И В ЗАКЛЮЧЕНИЕ :

Природата на самопожертвувателността е съвсем очевидна в отношенията към другите и най-често, за нашето общество, във влиянието на самопожертвувателната майка върху нейните деца. Тя мисли, че в резултат на саможертвата й децата ще разберат какво е да бъдат обичани и от своя страна ще узнаят какво е да обичаш. Резултатите обаче не съвпадат с нейните очаквания. Детето не изглежда радостно като лице, което е убедено, че го обичат. То е разтревожено, напрегнато, безпокои се да не би майка му да не е доволна от него, обзето е от вълнение да не би да я разочарова с поведението си. Обикновено децата се тревожат от скритата враждебност на майка си към живота, нещо, което те повече усещат, отколкото разбират, и в края на краищата същото чувство ги обхваща и тях. Ефектът от „самопожертвувателната“ майка не е по-различен от този на себичната. Всъщност той е по-неблагоприятен, понеже самопожертвувателността на майката не позволява на децата да проявят критично отношение към нея. Те се чувстват задължени да не я разочароват. Под маската на добродетелта децата се възпитават в дух на недоволство от живота. Ако човек има възможност да изследва как действа върху децата си майка с истинско чувство на обич към себе си, ще разбере изключително благотворната роля на нейната обич в осигуряване на детето да изживее истинска обич, радост и щастие.
Размислите върху чувството да обичаш себе си могат да бъдат най-добре обобщени с думите на Майстер Екхарт: „Ако обичаш себе си, ти обичаш всички други, тъй както обичаш себе си. Докато обичаш друг човек по-малко, отколкото себе си, не ще успееш да обичаш себе си. Ако обаче обичаш всички еднакво, включително и себе си, ще ги обичаш като едно лице и то е единението на Бога и човека. Тъй че голям и праведен човек е оня, който, обичайки себе си, обича еднакво и всички останали.“
                                                                          Край.

                                               Ползвани материали от "Изкуството да обичаш"                                                                                                           от Ерих Фром


  
  ДАНО СЪМ ВИ БИЛ ПОЛЕЗЕН !                                      

 

за интересните и полезни размисли!Много ценно и трудно постижимо e посланието отправено в края на текста,но стремежът към това ,според мен ще допринесе да се развиваме в тази посока! ! Хубави дни!

ЧЕ МЕ ПОСЕЩАВАШ И МЕ ЧЕТЕШ !

От опит знам, че прекалената жертвоготовност не е полезна нито за даващия, нито за хората, към които е насочена. Във всичко е добре да има баланс. Както е в природата. Пренебрегвайки собствената си стойност, човек не може да бъде в мир със себе си. А прекалено обгрижваният се старае да не разочарова, с което прикрива себе си или ( зависи от взаимовръзките ) не се интересува какво се прави за него ...
Извини ме за многословието ! :)
Хубава вечер!