Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2017 00:51 - КАКВО Е ДА ОБИЧАШ СЕБЕ СИ ? ЧАСТ ПЪРВА
Автор: ivoki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 947 Коментари: 2 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

     Моят живот е мотивиран само от това , че средно дневно чета около 300 страници и пиша различно всеки ден и  ме четат около 1000 човека , всеки ден, на различни места.
     В няколко публикации , ще споделя нещо прочетено, на части, за да не ви отегчавам и за да го прочетете. Зная , че дългите текстове малко хора ги четат.
      Приятно четене.


Обичта, насочена към различни обекти, не буди възражения, смята се за добродетел да обичаш другите, но да обичаш себе си е грях. Предполага се, че не обичам другите толкова, колкото обичам себе си, че това чувство се равнява на егоизъм. Подобно схващане е намерило място в западната мисъл. Калвин окачествява обичта към себе си като „напаст“. Фройд говори за същото понятие в психиатрично отношение, но независимо от това преценката му не се различава от тази на Калвин. За него да обичаш себе си е равнозначно на нарцисизъм, на обръщане либидото към себе си. Нарцисизмът е ранният стадий в развитието на индивида и всеки, който в по-късните етапи на живота се върне към нарцистичния стадий, е неспособен да обича. При екстремни случаи такъв човек е душевноболен. Фройд приема, че обичта е израз на либидото и че то е обърнато или към другите — обич, или към самата личност — обич към себе си. И двете форми на обич са взаимноизключващи се в смисъл, че колкото повече има от едната, толкова по-малко — от другата. Ако обичта към себе си е нещо лошо, следва, че саможертвата е добродетел.
Тези размисли (поставят въпросите: Подкрепят ли психологическите наблюдения тезата, че има основно противоречие между обичта към себе си и към другите? Дали обичта е еднакъв феномен с егоизма, или те са противоположности? По-нататък, дали егоцентризмът на съвременния: човек реално означава грижа за самия него като личност с всичките интелектуални, емоционални и сетивни. аспекти на въпроса? Не се ли е превърнал „той“ в придатък на собствената си социоикономическа роля? Идентичен ли е неговият егоизъм с обичта към себе си и дали не се дължи на отсъствието й?
Преди да разгледаме психологическия аспект на егоизма и обичта към себе си, трябва да изтъкнем логическата неистинност на твърдението, че обичта към другите и обичта към себе си се изключват взаимно. Ако е добродетел да обичам съседа си като човешка същество, трябва да бъде добродетел — а не порок — да обичам себе си, понеже аз също съм човешко същество. Няма концепция за човека, в която да не съм включен. Доктрина, утвърждаваща подобно изключване, се оказа органично противоречива. Изразената идея в библейското „Обичай ближния си, както обичаш себе си!“ предполага, че уважението на собствената ни цялостност и уникалност, обичта и познаването на самия себе си не може да се откъсне от обичта и уважението към друг човек. Обичта към самия мен е неделимо свързана с обичта към другите хора.

                                                       Следва.......

image





Гласувай:
10



1. emi1ts - " Уважението
24.01.2017 05:39
на собствената ни цялостност и уникалност, обичта и познаването на самия себе си не може да се откъсне от обичта и уважението към друг човек..."- Подкрепям и споделям този начин на мислене!Поздрави Иво!Хубав ден!
цитирай
2. vilish - „Обичай ближния си, както обичаш себе си!“
24.01.2017 21:19
Според мен, липсата не себеуважение и обич към себе си, води до невъзможност човек да изяви всичко хубаво и стойностно, заложено в същността му.
А прекалената самовлюбеност и увереност в превъзходство над околните, обикновено наранява ... Особено близките хора.

Спокойна вечер, Иво!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3812223
Постинги: 2782
Коментари: 3628
Гласове: 10173
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930