що е у нас. Те дават крила на раждащите се в съзнанието ни мисли. Те могат да носят радост, благословение, насърчение, а могат и да нараняват, да огорчават и дори да убиват. Св. ап. Яков казва за езика: „С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие. Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде! Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода?” (Иак. 3:9-11)

С каква отговорност е свързана употребата на езика! И колко злини причинява злоупотребяването с него! Като има предвид това, Господ Иисус Христос казва: „По думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден” (Мат. 12:37); и още: „За всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден!” (Мат. 12:36) Щом толкова голяма е отговорността за празните думи, колко по-тежка е тя за думите, изпълнени с грях и злоба!

Който празнослови, той не е далеч от това да почне и да злослови!

(Из „Молитвата на св. Ефрем Сирин в светлината на светоотеческото нравоучение”, архим. Серафим (Алексиев)