Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03 14:52 - ПРОПОВЕД ЗА ТРЕТА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ: КРЪСТОПОКЛОННА НЕДЕЛЯ
Автор: ivoki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 173 Коментари: 0 Гласове:
3




Днес е Кръстопоклонна неделя – Неделята, когато се изнася светият Кръст, за да му се покланят и да го целуват богомолците и да черпят от него духовни сили за продължаване на великопостния подвиг. В литургийното свето евангелие (Мар. 8:34-38 и 9:1) също се говори за кръст. Там се казва: Иисус, „като повика народа и учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“. И друг път Спасителят говори за кръст. Например: на богатия момък (Мат. 19:16), който Го запита: „Какво да сторя, за да наследя живот вечен?“, Той му каза: „Едно ти не достига: иди продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста“ (Мар. 10:21). На учениците Си рече: „Който не зема кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене“ (Мат. 10:38). На народа и учениците дума: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва“ (Лук. 9:23); на народа: „Който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик“ (Лук. 14:27).
Какво символизира кръстът? – Той означава страданията: изкупителните страдания на Иисуса Христа и нашите страдания в живота. – Чрез Своите страдания и смъртта Спасителят извърши делото (Иоан 17:4), за което се е въплътил на Земята, тоест: делото на спасението или делото на Изкуплението на човешкия род от греха и всички негови последици, възвръщане на човешката природа в нормалното ú състояние чрез оздравяването ú. И в нашия живот страданията са нещо благодетелно. Това ще ви изясня чрез няколко сравнения.
Страданията са „горчивото лекарство“ за душата. – Горчивото лекарство помага срещу много и даже тежки и опасни болести. То горчи, неприятно е, не го искаме, понякога водим борба: и насила го поставят в устата ни. Болният, когато приема лекарството, усеща само неговата горчивина и неприятна миризма, но не и целебното му свойство. – Горчиви са страданията, ала лекуват душата!
Страданията са „длетото“ и „чукът“ за душата. – Скулпторът обработва и превръща грубата каменна буца в прекрасна статуя посредством длетото и чука. Бог изглажда и оформява душата чрез страданията. Бележитият проповедник Евгений Берсье казва: „Тук на Земята се приготвят материалите за особеното здание, което Бог гради: трябва, - както учи Св. Писание, - ние да влезем в това здание като „живи камъни“. Но камъкът трябва да бъде издялан според плана на Божествения Архитект, за да заеме предназначеното му място. Изпитанието е „длетото“ и „чукът“, с които Той – Божественият Архитект обработва камъка – душата. Както скулпторът удря с чука и настойчиво дълбае все по-дълбоко и по-дълбоко мрамора, който трябва да украси лицето на строения паметник, така и Бог поразява със Своите удари тези, които трябва да блестят в първия ред на Неговия духовен храм“. – Светиите са станали светии чрез страданията. Страданията изваяха от покрития със струпеи Лазар, който лежеше при вратата на богаташа и беше петимен да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богатия, едно сияйно украшение за Лоното Авраамово (Лук. 16:20-23).
Страданията са „огнената пещ“, „горнилото“ за душата. –Златната руда прекарват през огън. Изгарят примесите, чуждите вещества, и златото блясва. В страданията и чрез страданията, като в огнена пещ, се пречиства душата (1 Петр. 1:6-7). Изгаря „ръждата“, причинена от греха. Блясват нейните красоти и богатства. Знаменитият руски писател, поет и драматург Гогол разказва в едно свое писмо: че след страданията, които го посетили вследствие тежка болест, той станал по-добър, отколкото бил по-рано; след страданията го спохождали мисли много по-прекрасни от предишните, и той виждал, че сега всичко, което ще се яви изпод перото му, ще бъде по-значително от предишното. „Не намирам думи – казва Гогол, - с които да благодаря на Небесния Промислител за моята болест!
Страданията са „школа“ за човека. – Те му отварят очите да проумее истината. Авторът на 118 –ти псалом изповядва Богу: „Преди моето страдание аз се заблуждавах“ (ст. 67). Свети Иоан Златоуст казва: „Скърбите са наша школа, в която се учим“. Бележитият наш поет Пенчо Славейков говори за „скръбта“ така: „За други нощ, скръбта е ден за мен“. А за „Неволята“ – тъй: „И с нея тръгнах аз по свят, и в нея найдох благодат – че тя очите ми отвори за туй, което Бог говори“. Гогол пише: „Всичко, което е станало с мене, е било спасително за мене: всички оскърбления, всички неприятности са ми били пращани от Небесното Провидение за моя поука“.
Страданията са „къпалня“ за съвестта, „възродителна сила“ за духа. – Да си спомним за Разколников от „Престъпление и наказание“, романа на великия руски писател гениалния Достоевски! – Разколников е убил бабичката, но почва силно да страда, съвестта му се бунтува, мъчи го. И той през сълзи и терзания вика: „Аз себе си убих, а не бабичката, и себе си унищожих навеки!“ – Убил „човека“ в себе си! - Какво трябва да прави сега? – Соня му казва: „Страдание да приемеш и чрез него да изкупиш себе си, ето какво трябва!“ – И наистина, в страданията се ражда „новият“ – успосоен и възроден Разколников! – Или чуйте изповедта на Митя Карамазов, из „Братя Карамазови“, пак от Достоевски! – Митя Карамазов е безпътен, загубен човек, потънал в пиянство и пороци. Ако се не бе случило с него голямото нещастие, той напълно би погинал. Но ето, че го сполетяла беда: обвинили го, че е убил баща си. Митя не бил виновен, но обстоятелствата се стекли така, че той не могъл да докаже своята невинност. Затворили го. Очаквала го каторга. Послушайте, как той, след като е прекарал два месеца в затвора, очаквайки осъждането, излива пред брата си Альоша своята душа: „Брат, аз усетих в себе си през тези два последни месеца нов човек, възкръсна в мене нов човек! Той бил затворен в мене, но никога не би се явил, ако не беше този гръм...И какво е за мене, че в рудницата двадесет години с чук ще къртя руда, - не се боя аз от това никак, а друго ме плаши: да не би да ме напусне възкръсналият човек!“ – Това не са само литературни образи, а – действителности из живота, гениално предадени от един от най-дълбоките познавачи на човешката душа! – Страданията измиват, обновяват и възраждат човека.
Наистина, братя и сестри, ние сега, в този живот и свят, често не можем да разберем смисъла на някое страдание. Когато го разглеждаме само в рамките на земния кратък живот и в тоя свят, то може да ни се стори безсмислено. Бунтуваме се срещунего. Роптаем против Бога. Но, ако бихме могли да погледнем на него отгоре и отвън, да го преценим от гледище на вечността, тогава ще го видим в съвсем друга светлина. – За да бъда добре разбран, ще си послужа със следния пример: Завеждат ни в една голяма фабрика. Тракането на машините е нетърпимо, горещината от металната лава – непоносима. Трясъкът на огромните чукове просто ни зашеметява. И ние се питаме: защо е всичко това? Защо да има разтопяване, изливане, удряне? – Как да си го обясним при тая обстановка във фабриката? – Не можем! – Но отговорът ще намерим вън и после... Излизаме от този адски фабричен шум. Завеждат ни в просторен, чист и тих гараж. Там виждаме наредени елегантни и мощни коли. И разбираме защо трябва да има: тракане, горнило, трясъци.
Смисълът на някои страдания ние ще разберем оттатък гроба и тогава ще благодарим на Бога за тях. А в този живот и свят нека всеки от нас с търпение и смирение носи своя кръст и то да го носи, - както чухте от един цитат на евангелието на свети апостола Лука, който приведох в началото, - всеки ден и да следва Спасителя: да живее по Неговото учение.
При това да не забравяме: че Бог знае силите ни, и следователно онова, което допуща или ни изпраща, не е повече, отколкото можем ние да носим (1 Кор. 10:13); и че Той никога не ни оставя (Пс. 90:15; 33:19), напротив: колкото страданията са по-тежки, толкова Сам е по-близо до нас. – Руският поет Майков пише: „Не казвай, че няма спасение, че ти в скърби си изнемогвал: колкото нощта е по-тъмна, толкова са по-ярки звездите, колкото е по-дълбока скръбта, толкова е по-близо Бог!“
Само че ние трябва да сложим нашите страдания в подножието на Христовия кръст. Тогава те стават леки и даже радостни. – Така постъпваха светите апостоли. Затова те можеха да кажат за себе си, като свети апостола Павла: „Радвам се в страданията си“ (Кол. 1:24), „преизобилвам в радост при всичката наша скръб“ (2 Кор. 7:4).
През зимата небето на швейцарския град Женева обикновено е покрито с мъгла и черни облаци. Онзи, който копнее за слънце, трябва да се изкачи по планината Салев. Веднъж чужденец се възкачвал по нея и понеже все още ходел в мъгла, запитал един селянин: „Кога ще се промени това положение?“ – Той му отговорил: “Вие трябва да се изкачите чак до Кръста, там ще намерите Слънцето!“ – Тъкмо на границата на мъглата стои огромен Кръст. При него няма мъгла и облаци, а е слънчево и ведро!...
Силата на Христовия Кръст е могла да изпита на себе си оная жена-перачка, която лежела парализирана самотна в своята таванска стая. Посетило я едно младо жизнерадостно момиче, което, ужасено, извикало: „Ах, във вашето положение аз бих умряла от мъки и болки; да нямам нито един радостен час и да лежа ден и нощ сама, прикована на леглото!“ Болната му отговорила: „Вижте, мила девойко, на стената срещу мене е окачен Кръстът с Христовото разпятие! Него гледам аз, когато моите болки особено се засилят и си казвам: Спасителят висял на твърдо дърво между небето и Земята, а пък аз лежа тук на меко и удобно легло; Неговите ръце и нозе били пробити и заковани с остри гвоздеи, обаче аз нямам никаква кървава рана; Той бил подиграван и осмиван, а мене ме утешават и успокояват моите познати, които ме посещават и помагат, и най-важното: Той е страдал съвсем невинен, а пък аз съм многогрешна жена. О, аз имам винаги за какво да благодаря, вместо да се оплаквам!“ ...
Свети апостол Павел пише на своя ученик Тимотея: „Пренасяй страданията като добър воин Иисусов Христов“ (2 Тим. 2:3). Същото той казва и нам. – А сега с благодарност благоговейно да се поклоним на Кръста Господен: Кресту Твоему поклоняемся, Владико, и святое воскресение Твое славим! – А м и н!






Гласувай:
4
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1651420
Постинги: 1848
Коментари: 3001
Гласове: 6830
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31