Рече Господ тази притча: царството Божие прилича на синапово зърно, което човек взе и посея в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му. И пак рече: на какво да оприлича царството Божие? Прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото. И минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Иерусалим. А някой Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? Той им рече: подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат.
След като стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да викате: Господи, Господи, отвори ни! И когато Той ви отвори и рече: не ви зная откъде сте, тогава ще почнете да казвате: ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Ти поучаваше. И Той ще рече: казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда.
Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън. И ще дойдат от изток и запад, и север и юг, и ще насядат на трапеза в царството Божие.

Евангелско четиво в събота преди Рождество Христово
(Лука 13: 19-29)