2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Днес е Кръстопоклонна неделя – Неделята, когато се изнася светият Кръст, за да му се покланят и да го целуват богомолците и да черпят от него духовни сили за продължаване на великопостния подвиг. В литургийното свето евангелие (Мар. 8:34-38 и 9:1) също се говори за кръст. Там се казва: Иисус, „като повика народа и учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“. И друг път Спасителят говори за кръст. Например: на богатия момък (Мат. 19:16), който Го запита: „Какво да сторя, за да наследя живот вечен?“, Той му каза: „Едно ти не достига: иди продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста“ (Мар. 10:21). На учениците Си рече: „Който не зема кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене“ (Мат. 10:38). На народа и учениците дума: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва“ (Лук. 9:23); на народа: „Който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик“ (Лук. 14:27).
Какво символизира кръстът? – Той означава страданията: изкупителните страдания на Иисуса Христа и нашите страдания в живота. – Чрез Своите страдания и смъртта Спасителят извърши делото (Иоан 17:4), за което се е въплътил на Земята, тоест: делото на спасението или делото на Изкуплението на човешкия род от греха и всички негови последици, възвръщане на човешката природа в нормалното ъ състояние чрез оздравяването ъ. И в нашия живот страданията са нещо благодетелно. Това ще ви изясня чрез няколко сравнения.
Страданията са „горчивото лекарство“ за душата. – Горчивото лекарство помага срещу много и даже тежки и опасни болести. То горчи, неприятно е, не го искаме, понякога водим борба: и насила го поставят в устата ни. Болният, когато приема лекарството, усеща само неговата горчивина и неприятна миризма, но не и целебното му свойство. – Горчиви са страданията, ала лекуват душата!
Страданията са „длетото“ и „чукът“ за душата. – Скулпторът обработва и превръща грубата каменна буца в прекрасна статуя посредством длетото и чука. Бог изглажда и оформява душата чрез страданията. Бележитият проповедник Евгений Берсье казва: „Тук на Земята се приготвят материалите за особеното здание, което Бог гради: трябва, - както учи Св. Писание, - ние да влезем в това здание като „живи камъни“. Но камъкът трябва да бъде издялан според плана на Божествения Архитект, за да заеме предназначеното му място. Изпитанието е „длетото“ и „чукът“, с които Той – Божественият Архитект обработва камъка – душата. Както скулпторът удря с чука и настойчиво дълбае все по-дълбоко и по-дълбоко мрамора, който трябва да украси лицето на строения паметник, така и Бог поразява със Своите удари тези, които трябва да блестят в първия ред на Неговия духовен храм“. – Светиите са станали светии чрез страданията. Страданията изваяха от покрития със струпеи Лазар, който лежеше при вратата на богаташа и беше петимен да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богатия, едно сияйно украшение за Лоното Авраамово (Лук. 16:20-23).
Страданията са „огнената пещ“, „горнилото“ за душата. –Златната руда прекарват през огън. Изгарят примесите, чуждите вещества, и златото блясва. В страданията и чрез страданията, като в огнена пещ, се пречиства душата (1 Петр. 1:6-7). Изгаря „ръждата“, причинена от греха. Блясват нейните красоти и богатства. Знаменитият руски писател, поет и драматург Гогол разказва в едно свое писмо: че след страданията, които го посетили вследствие тежка болест, той станал по-добър, отколкото бил по-рано; след страданията го спохождали мисли много по-прекрасни от предишните, и той виждал, че сега всичко, което ще се яви изпод перото му, ще бъде по-значително от предишното. „Не намирам думи – казва Гогол, - с които да благодаря на Небесния Промислител за моята болест!
Страданията са „школа“ за човека. – Те му отварят очите да проумее истината. Авторът на 118 –ти псалом изповядва Богу: „Преди моето страдание аз се заблуждавах“ (ст. 67). Свети Иоан Златоуст казва: „Скърбите са наша школа, в която се учим“. Бележитият наш поет Пенчо Славейков говори за „скръбта“ така: „За други нощ, скръбта е ден за мен“. А за „Неволята“ – тъй: „И с нея тръгнах аз по свят, и в нея найдох благодат – че тя очите ми отвори за туй, което Бог говори“. Гогол пише: „Всичко, което е станало с мене, е било спасително за мене: всички оскърбления, всички неприятности са ми били пращани от Небесното Провидение за моя поука“.
Страданията са „къпалня“ за съвестта, „възродителна сила“ за духа. – Да си спомним за Разколников от „Престъпление и наказание“, романа на великия руски писател гениалния Достоевски! – Разколников е убил бабичката, но почва силно да страда, съвестта му се бунтува, мъчи го. И той през сълзи и терзания вика: „Аз себе си убих, а не бабичката, и себе си унищожих навеки!“ – Убил „човека“ в себе си! - Какво трябва да прави сега? – Соня му казва: „Страдание да приемеш и чрез него да изкупиш себе си, ето какво трябва!“ – И наистина, в страданията се ражда „новият“ – успосоен и възроден Разколников! – Или чуйте изповедта на Митя Карамазов, из „Братя Карамазови“, пак от Достоевски! – Митя Карамазов е безпътен, загубен човек, потънал в пиянство и пороци. Ако се не бе случило с него голямото нещастие, той напълно би погинал. Но ето, че го сполетяла беда: обвинили го, че е убил баща си. Митя не бил виновен, но обстоятелствата се стекли така, че той не могъл да докаже своята невинност. Затворили го. Очаквала го каторга. Послушайте, как той, след като е прекарал два месеца в затвора, очаквайки осъждането, излива пред брата си Альоша своята душа: „Брат, аз усетих в себе си през тези два последни месеца нов човек, възкръсна в мене нов човек! Той бил затворен в мене, но никога не би се явил, ако не беше този гръм...И какво е за мене, че в рудницата двадесет години с чук ще къртя руда, - не се боя аз от това никак, а друго ме плаши: да не би да ме напусне възкръсналият човек!“ – Това не са само литературни образи, а – действителности из живота, гениално предадени от един от най-дълбоките познавачи на човешката душа! – Страданията измиват, обновяват и възраждат човека.
Наистина, братя и сестри, ние сега, в този живот и свят, често не можем да разберем смисъла на някое страдание. Когато го разглеждаме само в рамките на земния кратък живот и в тоя свят, то може да ни се стори безсмислено. Бунтуваме се срещунего. Роптаем против Бога. Но, ако бихме могли да погледнем на него отгоре и отвън, да го преценим от гледище на вечността, тогава ще го видим в съвсем друга светлина. – За да бъда добре разбран, ще си послужа със следния пример: Завеждат ни в една голяма фабрика. Тракането на машините е нетърпимо, горещината от металната лава – непоносима. Трясъкът на огромните чукове просто ни зашеметява. И ние се питаме: защо е всичко това? Защо да има разтопяване, изливане, удряне? – Как да си го обясним при тая обстановка във фабриката? – Не можем! – Но отговорът ще намерим вън и после... Излизаме от този адски фабричен шум. Завеждат ни в просторен, чист и тих гараж. Там виждаме наредени елегантни и мощни коли. И разбираме защо трябва да има: тракане, горнило, трясъци.
Смисълът на някои страдания ние ще разберем оттатък гроба и тогава ще благодарим на Бога за тях. А в този живот и свят нека всеки от нас с търпение и смирение носи своя кръст и то да го носи, - както чухте от един цитат на евангелието на свети апостола Лука, който приведох в началото, - всеки ден и да следва Спасителя: да живее по Неговото учение.
При това да не забравяме: че Бог знае силите ни, и следователно онова, което допуща или ни изпраща, не е повече, отколкото можем ние да носим (1 Кор. 10:13); и че Той никога не ни оставя (Пс. 90:15; 33:19), напротив: колкото страданията са по-тежки, толкова Сам е по-близо до нас. – Руският поет Майков пише: „Не казвай, че няма спасение, че ти в скърби си изнемогвал: колкото нощта е по-тъмна, толкова са по-ярки звездите, колкото е по-дълбока скръбта, толкова е по-близо Бог!“
Само че ние трябва да сложим нашите страдания в подножието на Христовия кръст. Тогава те стават леки и даже радостни. – Така постъпваха светите апостоли. Затова те можеха да кажат за себе си, като свети апостола Павла: „Радвам се в страданията си“ (Кол. 1:24), „преизобилвам в радост при всичката наша скръб“ (2 Кор. 7:4).
През зимата небето на швейцарския град Женева обикновено е покрито с мъгла и черни облаци. Онзи, който копнее за слънце, трябва да се изкачи по планината Салев. Веднъж чужденец се възкачвал по нея и понеже все още ходел в мъгла, запитал един селянин: „Кога ще се промени това положение?“ – Той му отговорил: “Вие трябва да се изкачите чак до Кръста, там ще намерите Слънцето!“ – Тъкмо на границата на мъглата стои огромен Кръст. При него няма мъгла и облаци, а е слънчево и ведро!...
Силата на Христовия Кръст е могла да изпита на себе си оная жена-перачка, която лежела парализирана самотна в своята таванска стая. Посетило я едно младо жизнерадостно момиче, което, ужасено, извикало: „Ах, във вашето положение аз бих умряла от мъки и болки; да нямам нито един радостен час и да лежа ден и нощ сама, прикована на леглото!“ Болната му отговорила: „Вижте, мила девойко, на стената срещу мене е окачен Кръстът с Христовото разпятие! Него гледам аз, когато моите болки особено се засилят и си казвам: Спасителят висял на твърдо дърво между небето и Земята, а пък аз лежа тук на меко и удобно легло; Неговите ръце и нозе били пробити и заковани с остри гвоздеи, обаче аз нямам никаква кървава рана; Той бил подиграван и осмиван, а мене ме утешават и успокояват моите познати, които ме посещават и помагат, и най-важното: Той е страдал съвсем невинен, а пък аз съм многогрешна жена. О, аз имам винаги за какво да благодаря, вместо да се оплаквам!“ ...
Свети апостол Павел пише на своя ученик Тимотея: „Пренасяй страданията като добър воин Иисусов Христов“ (2 Тим. 2:3). Същото той казва и нам. – А сега с благодарност благоговейно да се поклоним на Кръста Господен: Кресту Твоему поклоняемся, Владико, и святое воскресение Твое славим! – А м и н!
2. ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ
3. КОГАТО ДУШАТА ВИ ИСКА МИР И ПОКОЙ
4. ЗА БОЛКАТА
5. В МИГОВЕ НА БОЛКА
6. ЗА ИСТИНАТА И НОВАТА ЕПОХА
7. ЗАЩО ВИНАГИ СМЕ НЕДОВОЛНИ ?
8. НЕПРЕХОДНА МЪДРОСТ
9. НЕЗАВЪРШЕНА МИСИЯ НА ЗЕМЯТА
10. 10 СПОДЕЛЕНИ ПРАВИЛА В ЖИВОТА
11. ЕДНО МЪДРО ЧЕТИВО
12. ИЛЮЗИЯ ИЛИ СЪН
13. ЕДНО РАНЕНО СЪРЦЕ
14. ЗА КРЪСТНИЯ ЗНАК, КАК ДА ГО ПОЛАГАМЕ.
15. ЗА ВЯРАТА,БЛАГОЧЕСТИЕТО , БОГ И ЗА НАС.
16. УМЕЕМ ЛИ ДА ПОМАГАМЕ??
17. ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ
18. НАДЕЖДА ЗА СРЕЩА ...... НЯКЪДЕ ТАМ.......
19. КАК ДА ПОЛУЧИМ ДУШЕВЕН МИР
20. НЯМА КЛЕТКА 3А ДУША !
21. НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ВЕРНОСТТА.
22. ИЗБРАНИ МИСЛИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
23. ТАЙНИТЕ, КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС.....
24. СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОБИЧАМЕ ТАКА ?
25. ЗНЕМ ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ?
26. ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ОБИЧ И ПОЕЗИЯТА
27. ВСИЧКО Е ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ