Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03.2017 22:12 - НЕЩО МЪДРО !!!
Автор: ivoki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1084 Коментари: 1 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Често се случва в началото на някой пост да ме обхванат мрачни мисли. Уж човек трябва да е спокоен, да се е умиротворил, но има неща, с които така и не можах да свикна. Едно от тях е „голямата духовност”, която избликва в такива периоди от годината.
И все се сещам за онази приказка, която българският народ е измислил: „Накарай мързеливия на работа, че на ум да те научи”.
Можем да я перифразираме така: „Накарай днешните православни на пост, че на духовност да те научат”...
Трудно ми е да събера целия букет от „мъдрост”, на които се натъквам. Например, сигурно сте чували, че „постът е натрапен на миряните от монасите”, а също и че „не е задължителен”, че „яденето всъщност изобщо не е важно, важен е духовният пост, а не телесният”, че „главното е да обичаш, а не дали ядеш пържоли” и т.н.
Ако поставим някои от тия твърдения на местата им, те ще се окажат верни. Въпросът е в това каква е мотивацията да си ги говорим.
Имам едно просто предложение за поста - просто спрете кебапчетата. Спрете да ядете храни от животински произход. Това е началото на истинския пост. То е поставено от отците не случайно.
Те са познавали човека много по-добре от нас.
Причината да не се яде месо и да не се ходи на шумни забави в определени периоди от годината е много проста - това помага на човека да погледне в себе си.
Помага му, ако иска да се покае, да се промени.
Всеки, който е опитал този труден процес на покаяние, е видял колко сериозно нещо е духовният живот.
Тогава отпадат приказките за „голямата любов” и за това, че е „важно да обичаш всички хора, а не какво ядеш”.
Всеки, който наистина е погледнал вътре в себе си е видял опустошенията, които грехът нанася в и около него. Разбрал е колко далеч се намира от Бога. Колко далеч е от всяка добродетел.
И е осъзнал, че телесният пост е лесен, но истински труден е духовният.
Ако човек не може да се справи с едно кебапче, как може да твърди, че е достигнал най-високото ниво на духовно съвършенство - любовта?
Великият познавач на човешката душа св. Теофан Затворник казва, че външни прояви на благочестие без вътрешен живот са възможни, но вътрешен живот без външни прояви е невъзможен.
Или иначе казано - възможно е да не ядеш месо, но духовният ти живот да куца, но духовен живот без плътски лишения е невъзможен.
Съвременните хора искат да измислят някакво християнство без подвиг, без покаяние, без сражение, без лишения.
Християнство, което не е аскетично, а угаждащо на себе си, „преяло християнство”. Християнство, в което възкръсваш, без да си се разпънал. Православието ти е
послужило за това да подкрепиш с Евангелието тщеславното убеждение, че си супер готин и духовно извисен.
Просто да спрем да ядем.
Толкова ли е трудно?
Да, знам, трудно е. Светът никога не е ял така, както сега.
Направо се пръсва от лакомства.
И това говори за духовното му ниво.
Само преди 100 години, че и по-малко, хората са имали месо на трапезата си само на празници.
Но на тия хора не е било трудно да им обясниш нещо за духовния живот. Сега е друго. Понякога се чудя дали месото не подхранва по някакъв чуден начин гордостта.
Има една прочута мисъл на св. Василий Велики, че човек трябва да се въздържа не само от телесна храна, но и да не „яде” братята си. На мен много пъти ми се е случвало да се въздържам от блажни ястия, но дори и в тези моменти съм продължавал да „ям хора”. Казвам си: „Ще спра, ще се откажа от този вреден навик”, но после продължавам. Едно време бях така с цигарите. Решавах: „Ще престана”, но после пак пушех. Накрая се изправих пред иконата на Господа и Му казах: „Христе, ти виждаш, че ще умра от тия цигари, но не мога да ги спра, ако не ми помогнеш, защото ми се услаждат”. Няколко дни по-късно се разболях толкова тежко, че нямаше как да пуша цяла седмица. И някак си успях с Божия помощ да ги откажа. Така трябва да стане и с „яденето” на хора. Те също да сладки. Направо не се усещаш как си ги излапал. Обичаш ги, но ги „ядеш”. Нараняваш ги, а после казваш: „Е, те са си такива.
Те са виновни. Аз трябваше да кажа истината”. Много жестока е тая наша “истина” и често няма нищо общо с Христовата правда.
Забелязали ли сте, че в днешно време никой за нищо не е виновен и почти всички разбират от всичко. Освен футболът и политиката, Православието също е популярна тема.
Всеки, който се е кръстил, вече се изказва каква трябва да е Църквата.
А като гледам и некръстените имат мнение по тоя въпрос.
Много ми е мъчно, че не виждам у хората елементарен свян. Учудвам се на лекотата, с която днес мнозина се произнасят по сложни духовни въпроси. Все едно възрастните в семейството са се събрали да решат някой финансов проблем и отнякъде влиза 5-годишното им разлигавено дете и почва да им обяснява какво трябва да правят.
Тези хора, у които наистина виждам духовен живот, все си мълчат.
И не се обаждат по духовни теми, ако не ги насилиш.
В Църквата всичко е по желание. Самото спасение може да се извърши само по желание, а не по задължение.
Част от това желание е сражаваш с щенията на плътта, да се подвизаваш...
---------------
ПРОСТО СПРЕТЕ КЕБАПЧЕТАТА
свещеник Владимир Дойчев
image



Гласувай:
10



1. lubovakoniamash - "Ако човек не може да се справи ...
18.03.2017 11:07
"Ако човек не може да се справи с едно кебапче, как може да твърди, че е достигнал най-високото ниво на духовно съвършенство - любовта?"-много вярно Как наистина ? Излиза, че ако твърди обратното е лицемерно.
Поздрави за поста Иво, харесвам мъдрите думи на отец Дойчев, винаги чета негови публикации с най-голям интерес и удоволствие.Прекрасен свещеник и човек.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3801850
Постинги: 2782
Коментари: 3628
Гласове: 10171
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031