Повдигнах очи към небето
На теб Господи да се помоля.
В болката утеха да намеря.
В раздялата покой да сътворя.

***
Все по често старите приятели,
в отвъдното си заминават
а аз тук си оставам все по сам
и с чувството за изоставен.
***
Когато от болка обладан
за хората се дистанцирам
когато за да не товаря никой
в черупката си се затварям.

***
Така и никой не разбра
че страдам, страдам..страдам
Никой не помисли за ранената душа
а някой ми каза дори:
”От щастие ти ме лиши....“
***
Запитах се пред гроба на приятел,
Защо толкова страдам за теб?
И си отговорих много лесно:
Защото би разбрал болката ми честно.
***
Така както душата ми ридае,
така както се разбирахме като деца
Защото беше ми и брат и сестра
Когато те бяха нейде по света....
***
Животът, с пътищата си, ни раздели,
останахме сами, макар и със семейства
изминаха години , децата станаха големи
а ние все така си бяхме неразбрани.
*****
Почивай в мир приятелю любими,
И нека Бог душата ти да упокои.
Останаха много неизказаните думи
За времето , когато си бяхме сами.......