Старо куче съм аз
Повдигам глава
чул нещо в мрака.
Мърдам уши дочул
ромонът на дъжда.
Лежа си на прага
пръска ме дъжда,
но поне съм на завет.
Нека вали !
Няма къде да отида.
Лапите ми свити
колко много тежат.....
Боже колко съм остарял.
Всъщност умирам от глад,
но май не е само за храната,
която всички забравят да ми дадат
а за тяхната обич.....

*****

Преди години имаше за мен
и кокъл и покрив и любов
Пазех аз двора и ми се радваха
И ме прегръщаха и ме галеха
И аз обичах всичките тях.....
Стар пес съм и изкимтях без глас
в спомена за толкова обич.
Мръднах опашка и после замрях
С поглед в тъмното беззлобен.
Свих се на купчинка и заспах
сънувайки сън за минал живот.

********
Сняг заваля и натрупа,
после изсипало снежния товар
небето се вгледа, оцъклило се
с безброй далечни звезди
в малката пряспа от сняг
на земята открило
И в безкрая се появи
нова мъничка звездичка
на една изстрадала душичка.....
Стара забравена от всички.......

09.12.2016 г.

Ivo Ki
с/о Р.Даскалова

... но навяват тъга :- ((( ...
А на небето ( за всеки от нас ) грее ПОНЕ една звездичка на НЕзабравена душичка ...

Мирен ден, Иво!