Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2017 01:17 - ПРОЧЕТЕНО В НЕТА , НО ПРЕЖИВЯНО НЯКОГА.....
Автор: ivoki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 516 Коментари: 0 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Има хора, които никога не си тръгват от живота ти. Има истории, които никога не приключват...

Познаваш ме, нали? Знаеш всяка частица в мен, всяка мисъл, всяка емоция. Довършваш мисълта ми, откриваш разликата във вида ми. Обичаш ме въпреки всичко.

Обичам те въпреки всичко! Знам всичко за теб. Знам и най-тъмните кътчета на душата ти. Знаеш моите. Знам любимата ти песен. Знаем, че можем да кажем всичко един на друг.

Всичко! Нямаме тайни, няма лъжи. Нашата любов е свобода! Свобода! Няма ревност. Аз съм твой, ти си моя. Ти си с друг, аз съм сам Обичаме ги, но е друго...

Бог знае защо не сме заедно! Бог знае, но не и аз и ти! Не!

Разстоянието не е причина, нито годините, в които не се видяхме. Може би аз не направих нищо, а може би ти! Но какво от това? Времето отмина, изживявахме всеки миг и бяхме във вечността!

Ти беше моята пътеводна звезда и за теб написах най-красивите неща. А аз за теб? Може би най-силната любов. Така става, когато се сблъскат два урагана. Ти си много горда, каквато съм и аз. Характери, пропити с гордост и достойнство. Своенравни и упорити глави. Винаги сме били сами!
Имали сме всеки, когото пожелаем, но не сме имали тази дива страст, която сме аз и ти. Сблъсък на две звезди. Огън!

Обичам те! То е малко да се каже. Това е обожание, а не любов! Ти остави следа в мен! Ти ме промени! Аз съм това, което ти оформи! ТИ! Аз съм твоят диамант! И никога твой! Ти си моят диамант и никога моя!
Отдавна вече не питам защо... Не питам.

Научих се да се радвам на всеки миг с теб. И ти продължи по своя път. И аз продължих по моя. Не се скарахме, не успяхме да се разделим. И ти го знаеш, и аз го знам. Ще мине време, ще минат години и всичко ще е същото.
Сърцето ще е вечно младо и ще обича все така. Безумно! И целувките ще парят, ако пак ги има...

И няма думи, с които някога на някого да го опишем. Няма да го споделим...
Простихме всичко само за да си говорим. За да се видим отново, за да усетим пак онова спокойствие на срещите. Онази радост от познатия глас, усмивка от блясъка в очите. Примесени с тъга. Утехата, че някога отново ще се видим ни крепи. И след 70 години ще те помня! Не, ще те обичам, защото това си ТИ!

image






Гласувай:
10
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2606373
Постинги: 2603
Коментари: 3538
Гласове: 9177
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031