Ако аз съм православен човек, то съм длъжен да разбирам, че няма случайни хора в моя живот, и всеки човек, когото Бог изпраща при мен,- това е човек, който ми е нужен, дори той да е раздразнителен, гневлив, зъл, но моята реакция срещу него показва, че аз не се различавам много от него. Както говорят светите отци, най-главното е, че аз съм длъжен да гледам, какво става вътре в мен. И тогава става ясно, че най-главният враг седи вътре в мен- това са моите страсти, моята раздразнителност, моята гневливост, духът на злобата, който често не забелязвам.А този човек, когото Бог изпраща, събужда тези скрити в мен качества, тоест той ми показва моите грехове. Но това пък е велико щастие, защото да виждаш своите грехове- значи да виждаш началото на своето спасение, началото на своето поправяне, началото на своето очистване. Затова светите отции са заповядали да се молим за своите врагове, които ни помагат да видим нашата собствена вътрешна нечистота.
                                                       Архимандрит Георгий Шестун

и аз съм разсъждавала върху това.:)
Излиза, че гневливите хора са в по-добра позиция, защото на тях им се пращат кротки хора, които трябва уж да ги научат на доброта.
Мисля, че така не е честно!

И тогава става ясно, че най-главният враг седи вътре в мен- това са моите страсти, моята раздразнителност, моята гневливост, духът на злобата, който често не забелязвам.
ПОЗДРАВ,
ДОРА

не са случайни и хората, които срещаме по пътя.
...най-главното е, че аз съм длъжен да гледам, какво става вътре в мен.
И тогава става ясно, че най-главният враг седи вътре в мен -
това са моите страсти, моята раздразнителност, моята гневливост,
духът на злобата, който често не забелязвам...
Поздрав, Иво !

Притчи 28:13 Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги признава и оставя, ще намери милост.