Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2016 00:52 - ЗА МИТАРЯ И ФАРИСЕЯ
Автор: ivoki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1433 Коментари: 2 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

НЕДЕЛЯ 16 СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ
на Митаря и Фарисея

Светата Църква, като чадолюбива Майка, започва от днешния ден постепенно да ни подготвя за предстоящите дни на пост и покаяние.
Три недели има до началото на Великия пост, а в светия храм вече се разнася умилителната песен „Покаяния отверзи ми двери, Жизнодавче!” – Отвори ми вратите на покаянието, Животодателю!
Великият пост заема особено място в годишния църковен кръг и има в нашия живот извънредно важно значение.
Като време за пост и покаяние, той изисква от нас съответно настроение на духа.
Днешната неделя е Неделя на Митаря и Фарисея. И ние чухме от литургийното свето Евангелие Притчата за Митаря и Фарисея (Лук.18:10-14), която именно ни разкрива с какво настроение трябва да пристъпим към Великия пост.
Първото нещо, което се изисква от нас, това е: да не се мислим за праведни. Човеците, които се мислят за праведни, никога не се стараят да растат духовно. Към обнова и нравствено издигане ни движи недоволството от сегашното ни духовно състояние. Трябва: да съзнаем, че сме грешни и да почуствуваме тежестта на греха и да се обърнем към Бога за милост и прошка. Тогава ще започне в душата ни чудната пролет на нашето възраждане.
Фарисеят от Притчата се мислел за праведен. Той бил обзет от дух на самодоволство, самоуслаждание и високомерие. Смятал, че всичко бил изпълнил, че не бил като другите човеци,като грешниците, или като митаря, който като него бил в храма и се молел.
Фарисеят влязъл в храма да се помоли. И чуйте го, що говори:”Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам!”
Такъв човек ще направи ли крачка напред в духовния си живот? – Съвсем не!...
Митарят съзнавал своето недостойнство, затова стоял в храма далеч от святото място: не смеел дори да подигне очи към небето но се удрял в гърди и казвал: „Боже, бъди милостив към мене грешника!”
Ето това митарево настроение трябва да обземе и нас и с него да пристъпим към великопостния подвиг!. . .
Братя и сестри,
Нека всеки от нас съзнае, че е грешник и то голям грешник! Свети апостол Павел, като говори за грешниците, казва за себе си: „от които пръв съм аз” (1Тим.1:15). Ако този велик по живот и дейност апостол, ако това светило счита себе си за пръв грешник,то какво можем и трябва да кажем ние за себе си? - Какво сме ние в сравнение с апостола Павла? – Нашият живот е пълен с грехове!...
Признали истината, че сме грешници, трябва да ни обхване скръб за греховете ни, горко да ги оплачем и от все сърце да просим от Бога милост и прошка; със сълзи и въздишки да викаме към Господа:
- Господи, като размишляваме за множеството, извършени от нас, лоши деяния, като правим преглед на нашите мисли, чувства, желания и намерения, на нашия живот, ние се ужасяваме и треперим!... Но, надявайки се на Твоята велика бащинска милост, като Давида викаме към Тебе, нашия небесен Отец: Помилвайни, Боже, по Твоята голяма милост!
Ние, грешните, пристъпваме към Тебе, нашия Бог и Владика! Не смеем да погледнем към небето, но само се молим и викаме: Господи, дай ни сълзи и сили, за да оплакваме своите грехове! Ние знаем, че „блажени са плачещите за греховете си, защото те ще се утешат” (Мат.5:4)!
Тези мисли и чувства и това покайно настроение, тези преживявания трябва да са нашата първа стъпка към Великия пост. С такова разположение на душата трябва всеки да си излезе днес от храма! И не само да си излезе с него, но и да го запазим !
Запомнете добре, братя и сестри:
Гордостта заслепява човека и му пречи да познае себе си. Напротив: смирението отваря духовните му очи и му помага точно да прецени себе си.
Гордостта пречи на човека да се поправи, а смирението го води към изправяне и съвършенство.
На горделивци – казва Писанието - Бог се противи, а на смирените дава благодат (Иак.4:6; 1Петр.5:5).
Затова и Спасителят завършва Притчата за Митаря и Фарисея така: „Казвам ви, че митарят отиде у дома си оправдан повече, отколкото фарисеят; понеже всеки, които превъзнася себе си, ще бъде унизен; а които се смирява, ще бъде въздигнат”.
Да се смирим, прочее, като митаря, за да се удостоим с неговото оправдание!
Нека всеки често из дълбините на душата си да вика към Бога, като митаря: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!” Амин







Гласувай:
14
0



1. ivoki - ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН
22.02.2016 00:44
НА ФАРИСЕИТЕ И МИТАРИТЕ.
ВИЕ ОТ КОИ СТЕ?
цитирай
2. 1997 - Простете, ако неволно ви засегна, но
24.02.2016 08:37
1. като атеист смятам позицията на Митаря (митничаря) за много неубедителна. След като е унижавал хората и прибрал от тях освен божието, кесаревото, но и своето, той си бие главата в плочите пред бога за да измоли милост, вместо да стане почтен, какъвто май хич не иска. Митарят не ми е пример.
2. имам не-настойчиво предложение, християнския морал и поведение да прокламирате И в категория "Лайфстаил". Имам предвид, че това е начин на живот и е добре за всички ни да се противопоставя на консуматорския "лайфстайл"
3. уважавам религиозния ви избор
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2606417
Постинги: 2603
Коментари: 3538
Гласове: 9177
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031